Определение № 4023 от 24.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1959/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Й. И., чрез адв. Д. против решение № 6287/20.10.2025 г., постановено по в.гр.д. № 4341/2024 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 08.12.2023 г. по гр.д. № 59346/2019 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от касатора против „Енерго-Про Продажби“ АД, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 22 615,00 лв., начислена по фактура № [ЕГН] от 23.08.2019 г. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че в конкретния случай към датата на проверката – 18.09.2918 г. липсват действащи правила за извършване на корекция на сметката за доставена ел.енергия. От доказателствата по делото не се установявало наличие на облигационно правоотношение между ищцата и ответното дружество за доставка на ел.енергия за процесния имот. Липсвали и доказателства за неправомерно въздействие върху електромера. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно с доводи за допуснати процесуални нарушения. Формулиран е следният въпрос: Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел.енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г./, като се поддържа, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика. Според една част от нея - решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., решение по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., както и множество конкретно посочени решения на окръжни съдилища, и след отмяната на чл.47 ПИКЕЕ, правото на корекция продължава да съществува и след 14.02.2017 г.. Според друга част от практиката – решение № 1233/29.10.2019 г. по в.гр.д. № 1438/2019 г. на Окръжен съд Варна, след отмяната на ПИКЕЕ, т.е. след 14.02.2017 г., липсва основание за извършване на корекция, тъй като липсва ред за извършване на проверка и съставяне на констативен протокол, който ред е част от основанието за корекция. Други въпроси не са формулирани в изложението. В него се съдържат отново доводи за допуснати от въззивният съд процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, но конкретен процесуалноправен въпрос във връзка с тези оплаквания, не е формулиран, а единствено е посочена съдебна практика на ВКС по приложението на процесните разпоредби. Насрещната страна - „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Т., в отговора на касационната жалба излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение. За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 22 615,00 лв., начислена по фактура № [ЕГН] от 23.08.2019 г. за потребена ел.енергия след корекция на същата на основание чл.48,ал.1 ПИКЕЕ /отм./ за периода от 19.09.2017 г. до 18.09.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], ж-к „М.“, [жилищен адрес] въззивният съд е приел, че фактите са правилно установени от първата инстанция съобразно събраните по делото доказателства, като направените правни изводи са споделени от него, поради което на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания е приел, че между страните е налице облигационно отношение, тъй като този факт е признат от самата ищца в исковата молба, а и се установява от депозираната от нея до дружеството през м.10.2019 г. декларация, с която последната в качеството си на клиент на дружеството е посочила актуални данни за контакт. На следващо място е приел, че за процесния период са действали чл.48-51 ПИКЕЕ /отм./, които са валидни до 08.11.2018 г., като корекцията е извършена именно в този период, т.е. в рамките на действащата нормативна уредба. Посочил е, че последващата отмяна и на чл.48-51 ПИКЕЕ, извършена с решение на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., потвърдено с решение от 08.11.2018 г. по адм.дело № 4785/2018 г. на 5 чл.състав на ВАС, има действие занапред, т.е. това решение е неотносимо за корекциите, извършени за периода до 08.11.2018 г., тъй като то има действие от момента на влизането му в сила и за в бъдеще – чл.195, ал.1 АПК, в който смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР № 2 от 19.11.2014 г. по т.д. 0 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС. При съобразяване на събраните по делото доказателства – констативен протокол от 18.09.2018 г., протокол на БИМ, с които е установена намеса в тарифната схема и наличие на 119 918 kWh, невизуализирани на дисплея на електромера, както и приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, установяващо намеса в софтуера на СТИ, при което част от количеството на доставената и консумирана ел.енергия, не е визуализирана на дисплея, въззивният съд е приел, че така установеното непълно измерване на доставената ел. енергия е основание за извършване на корекция. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, въззивният съд е приел, че последното е преклудирано, тъй като не е въведено в исковата молба на ищцата, поради което не е било предмет на разглеждане в първоинстанционното производство. По отношение на възражението за липса на процедура по уведомяване на потребителя за извършената корекция, е приел, че същото е преклудирано с оглед разпоредбата ана чл.266, ал.1 ГПК, но дори и да се приеме обратното, по делото са ангажирани доказателства, че уведомлението за извършване на корекция е било връчено на ищцта в съответствие с разпоредбата на чл.47, ал.4 ПИКЕЕ /отм./. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд за неоснователност на отрицателния установителен иск, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По въпроса, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, съдът следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Повдигнатият в изложението въпрос има характер на правен въпрос от значение за изхода по делото по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска. По въпроса обаче не е налице нито един от допълнителните критерий на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК в действащата му редакция. В конкретния случай касаторът поддържа, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, който като допълнителен критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, съществуваше до измененията на ГПК с ДВ, бр. 86/2017 г., с които беше приета разпоредба с ново съдържание, съгласно която допълнителното основание за достъп до касация е налице, когато правният въпрос, е решен в противоречие с актове на Конситуционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз. Ето защо, доколкото по повдигнатия правен въпрос в касационната жалба не се съдържа изложение на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК в действащата му редакция, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Следва да се посочи, че по формулирания правен въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, част от която е посочена и от самия касатор в изложението му, с която въззивният съд се е съобразил. В конкретния случай не се разкрива и соченото в изложението основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – въззивното решение да е очевидно неправилно поради нарушение на процесуалния закон относно задълженията на въззивния съд при ограничен въззив. Съгласно трайната практика на ВКС „очевидната неправилност“ се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, отнасяща се само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт и е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост. Очевидната неправилност предполага обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. В настоящия случай от мотивите на обжалваното решение не се установява то да е постановено при грубо нарушение на основни правила на съдопроизводствения ред. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,