Определение № 101 от 27.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2668/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Срещу решение № 64/11.04.2018г. по в.т.д. № 266/2017г. на АС- Велико Търново, поправено с решение № 207/08.08.2018г. на ВТАС, са подадени касационни жалби от „Инвестбанк“АД и от А. В. В.. Касаторът А. В. В. обжалва въззивното решение в частта, с която частично е отменено решение № 72/20.04.2017г. по т.д. № 63/2016г. на Плевенския окръжен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска с правно основание чл.421 и следващите от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД, предявен от А. В. В. против ТБ „Инвестбанк“ АД за заплащане на сумата от 10 000 евро, представляваща част от сумата 30 000 евро, вложена на 14.12.2011г. от ищеца в банката при условията на 6-месечен VIP депозит, заедно със законната лихва върху тази главница считано от 25.04.2016г. до окончателното й изплащане и за отхвърляне на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.421 от ТЗ, предявен от А. В. В. против ТБ „Инвестбанк“ АД за заплащане на сумата от 1732,99 евро, представляваща част от общо 5 198,98 евро, уговорена лихва с договора за 6-месечен VIP депозит, начислена върху сумата 30 000 евро за периода от 14.12.2011г. до 25.04.2016г. Касаторът „Инвестбанк“АД обжалва въззивното решение в останалата част, с която е потвърдено решение №72/20.04.2017г. по т.д. № 63/2016г., на Плевенския окръжен съд за осъждане на банката да заплати на А. В. В. сумата от 80 000 лв., вложена от ищеца в банката безсрочно при условията на договор за откриване и водене на безсрочен влог №1732365740000 от 02.06.2011г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 25.04.2016г. до окончателното й заплащане и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.421, ал.1 от ТЗ сумата от 569,93лв., представляваща уговорената лихва с договор за откриване и водене на безсрочен влог №1732365740000 от 02.06.2011г., начислена върху сумата от 80 000 лв. за периода от 06.06.2011г. до 25.04.2016г. – датата на предявяване на иска – по правилата на Тарифата за условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от банката за физически лица. Касаторите поддържат, че въззивното решение в атакуваните от тях части е неправилно, както и че са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмените си отговори оспорват касационните жалби на насрещните страни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба на „Инвестбанк“АД е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Касационната жалба на А. В. В. е недопустима. Подадена е срещу частта от въззивното решение, с която са отхвърлени два кумулативно съединени иска с цена на всеки от тях под 20 000 лв. – по чл.421 и следващите от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД за сумата от 10 000 евро /с левова равностойност 19 558 лв./ и по чл.86 ЗЗД за сумата от 1732,99 евро /с левова равностойност 3 389 лв./. Същите суми се претендират от ищеца въз основа на договор за банков влог, който на основание чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ е търговска сделка, респ. делото е търговско. На осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване и касационната жалба на А. В. следва да се остави без разглеждане. За да постанови обжалваното решение в осъдителната част, въззивният съд е приел, че представените по делото от ответната банка Общи условия са неприложими към процесния договор за безсрочен влог в лева, тъй като има различие в наименованието на същите и в посоченото в договора. Безспорно се установява по делото, че на 06.06.2011г. в откритата във връзка с договора сметка на ищеца са постъпили 80 003,58 лв. по банков път, чрез банков превод от Обединена българска банка, по нареждане на третото за спора лице. Сумата е постъпила по сметката на ищеца на 06.06.2011г. в 11,17,25 часа. На същата дата 06.06.2011г. са извършени по същата сметка и следните три транзакции, а именно: внасяне на сумата 2710 лв. от В. в 13,16,08 ч.; транзакция с код 1399 относно сумата 2710 лв., извършена от В. в 13,40,09ч. т.е. теглене на сумата 2710 лв. и транзакция с код 1399 относно сумата 80 000 лв., извършена от В. в 17,25,27 ч. или теглене на сумата 80 000 лв. Във връзка с откритото производство по оспорване на вносната бележка за сумата 2710 лв.; нареждането разписка за същата сума и нареждането разписка за сумата 80 000 лв., въззивният съд е приел, че заключенията и на единичната, и на тройната графологични експертизи съвпадат и са в смисъл, че подписът за вносител върху вносната бележка от 06.06.2011г. за сумата от 2710 лв. не е положен от В., подписите за „подпис на лицата, които могат да се разпореждат”, „получател”, „получих сумата” и „контролен подпис” върху нареждането разписка от 06.06.2011г. за сумата от 2710 лв. са положени от В., а подписите за „подпис на лицата, които могат да се разпореждат”, „получател”, „получих сумата” и „контролен подпис” върху нареждането разписка от 06.06.2011г. за сумата от 80 000 лв. не са положени от В.. ВТАС е достигнал до краен извод, че на 06.06.2011г. в 17,25,27ч. в офиса на „Инвестбанк“ АД в гр. Плевен ищецът не е наредил тегленето в брой на сумата 80 000 лв. от сметката си в банката, тъй като не е подписал за получател нареждането разписка за тегленето. Не е бил в офиса по това време, с оглед кредитираните свидетелски показания, които не са опровергани с други събрани по делото доказателства, включително с други гласни доказателства, например с показанията на банкови служители, че В. е бил в офиса в посочения час. На осн.чл.422, ал.2 от ТЗ съдът е намерил, че издадените от банката документи имат пълна доказателствена сила за извършените по банковата сметка операции. Освен това по делото според решаващия състав е доказано, че ищецът не е подписал и мемориалния ордер № МО3695 от 06.06.2011г. за сумата 360 лв., внесена на каса като такса за изтеглени незаявени 80 000 лв., какъвто извод е направен от графологичните експертизи – единичната и тройната. Въззивната инстанция е приела, че декларацията по ЗМИП не е доказателство, че ищецът на 06.06.2011г. е изтеглил от сметката си сумата 80 000 лв., тъй като в същата декларация не е посочена конкретната банкова операция, във връзка с която се подава. Според съда ищецът твърди, че е разбрал, че по сметката му не е налична сумата 80 000 лева, при справка, извършена в банката на 02.04.2015г. Поканата до банката да възстанови сумата по сметката е отправена от ищеца на 18.04.2016г. Тъй като е било прието, че представените по делото ОУ не се прилагат за процесния договор за влог, то съдът е счел за неоснователно възражението на банката, че ищецът е разбрал на 20.07.2011г. за липсата на сумата 80 000 лв. по сметката му на осн. т.4.1 и т.4.3 от ОУ. Във връзка с възражението на банката на осн. чл.55, ал.1 от ЗПУПС апелативният съд е изложил съображения, че 13 месечният срок е приложим към извънсъдебното коригиране на банковата сметка, но не е преклузивен по отношение на предявен пред съда иск за коригиране на дадена платежна операция. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя при въведено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следния правен въпрос: Правоотношенията между страните при така наречената „неразрешена платежна операция“ подчиняват ли се на общите разпоредби на гражданското и търговското право или се уреждат с разпоредбите на специалните банкови закони? Правният въпрос е твърде общо формулиран и не отговаря на изискването според т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС да попада в предмета на произнасяне на въззивния съд, което да е обусловило решението по спора. В случая ВТАС не е отрекъл приложението на ЗПУПС /отм./, но е счел, че конкретното правило на чл.55, ал.1 от същия нормативен акт намира приложение по отношение на искането на вложителя за извънсъдебно корегиране на банковата сметка, с него не се въвежда специален преклузивен срок за предявяване на иск за изпълнение на задълженията на банката по договор за влог да върне при поискване на вложителя депозираната парична сума. Освен това приложението на коментираният срок на осн.чл.55, ал.3 ЗПУПС /отм./ е поставено в зависимост от изпълнение или не на задълженията на доставчика на платежни услуги за предоставяне на информация за платежната операция. Въззивната инстанция изрично е изложила и допълнителни съображения в тази връзка, че по отношение на момента на узнаването са неприложими ОУ и в частност т.41. и т.4.3 от същите / на приложение на които именно се позовава касаторът-банка/ и за спора е от значение кога реално ищецът е узнал за извършване на неразрешената от него платежна операция. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да проверява обосноваността на изводите на въззивния съд въз основа на събраните по делото доказателства и кредитирането от него на едно или друго от тях. Не е изпълнено и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи, представляват оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебния акт. Спорът и според оплакванията в касационната жалба на банката се концентрира върху обсъждането на косвени доказателства – разписка нареждане за теглене на друга сума, декларация по ЗМИП и как те се съотнасят към безспорно установения от експертизите факт, че подписът върху релевантната разписка нареждане за сумата от 80 000лв. не е на ищеца, при констатация от ВТАС, че липсат ангажирани от касатора каквито и да е други доказателства, вкл. и допустими в случая гласни такива за установяване на възраженията му. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване по касационната жалба на „Инвестбанк“ АД. Водим от горното, Върховният касационен съд