Определение № 3210 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Г. О. К., адв. П. А., против определение № 256 от 04.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 134/2025 г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Служба по вписванията гр. Русе да впише искова молба с вх. № 38739/27.12.2024 г. Искането за вписване е заявено с молба вх.рег. № 740/24.01.2025 г. на СлВп-Русе, по кото е постановено определение за отказ от 24.01.2025 г. В частната касационна жалба се твърди неправилност на обжалваното определение поради противоречие с ТР. № 7/2012 г. на ОСГТК, т. 1, защото отказ от вписване на акт е допустим само в случай на установена нередовност на подлежащия на вписване акт, не и на молбата, с която е представен, която не подлежи на вписване в книгите по ПВ. Твърди се противоречие и с т. 6 от същото тълкувателно решение, защото съдът е разпоредил вписването на исковата молба, т.е. той е проверил редовността на молбата и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка, а вписването е разпоредено от съда. Направено е оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, защото окръжния съд действа по частната жалба като въззивна инстанция и може да събира доказателства, а не е уважил искането в частната жалба да се изиска цялото дело. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК се твърди противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.Основание ли е за отказ за вписване разминаването в номера на акта, посочен в молбата за вписване и номера на подадения акт за вписване, дължащо се на неправилни или неточни указания, или разпореждания на съдебен орган? 2.Законово обосновано ли е страна по дело (и в настоящия случай молител в производството по вписване на акт в Агенция по вписванията), да се отнесе критично към неправилен или неточен съдебен акт, като своеволно не изпълни точно дадените указания по него или следва да бъде сезиран по-горестоящ компетентен орган за установяване на неправилността или неточността и отстраняването на порока? Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната касационна жалба и данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Данните по делото са следните: С определение от 24.01.2025 г. съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване на искова молба вх. № 38739/27.12.2024 г. на РС-Русе, съобразно заявеното в молба вх. № 740/24.01.2025 г., за вписване, отбелязване или заличаване, подадена от адв. П. А. като представител на Г. К., тъй като не е представен екземпляр от искова молба с вх. № 38739/27.12.2024 г. Представени са две незаверени копия на искова молба с вх. № 37548/28.12.2023 г. От тези копия не се установява и да е била събрана държавна такса за образуване на дело пред РС-Русе. Исковата молба е от Г. О. К. срещу Л. И. Д. и С. А. Ч., с която е предявен установителен иск за собственост на недвижими имот – дворно място в [населено място], обл. Русе. Представен е и препис от разпореждане№ 56 от 03.01.2025 г. по гр. дело № 7387/2024 г., с което съдията-докладчик оставя без движение искова молба на Г. О. К., тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и указва на ищцата да отстрани нередовността на същата. Последното указание е да впише исковата молба и да представи екземпляр по делото. Разпореждането на Районен съд-Русе е вписан вх. № 38739/27.12.2024 г. Този номер е посочен в молбата за вписване като номер на искова молба за вписване. въпреки че не е номер на исковата молба. Въззивният съд е приел, че отказът за вписване е законосъобразен, защото подалият молба за вписване на исковата молба не е спазил изискванията на чл. 12 от Правилника за вписванията /ПВп./, според който, за да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11 се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Въззивният съд е посочил, че в настоящия случай се иска вписване на искова молба вх. № 38739/27.12.2024 г., каквато не е представена. На второ място, изтъкнато е, че ксерокопията от искова молба с вх. № 37548/28.12.2023 г. са незаверени копия и не съдържат данни за събрана държавна такса за образуване на дело. По изложените съображения въззивният съд е счел частната жалба за неоснователна и е потвърдил определението за отказ на съдия по вписванията. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Поставените в изложението въпроси не отговарят на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите са фактически, а не правни такива и не са определящи за изхода от спора. Отделно, сочената в изложението противоречива практика на ВКС е ирелевантна спрямо настоящия казус. В изложението се твърди противоречие с определение № 29 от 03.05.1999 г. по гр. дело № 34/1999 г. на ІІ г.о. и решение № 802/05.07.1996 г. по гр. дело № 165/1995 г. на V г.о., в която се приема, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение. Тази съдебна практика е неотносима към въпроса за вписване на исковата молба, а касае евентуално определение за връщане на исковата молба поради неизправяне на нередовностите. В това производство не може да се коментира дали указанията на районния съдия са били правилни. Некоректно в частната касационна жалба се твърди, че районния съд е дал указания да се впише молба вх. № 38739/27.12.2024 г. Районния съд не е посочвал номер на исковата молба, която да се впише. Затова и по втория въпрос не се допуска касационно обжалване. На вписване подлежи искова молба след изправяне на нередовностите й. Частният жалбоподател не е представил за вписване поправена искова молба, с която да е изпълнил указанията на съда. Представено е незаверено копие, най-вероятно от първоначалната искова молба, а не от такава, с която са изпълнени указанията на съда по отстраняване на нередовностите. Поради това и защото не са изпълнени изискванията на чл. 12 от ПВп. представеното копие да е заверено и да е установено внасяне на държавна такса по нея, въззивният съд не е постановил определението си в противоречие с правилото на т.6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съдията по вписванията не е ревизирал указанията на съда. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. То е приложимо, когато за разрешаване на спора е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени и се налага чрез тълкуване да се разкрие точния смисъл на правната норма или когато е налице съдебна практика по прилагането на неясната правна норма, но тя е противоречива или неактуална. При позоваване на това основание, наличието му следва да се обоснове, а не само то да се посочи като текст от закона. В случая спора не налага разкриване вложеният смисъл в неясна правна норма. Вписването се урежда със строго формални правни норми, каквато е нормата на чл. 12 от Правилника за вписванията и тази норма не се нуждае от тълкуване. Не изисква специално тълкуване на изискването да се представи заверено копие от искова молба /с изпълнени указанията на съда/, както и доказателства, че е внесена държавната такса по исковата молба, които изисквания частният жалбоподател е могъл да изпълни. Затова не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Въпросъд дали правилно е отказал съдията по вписванията е решен според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически и общоприложими правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице релевираните от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, поради което не допуска касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение