Определение № 145 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5327/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1332 от 22.06.2015 г. по гр.д.№ 1295/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 7404/ 2013 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против А. Л. М. искове, квалифицирани по чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 5 000 лв (част от общо дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер 70 000 лв); сумата 2 000 лв – стойност на леща, лекарства, консумативи и прегледи; сумата 352 лв – транспортни разходи; сумата 600 лв – стойност на силикон, със законната лихва от датата на деликта. Съдът намира касационната жалба за недопустима. Въззивният съд се е произнесъл по обективно кумулативно съединени осъдителни искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от деликт. Цената на всеки от съединените искове се определя по правилото на чл.69 ал.1 т.1 ГПК и е равна на размера на търсената сума – съответно 2 952 лв и 5 000 лв (при частично предявен иск от значение е размерът на сумата, за която се претендира осъждане на ответника - т.1 от Тълкувателно решение №1/ 17.07.2001 г., ОСГК, ВКС). По граждански дела, образувани по искове с цена до 5 000 лв включително, процесуалният закон дефинитивно изключва възможността за касационен контрол върху въззивния съдебен акт (чл.280 ал.2 т.1 ГПК). Няма значение обстоятелството, че в решението си въззивният съд погрешно е посочил, че същото подлежи на касационно обжалване. Жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество, без да е възможно обсъждане на въпроса налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд