Определение № 274 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 914/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК Образувано е по частна жалба на Н. И. Н. ,М. В. и П. И. С. срещу въззивно определение № 2439 от 05.11.2013г по ч.гр.дело № 3552/2013г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд от 12.06.2013г за прекратяване производството по делото, поради недопустимост на иска по чл. 2б ЗОДОВ при неизпълнена процедура по гл.ІІІ”а” от ЗСВ Жалбоподателите поддържат в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: пропускането на срока по чл. 60а ал.4 ЗСВ прекратява ли правото на гражданите да търсят обезщетение по този ред ( реда по ЗОДОВ) Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия поставеният правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК да е свързан с решаващите съображения на съда, постановил обжалвания акт по допустимостта на иск с правно основание чл. 2б. ЗОДОВ (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Решаващата преценка на съда по допустимостта на иска не е била и не следва да бъде обусловена от преценката, която въпросът задава в хипотезата пропуснат срок по чл.60а ал.4 ЗСВ, тъй като съдът по иска не следи за този срок. Преценката на гражданския съд по допустимостта е императивно обусловена от друго условие, което е процесуално и изрично разписано в нормата на чл.8 ал.2 ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б ал.1 ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава ІІІа от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага (чл. 8 ал.3 ЗОДОВ) В случая е предвидено този закон да се прилага само след изчерпване на административмата процедура и ако не се стигне до споразумение по обезщещението, а не ако ищецът не прибегне до тази процедура, независимо от съображенията му за това .В случая ищецът не е подавал заявление по чл.60а ЗСВ и единствената преценка, която съдът е следвало да направи във връзка с прилагането на закона, е тази по допустимостта на иска, с който е сезиран, при липса на изрично посочена процесуална предпоставка. Както вече се изтъкна, не се поставя въпрос, който да е свързан с обективираната в обжалваното определение решаваща и дължима преценка, нито се аргументират посочените основания по чл. 280 ал.1 т.1- 3 ГПК. Приложеният към изложението „ Отчет от Инспектората към ВСС на основание чл. 60м ЗСВ ...” няма характера на приложение по смисъла на чл. 284 ГПК и не е ясно защо защитата счита, че съдържанието му е „доказателство за противоречиво тълкуване”, обективирано в правораздавателни актове на съдилища, каквито не са посочени. Принципен отговор на въпроса, формулиран в изложението дава практиката на Върховния административен съд при упражняването на съдебно-административен контрол върху актовете на Министъра на правосъдието или управомощено от него лице в случаите на постъпили заявления по чл. 60а ЗСВ, оставени без разглеждане като просрочени от органа, на основание чл. 60а ал.4 от същия закон. (опр №2665/2014г по адм.д.2489/14 VІ отд. на ВАС, опр.№890/2014 по адм.д.№740/2014 VІ отд. на ВАС ) Касаторът неотносимо повдига този въпрос като основание за допускане до обжалване пред Върховен касационен съд, не само защото въпросът не е относим към сферата на гражданското съдопроизводство и правоприлагане, а и поради това, че сам не е подавал заявление за обезщетение по специалния ред на ЗСВ, за да получи юрисдикционна преценка дали същото е просрочено, като искане. Обхватът на проверката, която трябва да извърши съда при сезиране с иск по чл. 2б ЗОДОВ, произтича от ясна норма с императивен характер, която макар нова в законодателството, не се прилага противоречиво, що се отнася до процесуалните предпоставки. С обжалваното определение настоящият фактически състав е подведен под съответната разпоредба, която го урежда. Друг ще е случаят, при който с влязъл в сила акт на Министъра на правосъдието или определено от него длъжностно лице, подаденото заявление почл.60а ЗСВ е оставено без разглеждане като просрочено. Тогава и с оглед установяване на този факт от ищците (като положителна процесуална предпоставка)пред гражданския съд ще се постави за разрешаване така повдигнатият от касаторите процесуалноправен въпрос. Неговият отговор не може да обуслови друг изход на делото в настоящата хипотеза, поради това основание за допускане на частната касационна жалба до разглеждане не е налице. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.