Определение № 185 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3300/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД с ЕИК 103533691 и седалище гр. Варна, чрез адв. Банков против решение № 260281 от 06.08.2020 г. по гр. д. № 1107/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответниците М. И. Д. и Д. И. К. – наследници на починалата в хода на делото ищца С. М. И., чрез общия им пълномощник адв. Т. са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които изразяват становище за недопустимост на касационната жалба като попадаща в ограничението в обхвата на касационния контрол по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, респ. за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

По допустимостта на производството.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от страна по делото, при наличие на правен интерес и по отношение на въззивен съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Поддържаното от ответниците възражение за процесуална недопустимост на касационната жалба основано на доводи за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и там установеното ограничение в приложното поле на касационния контрол с оглед цената на иска, е неоснователно. Предвид разпоредбите на чл. 113 ГПК и чл.318, ал. 2 ТЗ (касае се отношения по продажба на вещ – ел. енергия, за лично потребление от купувач - физическо лице, което има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, обуславящо приложение на новото процесуално правило на чл. 113, изр. 2 ГПК - ДВ, бр. 100/2019 г.) делото следва да се квалифицира като гражданско и изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвид цената на иска – 9 139. 32 лв. (при нормативен праг от 5 000 лв.) не засягат постановеното въззивно решение, чието касационно обжалване е процесуално допустимо.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалба е горецитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 45/28.02.2020 г. по гр. д. № 749/2019 г. на Районен съд – Девня за уважаване на предявения от ищцата С. М. И. (починала в хода на производството и заместена по реда на чл. 227 ГПК от синовете й М. И. Д. и Д. И. К.) против „Енерго - Про Продажби” АД със седалище гр. Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на дружеството сумата от 9 139. 32 лв., представляваща стойността на начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 02.04.2017 г. до 01.04.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] с адрес на потребление: [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН] от 10.05.2019г. и са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че страните се намират в правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, по силата на което ответникът се задължил да доставя на ищеца (клиент за обект с посочения по-горе абонатен номер) такава срещу насрещното задължение да се заплаща цената й, вкл. за процесния период. Посочил е, че на 01.04.2018 г. дружеството е извършило проверка на измервателния уред, ползван за обекта на ищеца, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол. Отразено е, че електромерът е демонтиран, пломбиран и изпратен за проверка. При осъществената метрологична експертиза на средство за измерване е изготвен констативен протокол от 02.05.2019 г. на Български институт по метрология, според данните от който при софтуерното четене на измервателния уред е установена намеса в тарифната му схема. Констатирано е, че действително потребената и преминала през средството за търговско измерване (СТИ) ел. енергия е разпределена и върху невизуализираната на дисплея тарифа 15.8.4, както и че устройството съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда електроразпределителното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период, за което клиентът е надлежно уведомен и е издадена фактура за задължението. Установено е също от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че към датата на проверката въпросният електромер е бил в срок на метрологична годност, както и че натрупаната в скрития регистър ел. енергия е преминала през електромера на абоната и е потребена. Посочено е също, че констатациите на експерта не сочат на данни за вмешателство върху измервателната схема, към която е включено процесното СТИ. Вмешателството според вещото лице се изразява в софтуерно препрограмиране на уреда при наличие на две видими тарифи по заводска настройка да натрупва част от отчетената ел. енергия в тарифа, която не се визуализира при обикновен прочит.

При тези фактически данни втората инстанция пространно е разгледала нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение при действащите към този момент разпоредби на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Посочено е, че правната регламентация на отношенията между доставчика и потребителя на електроенергия е дадена в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. – обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които обаче, към датата на процесната проверка са отменени – съответно чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. Действащи към релевантния момент са разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д.№ 3879/2017 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г. Посочено е, че редът за уведомяване на клиента за извършена корекция на фактура съгласно изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в случая е спазен и съответства на уговорките в действащите Общи условия на доставчика. Изтъкнато е, че правната възможност за измерване на количеството ел. енергия от невизуализиран регистър на СТИ е въведена с текста на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 38/08.05.2018 г.), но същото касае бъдещи правила за измерване (обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.). В обжалваното решение е направено съждение, че действащата към момента на проверката норма на чл. 50 ПИКЕЕ не е приложима за процесното правоотношение, тъй като не касае случаи на корекция в количеството на доставена ел. енергия в резултат на отчетени показания в скрити регистри. При споделяне на разрешението в практиката на ВКС, изразена в решението по гр. д. № 50417/2016 г. на I т. о. съставът на въззивния съд е приел, че правилото на чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на ел. енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателния уред. Обоснован е извода, че в разглеждания случай не се установява такъв дефект, а точно обратното – СТИ е било технически изправно. Според съда дори и нормата на чл. 50 ПИКЕЕ да е основанието за едностранна корекция на количеството ел. енергия доставено на абоната, такава корекционна процедура не може да се извърши валидно при липсата на правила за провеждането й с оглед отмяната на останалите текстове от ПИКЕЕ. След отмяната на чл. 41 - 44 и чл. 47 от тези правила липсва нормативен ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Прието е, че визираната нормативна празнина не може да бъде попълнена с други норми, като да се прилагат по аналогия. Така е направен извод, че извършените от ответника в очертаната връзка действия към датата на проверката – 01.04.2018 г. не са основани на закона, поради което е отречено правото на доставчика да начисли исковата сума като резултат от извършената едностранна корекция в количеството доставена ел. енергия до обекта на абоната и за срока по чл. 50 ПИКЕЕ. В допълнение са мотивирани съображения в подкрепа на основателността на предявения отрицателен установителен иск, изразяващи се в нарушения в корекционната процедура. Изтъкнато е, че вземането на ответника е за количество доставена ел. енергия, която е отчетена в „скрит“ (невизуализиран на дисплея на уреда) регистър, който обаче не е уговарян в отношенията между страните – доколкото измервателното устройство в обекта е в две скали при зони в денонощието – дневна и нощна. В атакуваното решение е прието, че отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконови нормативни актове – чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.), чл.32 от Наредба № 6/24.02.2014 г. и чл. 662 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, изискващи отчета на консумираната ел. енергия да е видим за потребителя. Чрез формиране на задължение от скрит регистър на електромера потребителят се лишава от нормативната възможност да се информира за количеството доставена ел. енергия и цената, която дължи за нея, което рефлектира върху процедурата по отчет, вкл. и корекционната такава.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“

По въпроса се сочи противоречие с решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. на ВКС и решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2018г. на ВКС, І г. о. на ВКС.

2. „,Има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените в чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), както и при сега действащите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.) при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ?“

3. „Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48 - 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г.?“

По последните два въпроса се поддържа отклонение с решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г. о.

Страната се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидната неправилност на въззивния съдебен акт.

Касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по третия от повдигнатите въпроси. Той е обуславящ изхода на делото и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в атакуваното въззивно решение с посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на III г. о.

Останалите два поставени въпроса не удовлетворяват общо основание за селекция на касационната жалба, тъй като въззивната инстанция не е излагала мотиви във връзка с довода на ответната страна за евентуалната дължимост на сумата – претендираното вземане, на основание чл. 183 ЗЗД и такъв решаващ извод не е направен, респ. не е приемала в решението си, че недължимостта на процесното вземане произтича от опорочена корекционна процедура свързана с липсата на уведомяване на потребителя за извършената от оператора корекция. Затова по тях достъп до касация не може да се осъществи.

Отсъстват предпоставки за допускане на касационен контрол и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Този фактически състав изисква обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая това не е сторено от жалбоподателя – доводът за очевидна неправилност се свързва с поддържан отказ на инстанцията по същество да разреши правния спор без обстоен анализ на събраните по делото доказателства и с отричане на вземането на доставчика по причина за липса на правила за специална процедура по защита на потребителя. Така мотивирани тези съображения касаят пороци на съдебния акт, които са относими в производството по чл. 290 ГПК, но не удовлетворяват предпоставки от заявеното основание (с оглед на очертаната по - горе и разбирана от състава негова дефинитивност) за достъп до касация.

В обобщение, касационен контрол на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по очертания по – горе релевантен въпрос.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.