Определение № 27 от 09.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3198/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от М. П. К., вх. № 1627/18. 02. 2020 г., с която се иска изменение на определение № 25 от 22. 01. 2020 г. по гр. д. № 3198/2019 г. на ВКС, 1 г.о., в частта, с която М. П. К. е осъдена да заплати на Г. М. М. и на Д. Г. З. общо сумата 2000 лв. (по 1000 лв. на всеки от тях) разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, като така присъдените разноски бъдат намалени до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подадена е молба от П. Т. П., вх. № 1629/18. 02. 2020 г., с която се иска изменение на определение № 25 от 22. 01. 2020 г. по гр. д. № 3198/2019 г. на ВКС, 1 г.о., в частта, с която молителят П. Т. П. е осъден да заплати на Г. М. М. и на Д. Г. З. общо сумата 1000 лв. (по 500 лв. на всеки от тях) разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, като така присъдените разноски бъдат намалени до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответниците по молбите Г. М. М. и Д. Г. З., са подали отговори, изпратени по пощата на 23. 03. 2020 г., с които изразяват становище за неоснователност на подадените молби по чл. 248 ГПК. Поддържат, че платените на адв. Я. В. адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК не са прекомерни и съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Производството по настоящото дело е образувано по подадени касационни жалби от ответницата по иска по чл. 108 ЗС М. П. К. и от третото лице-помагач на ответницата П. Т. П. срещу решение № 409 от 27. 12. 2018 г. по гр. д. № 525/2018 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. Със същото е отменено решение № 106 от 11. 05. 2018 г. по гр. д. № 340/2017 г. на Ботевградския районен съд и са уважени предявените от Г. М. М., Д. Г. З. и Г. Г. З. срещу М. П. К. искове с правни основания чл. 108 ЗС, като е признато за установено, че Г. М. М. е собственик на 1/2 ид.ч., Д. Г. З. е собственик на 1/6 ид.ч., Г. Г. З. е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 05815.3.43 по кадастралната карта на [населено място], м. „З.“, с площ от 1622 кв.м., с начин на трайно ползване нива и М. П. К. е осъдена да предаде на Г. М. М., Д. Г. З. и Г. Г. З. владението върху описания имот. Отхвърлено е възражението на М. П. К. по чл. 72 ЗС за признаване право на задържане на имота до заплащане от ищците Г. М. М., Д. Г. З. и Г. Г. З. на сумите: 20000 лв. – разходи за промяна предназначението на имота от земеделски в урегулиран, 5000 лв. – разходи за изградена ограда и 5000 лв. – разходи за водоснабдяване и електроснабдяване на имота. Ищците Г. М. М. и Д. Г. З. са подали отговор на касационната жалба на М. К. вх. № 3768/7. 05. 2019 г., чрез адв. Я. В., към който са приложени 2 бр. пълномощни и 2 бр. договори за правна помощ, от които е видно, че Г. М. М. и Д. Г. З. са заплатили на адв. Я. В. общо 2000 лв. (по 1000 лв. всеки от тях) за изготвяне на отговор на касационната жалба (л. 285 и л. 286 от делото на ВКС). Ищците Г. М. М. и Д. Г. З. са подали и отговор на касационната жалба на третото лице помагач П. Т. П. вх. № 3773/7. 05. 2019 г., чрез адв. Я. В., към който са приложени 2 бр. пълномощни и 2 бр. договори за правна помощ, от които е видно, че Г. М. М. и Д. Г. З. са заплатили на адв. Я. В. общо 1000 лв. (по 500 лв. всеки от тях) за изготвяне на отговор на касационната жалба (л. 46 и л. 45 от делото на ВКС). С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателката М. П. К. е осъдена да заплати на Г. М. сумата 1000 лв. и на Д. З. сумата 1000 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят П. П. е осъден да заплати на Г. М. сумата 500 лв. и на Д. З. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение. Доколкото за администриращия касационната жалба съд и за касационната инстанция не съществува задължение за изпращане на подадените отговори на касационните жалби и приложенията към тях на жалбоподателите и предвид обстоятелството, че пред касационната инстанция не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено след обявяване на определението по чл. 288 ГПК, от което жалбоподателите са узнали за размера на договореното и платено от ответника по жалба адвокатско възнаграждение, е заявено в рамките на преклузивния едномесечен срок за подаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Молбата на М. П. К. е основателна. Размерът на уговореното и платено от ищците Д. З. и Г. М. на адв. В. възнаграждение от 2000 лв. за отговор на касационната жалба на М. К. (по 1000 лв. от всеки от ищците) е прекомерно. Възнаграждението е уговорено само за изготвяне на отговор на касационната жалба на М. К.. Общият размер на защитения имуществен интерес и на двамата ищци възлиза на 6096 лв. (данъчната оценка на целия недвижим имот, предмет на уважения ревандикационен иск, от който имот посочените двама ищци притежават общо 4/6 ид.ч.). Защитата и на двамата ищци е осъществена от адв. В. с един общ отговор на касационната жалба, в който са посочени общи аргументи в подкрепа на тезата за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и за правилността му. Съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищците в производството по чл. 288 ГПК възлиза на 500 лв. Общият отговор е изготвен по касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК, в което жалбоподателката М. К. е поставила 12 въпроса във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като наред с това се е позовал и на чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. Преценявайки описаните по-горе обстоятелства, настоящият състав намира, че от платеното от ответниците по касационната жалба Д. З. и Г. М. на адв. В. възнаграждение в размер на 2000 лв. (от всеки от тях по 1000 лв.), следва да им се присъдят, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, общо 1000 лв. (по 500 лв. на всеки от тях). Молбата на третото лице-помагач П. Т. П. е неоснователна. Размерът на уговореното и платено от ищците Д. З. и Г. М. на адв. В. възнаграждение от 1000 лв. за отговор на касационната жалба на П. П. (по 500 лв. от всеки от ищците) следва да им бъде присъдено изцяло, като възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на П. П. е неоснователно. Възнаграждението от 1000 лв. е уговорено за изготвяне на отговор на касационната жалба на П. П.. Общият размер на защитения имуществен интерес и на двамата ищци възлиза на 6096 лв. (данъчната оценка на целия недвижим имот, предмет на уважения ревандикационен иск, от който имот посочените двама ищци притежават 4/6 ид.ч.). Защитата и на двамата ищци е осъществена от адв. В. с един общ отговор на касационната жалба на П. П., в който са посочени общи аргументи в подкрепа на тезата за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и за правилността му. Съобразно разпоредбите на чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство на ищците в производството по чл. 288 ГПК възлиза на 500 лв. Доколкото, обаче, процесуалният представител на ищците е следвало да изготви отговор на касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК, в което касаторът П. е поставил 10 въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като наред с това се е позовал и на чл. 280, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК, настоящият състав намира, че уговореното и платено от, ответниците по касационната жалба Д. З. и Г. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. не е прекомерно и следва да бъде присъдено изцяло на ищците (по 500 лв. на всеки от тях). По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,