Определение № 534 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Ф. Я. А. и Х. М. А., срещу решение № 169 от 30.12.2019г. по в. гр. дело № 309/2019г. на Силистренски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 168 от 01.10.2019г. по гр. дело № 614/2017г. на Дуловски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу ответника Б. Х. А. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 3 252 лв., на всеки един от ищците, съставляваща обезщетение за лишаване от ползване върху собствени земеделски имоти, притежавани от ищците в съсобственост: имот № 015029 в м. „Коджа юмер“; имот № 026006 в м. „Коджа екинлик“ и имот № 036020 в м. „Бостанлък“, трите по плана за земеразделяне на [населено място], ведно със законната лихва от 07.12.2017г. до окончателното плащане, като ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 1 530 лв. – съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Касаторите считат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ - Б. Х. А., в подадения писмен отговор излага становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 59 ЗЗД с цена на всеки иск 3 252 лв., попадащ в приложното поле на правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Като подадена срещу окончателно съдебно решение касационната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в действащата редакция от ДВ, бр. 86 от 2017г., не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са облигационни за плащане на обезщетение, произтичащо от факта на неоснователно обогатяване, с цена на всеки иск под 5 000 лв.. Ищците се легитимират като съсобственици на недвижимите имоти, за лишаването от ползването на които без надлежно учредено правно основание, те претендират обезщетение съобразно с дяловете си в съсобствеността. Техните субективни права обуславят не солидарност, а разделност, пропорционална на установените квоти в съсобствеността, което и изрично е заявено в исковата молба, както в обстоятелствената й част, така и в петитума, като всеки от ищците е претендирал заплащане на сума от 3 252 лв. от ответника на основание чл. 59 ЗЗД. Горепосоченото субективно и обективно съединяване на процесните искове с цена на всеки под 5 000 лв. обуславя необжалваемост пред касационната инстанция на атакуваното въззивно решение като такова по гражданскоправен облигационен спор. На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение