Определение № 2935 от 12.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1328/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,гр. София против решение № 96 от 21.03.2024 г. по гр. дело № 95/2024 г. на Сливенски окръжен съд. Ответникът по касация – Н. Д. Н., чрез пълномощника си – адв. Д. П. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Н. А. е заявила, че въззивното решение било „ неправилно, поради нарушаване на материалния закон по смисъла на чл.281,т.3, предл. 1 ГПК„. В тази връзка страната е развила оплаквания за такава неправилност по приложението на чл.10 ЗПК, като е посочила че в смисъл на защитната й теза били изброени решения на съдилищата, а в обратен смисъл други също така изброени решения. Посочено е, че ВКС следва да даде отговор на въпрос, който страната счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно - „ Договорът за застрахователно посредничество и застрахователния сертификат елементи ли са на договора за кредит и следва ли да отговарят на изискването за шрифт в чл.10,ал.1 от ГПК?“. Същото изложение е последвало и по отношение приложението на чл.11,ал.1,т.9 ЗПК, като отново след разбирането на страната са изброени решения на съдилищата в същия смисъл и в обратен смисъл. Поставен е въпрос № 2 / „“За да бъдат изпълнени изискванията по чл.11,ал.1, т.9 от ЗПК при договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, достатъчно ли е да бъде посочен размера на същия или е необходимо в договора за кредит да бъдат посочени при какви условия и процедури кредиторът може да пристъпи към евентуална негова промяна?.“ Аналогично в изложението е разгледано и защитното становище на страната по приложението на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, като отново след това са изброени противоречиви, според страната, решения на съдилищата. Поставен е въпрос № 3 „ За да бъдат изпълнени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в частта относно посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР достатъчно ли е те да бъдат единствено изброени или е необходимо в договора за кредит да е включена формулата от Приложение № 1 и в нея да са нанесени взетите предвид общи положения и допълнителни допускания от конкретния договор за кредит?“. В заключение тези въпроси са възпроизведени отново, като е възпроизведен и текста на нормата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка, формулираните от касатора четири въпроса са с еднаква насоченост и се припокриват като взаимосвързани и обусловени. Така поставени тези въпроси, освен това са общи и относими към защитната теза на касатора. Но дори и от тях да бъде изведен релевантен въпрос, то налице би било единствено общото основание. Страната не обосновава валиден довод свързан с допълнителния критерий. Касаторът след излагане на собствената си защитна теза е посочвал и по трите въпроса противоречива практика на съдилищата. Това разбиране, обаче, няма връзка с основанията визирани по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Липсва каквато и да било обоснованост на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвеждан след всяко изложение по въпросите, по които еднозначно страната е сочила едно и също – обосноваване на своята защитна теза и противоречива практика на съдилищата. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е изяснено като съдържание, като изрично са посочени и предпоставките, които страната следва да установи за да бъде допуснато касационно обжалване- т.4 ТР ОСГТК № 1 /09. В случая липсва обосновано наличие на неправилно формирана съдебна практика, която по развити от касатора доводи и изтъкнати конкретни причини се нуждае от промяна или осъвременяване. Още повече, че решенията на ВКС по приложението на цитираните норми, формират константна практика по приложението на закона / ЗПК/, като допуснатите грешки от съдилищата се коригират именно по този начин. Или, страната не е сочила каквито и да било доводи по допълнителния критерий. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение