Определение № 138 от 01.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3652/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба с вх. № 260544/08.09.2020 г. на Р. С. чрез адв. Д. К. от АК - В. срещу въззивно Решение № 260006/14.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 273/2020 г. по описа на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 216/09.04.2020г. постановено по гр. дело № 5157/2019 година по описа на Врачанския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от Р. К. искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на Определение № 996/30.04.2018г. по гр.д. № 1070/2018 г. по описа на В. Районен съд и на Определение № 469/09.07.2018г. по в.ч.гр.д. № 286/2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Отхвърлен е и предявеният от К. иск по чл.55,ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 712,16лв., като събрана въз основа на нищожен съдебен акт. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. В приложеното към касационната жалба изложение касаторът поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК. Твърди се, че съдът служебно трябва да допусне касационното обжалване при вероятна нищожност на въззивното решение, както и, че следва служебно да уточни въпроса, поставен в изложението. Излага пространни доводи по същество на правния спор в подкрепа на твърдението си за нищожност на определенията на районен и окръжен съд [населено място], както и, че въззивното решение, предмет на касационната жалба, е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.10 от Тълкувателно Решение по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР№1/2010г. по т.д.№1/09г. на ОСГК, ППВС №1/13.07.1953г., както и с казуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 28/01.2010г. по гр.д. № 4744/2008 г. на I – г.о. Ответната страна по касация „Водоснабдяване и Канализация“ ООД – В., представлявано от управителя А. П., чрез юрисконсулт А. А., в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба, по която е образувано настоящото производство, ищецът е поддържал, че е проведено против него производство по чл. 410 ГПК. Твърди, че правата му да участва в производството са били нарушени, тъй като не е била спазена процедурата по призоваване и ищецът е разбрал за издадената заповед за изпълнение едва при получаване на покана за доброволно изпълнение от ДСИ по образувано от ДСИ изпълнително производство. Излага съображения, че при постановяването на атакуваните съдебни актове - Определение № 996/30.04.2018 г. по гр.д. № 1070/2018 г. по описа на В. Районен съд и Определение № 469/09.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 286/2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено предходното, не са обсъдени приложените по делото доказателства и не е отчетено обстоятелството, че сумите са начислявани на предишния собственик на имота, а ищеца твърди, че отговоря за задълженията в имота едва от 27.07.2008 г., когато е влязъл във фактическото владение на имота. Твърди, че в атакуваното определение на РС – Враца са нарушени правата му, а съда е следвало да приеме служебно, че подаденото писмено изявление има характер на възражение по реда на чл. 423 ГПК и е следвало да бъде изпратено на комптентния съд. Твърди се също, че атакуваните определения са нищожни, тъй като ищеца не е консумирал посоченото количество вода и не е задължен към ответника „Водоснабдяване и Канализация“ ООД – В., а заповедта за изпълнение е издадена в грубо нарушение на закона, тъй като не са изискани от съда доказателства за произхода за отчетеното количество вода. Искането отправено до съда е за прогласяване нищожността на посочените съдебни актове, в следствие на което да бъде издаден обратен изпълнителен лист за сумата в размер на 712, 16 лв., която е събрана по образуваното изпълнително производство срещу него като недължима. Първостепенният съд приел, че е сезиран с предявени oт Р. С. срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ООД – [населено място], обективно съединени искове по чл.270 ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на Определение № 996/30.04.2018 г. по гр.д. № 1070/2018 г. по описа на В. Районен съд и Определение № 469/09.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 286/2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Съгласно чл.270, ал.2 ГПК нищожността на съдебно решение може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Счел е, че е сезиран и с иск по чл.55,ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 712,16лв., като събрана въз основа на нищожен съдебен акт. С решението си е приел и трите претенции за неоснователни. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В хода на проверката относно неговата правилност е приел, че по силата на Заповед за изпълнение на парично задължение №1955/04.07.2016г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №2878/2016г.по описа на Врачанския районен съд и издаден въз основа на заповедта изп.лист от 12.09.2016г. ищецът е бил осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ООД-гр.В. сумата от 272,74 лв. главница, представляваща неплатени В и К услуги за периода 28.07.2008г. - 12.05.2014г., законна лихва върху тази сума, считано от 08.06.2016г. до окончателното й изплащане, сумата от 209,54 лв. мораторна лихва за периода 27.08.2008г. - 06.06.2016г. и сумата от 25 лв. деловодни разноски. Приел е също, че между страните не се спори, а това е видно от представеното копие от нот.акт №145, том ІV, рег. №5719, дело №701/2008г. на нотариус Г. Х., че задълженията по издадената заповед за изпълнение са свързани с потребявани ВиК услуги в имот, находящ се в [населено място], който е придобит от ищеца на 06.08.2008г. Съобразно приложеното по делото копие от уведомление изх.№1858/22.02.2018г., издадено по изп.дело №20181420400059 по описа на ДСИ при В. райнонен съд, за събиране на вземанията по издадения въз основа на заповедта за изпълнение изп.лист, е образувано изпълнително дело. Прието е, че от представените по делото копия от искова молба вх.№3682/16.03.2018г. и от определение №996/30.04.2018г.на РС-Враца, постановено по гр.дело №1070/2018г., пред РС-Враца ищецът е предявил отрицателен установителен иск против „Водоснабдяване и канализация“ООД-гр.В., за признаване за установено, че не дължи вземанията по издадения в заповедното производство на 12.09.2016г. изпълнителен лист. С атакуваното определение №996/30.04.2018г., постановено по гр.дело №1070/2018г., РС-Враца е приел така предявения отрицателен установителен иск за недопустим, при което е прекратил производството по гр.дело №1070/2018г. Постановеното от Врачанския районен съд определение е потвърдено с определение №469/09.07.2018г., постановено по в.ч.гр.дело №296/2018г. по описа на Врачанския окръжен съд, за което също се твърди, че е нищожно. Съставът на Врачанския окръжен съд приел и това, че атакуваните определения са постановени от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в рамките на гражданско дело във връзка с повдигнат от ищеца гражданскоправен спор, в писмена форма и са подписани от членовете на състава, постановените определения са абсолютно разбираеми и волята на съда е ясно изразена, като в случая тя се свежда до направени изводи за недопустимост на предявения от ищеца отрицателен установителен иск. При изложените съображения въззивният съд е намерил, че предявените искове по чл.270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Определение №996/30.04.2018г. по гр. д. №1070/2018г. по описа на Врачанския районен съд и Определение №469/09.07.2018г. по ч.гр.д. №296/2018г. на Врачанския окръжен съд правилно са отхвърлени от районния съд като неоснователни. Счел е за правилно и решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и искът по чл.55 ЗЗД. Касационното обжалване се допуска при вероятна недопустимост на въззивното решение /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/, дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Съгласно разясненията в т. 1 на цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС при тази хипотеза ВКС е длъжен да допусне касационно обжалване на въззивното решение, а преценката за допустимостта следва да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая, предвид нормата на чл.270, ал.2 ГПК, предвиждаща исков ред за прогласяване на нищожност на съдебни решения, и обстоятелстветото, че в процесния случай е предявен иск за прогласяване нищожност на друга категория съдебни актове – определения, трябва да се допусне касационен контрол на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените в изложението въпроси третират наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК при редовно сезиране на въззивния съд, а възникналият въпрос за допустимостта на въззивното решение, респективно за допустимостта на предявения иск предхожда въпросите, произтичащи от произнасянето на въззивния съд по съществото на спора и предпоставя преценка за тяхната релевантност при допустимост на въззивното решение. За това същите не релевират предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение