Определение № 378 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 258/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], с вх.№3304/27.03.2012 г. на ВКС, срещу Определение №49 от 09.03.2012 г. по т.д.№103/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу решение №V-134/29.10.2010 г. по гр.д.№1390/2010 г. на Бургаския окръжен съд, V Г.В.С., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] с правно основание чл.240, ал.1 ГПК за отмяна на постановеното от Бургаския районен съд неприсъствено решение. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като решението на окръжния съд в производството по чл.240, ал.1 ГПК не е поставено от законодателя извън пределите на касационния контрол. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно съставът на ВКС-ІІ Т.О. е приел, че решението на въззивния съд по чл.240, ал.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. То е постановено в производството за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, което решение не подлежи на касационен контрол. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК изрично е посочено, че на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос. Независимо, че защитата срещу неприсъственото решение чрез отменителното производство по чл.240 ГПК се развива пред въззивен съд, той не упражнява правомощията на въззивна инстанция- не проверява законосъобразността на влязлото в сила неприсъствено решение, а се произнася по наличието на изрично изброените от закона основания за неговата отмяна. Производството по чл.240, ал.1 ГПК, образувано по молба за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, не е стадии от исковия процес. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, поради което влиза в сила веднага/чл.239, ал.4 ГПК/. Едно от средствата за защита срещу него е отмяната му. Основанията за отмяната са изчерпателно изброени в чл.240 ГПК и са различни от основанията за въззивно обжалване/ арг. от чл.260, т.5 и 6 ГПК/. В двете различни по съществото си производства процесуалните правомощия на въззивния съд са различни- срв. чл.271, ал.1 и чл.240, ал.1 ГПК/. В производството по чл.240, ал.1 ГПК правомощията на въззивния съд наподобяват тези на съда в производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, както правилно е отбелязал в мотивите си съставът на ВКС, ІІ Т.О. При това трайно установена е съдебната практика за необжалваемостта пред ВКС на решенията на въззивния съд, постановени по чл.240, ал.1 ГПК- вж. Определение №122/03.06.2011 г. по т.д.№457/2011г на ВКС, І Т.О., Определение №92/07.10.2010 по т.д.№266/2010 г. на ВКС, І Т.О., Определение №33/10.02.2012 г. по т.д.№76/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О., Определение №101/11.05.2011 г. по т.д.№888/2010 г. на ВКС, І Т.О., Определение №148/11.04.2011 г. по ч.т.д.№6/2011 г. на ВКС, І Г.О. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд