Определение № 544 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 253/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма] против определение № 118 / 11.01.2012 год. на Пловдивски окръжен съд, по ч.гр.д.№ 3513 / 2011 год., с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист от 17.08.2011 год. по ч.гр.д.№ 14648 / 2011 год. на Пловдивски районен съд, на основание заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 пр. първо от ГПК, както и е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на [фирма] в частта, с която дружеството обжалва самата заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 14648/ 2011 год. на Пловдивски районен съд. Жалбоподателят твърди неправилност на определението, като прилага изложение по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 от ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба ,вземайки становище по допустимостта на касационното обжалване, на основанията заявени в приложението по чл.274 ал.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. В частта в която [фирма] обжалва определението на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба против издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 предл.първо ГПК, настоящото производство е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Определението на Пловдивски окръжен съд е правилно и следва да бъде потвърдено в тази му част, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение, съгласно чл.413 ал.1 от ГПК не подлежи на инстанционен контрол, освен в частта й за разноски. Длъжниковата защита се осъществява по пътя на възражението - чл. 415 вр. с чл.414 ГПК. Налице е изрична законова забрана за обжалваемост, с която въззивният съд правилно се е съобразил. В частта, в която се атакува въззивното определение ,с което е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, на основание постановената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 предл.първо от ГПК, частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Това определение на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, предвид липсата на предпоставки по смисъла на чл.274 ал.3 от ГПК - не прегражда развитието на заповедното производство, нито разрешава или препятства разрешаването на материалноправен спор за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като правните му последици са относими единствено към изпълнението на присъденото със заповедта вземане / в същия смисъл опр. № 735 от 26.09. 2011 год. по ч.т.д.№ 577 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, опр.№ 626 / 26.07.2011 год. по ч.т.д. № 595 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. /. В тази си част настоящият съдебен акт има единствено констатиращо необжалваемостта на въззивното определение значение, поради което не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение