Определение № 3213 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 643/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Сънфудс България“ ЕООД чрез адв. С. В., срещу въззивно решение № 1218 от 01.11.2023 г. по в.гр.д. № 2032/2022 г. на Софийски апелативен съд, 14-ти състав. В касационната жалба са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетелите във връзка с останалите събрани по делото доказателства и конкретно във връзка със заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза; не е посочил показанията на кои свидетели кредитира и защо; не е отчел вероятната заинтересованост от изхода на делото на ангажираните от ищеца свидетели. В резултат на това е направил необоснован извод относно мястото, където е настъпило вредоносното събитие. В нарушение на материалния закон е определил обезщетението за неимуществени вреди без да вземе предвид наличието на съпътстващи заболявания на ищеца, както и направеното възражения за съпричиняване. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер, който не кореспондира с практиката на ВКС. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.При преценката на показания, дадени от заинтересован свидетел, следва ли съдът да направи обоснована преценка за тяхната достоверност с оглед на събраните доказателства по делото. 2. Трябва ли съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да вземе предвид съпътстващите заболявания на пострадалото лице и действията, с които е допринесъл за настъпване на вредните последици /съпричиняване/. В писмен отговор на касационната жалба ответникът Ц. М. М. чрез своя пълномощник адв. Д. Т. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 260521 от 08.02.2022 г. по гр.д. № 11298/2019 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което „Сънфудс България“ ЕООД е осъдено да заплати на Ц. М. М. сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 5 777.11 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи за протезиране, консумативи и медикаменти/ в резултат на инцидент, настъпил на 26.01.2019 г., когато ищецът е паднал на заледен участък пред заведението за обществено хранене с търговско наименование „Макдоналдс“ и административен адрес: гр. София, бул. “Ботевградско шосе“ № 525, търговски комплекс “Джъмбо“, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 26.01.2019 г., а върху сумата на обезщетението за имуществени вреди - от 28.08.2019 г. С въззивното решение ответното дружество е осъдено да заплати на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. Д. Т. за двете инстанции, а по сметка на съда - държавна такса за образуване на делото пред първата и въззивната инстанция и изплатен от бюджета депозит на вещото лице. По делото е установено, че на 26.01.2019 г. ищецът Ц. М., заедно със съпругата си и техни приятели, посетили около 08:30 ч. заведението за бързо хранене „Макдоналдс“ в гр. София, бул. “Ботевградско шосе“ № 525, търговски комплекс „Джъмбо“. На излизане от заведението ищецът се подхлъзнал на заледен участък и паднал. В резултат на падането получил травма в областта на дясна тазобедрена става. Приет е в болница „Софиямед“, където след направени рентгенови снимки и консултации е установено счупване на шийката на дясна бедрена кост. Проведено е оперативно лечение в условията на спешност - ендопротезиране на дясна тазобедрена става. В отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение, че рампата за детски колички и превозни средства на колела, на която ищецът е твърдял, че се е подхлъзнал, не е собственост на дружеството. Във връзка с това възражение във въззивното производство е назначена съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че сградата - обект на „Макдоналдс“ е изградена в имот с идентификатор ***, който е идентичен с имот пл.№ *** по кадастрален план, одобрен преди приемане на кадастралната карта. Имотът е извън регулация и за него има изработен план за застрояване, одобрен през 2008 г. Сградата е построена в съответствие с одобрения ПУП- ПЗ. Около нея има изграден асфалтов път /подход/ и асфалтиран паркинг. В този подход се влиза от друг подход / път/, който е общ и за други обекти в близост до процесния. Пътят, от който се влиза в подхода около сградата и паркинга, е изцяло извън поземления имот. В южната и източната част на имота около сградата са поставени маси за хранене. Настилката под тях е от бетонови плочи. В заведението се влиза от плочник, обслужващ заведението директно. В рамките на поземления имот са изградени и зелени площи. От източната част на имота, граничеща с общия асфалтов път, има ниска прозирна ограда. В околното пространство около сградата и паркинга има изграден и детски кът. Подходът към входа на заведението е изцяло в границите на процесния имот и няма пряк достъп от общия асфалтиран път. Подходът е в рамките на външната тераса /околното пространство около сградата с масите и паркинга/. Констатациите на вещото лице относно фактическото състояние в имота са подкрепени с приложена комбинирана скица - извадка от ортофотоплана на процесния обект. Въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице и въз основа на него е обосновал извод, че увреждащото събитие е настъпило в границите на имота, върху който ответното дружество има учредено срочно право на строеж до края на 2042 г. Оттук е приел, че отговорността за поддържане на входа чист от заледяване е на ответника. Негово е задължението да положи дължимата грижа за териториалната цялост на учреденото право на строеж чрез изграждане, поддържане и ремонт на всички прилежащи части към заведението и да полага грижи за чистотата им, в това число и снегопочистване и осигуряване на безопасно придвижване на пешеходци и возила. Приел е, че от събраните доказателства не се установява мястото на инцидента да е било почистено от лед и обезопасено. Не е кредитирал показанията на св. Х., която е заявила пред съда, че по нейни указания мястото е било почистено от леда от двама нейни колеги и посипано със сол, като е посочил, че същата е в трудово-правни отношения с ответника, а показанията й са изолирани спрямо показанията на останалите свидетели. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид, че причиненото на ищеца телесно увреждане е с невъзвратими, трайни за физическото му състояние последици. В тялото му е поставена протеза, която обезпечава неговото движение, но то ще остане завинаги ограничено. Освен претърпяната болка при инцидента, която по 10-степенната скала на болката е била с интензитет 10, болката е останала постоянна с интензитет 5 по същата скала, което е дало отражение на неговото психическо състояние и външно изразяване. Ищецът е в средна възраст, но завинаги ще усеща болката и ограниченията в движението. Като се е позовал на заключението на изслушаната пред първата инстанция комплексна съдебно- медицинска експертиза, въззивният съд е приел, че ищецът не е имал такива съпътстващи заболявания, които да имат връзка с инцидента или да водят до усложнения по време на възстановителния период. Въз основа на тези обстоятелства съдът е преценил като справедливо обезщетение в размер на 80 000 лв., поради което е уважил предявеният като частичен иск за сумата 40 000 лв. изцяло. При така изложените мотиви във въззивното решение настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основния за допускането му до касационно обжалване. Първият поставен въпрос, касаещ задълженията на съда във връзка с преценка на свидетелските показания в хипотезата на чл. 172 ГПК, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. В решение № 34 от 22.02.206 г. по гр.д. № 4657/2015 г. на ВКС, І г.о., на което се позовава жалбоподателят, е прието, че не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани от изхода на делото свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или във вреда на противната страна, но преценката на съда следва да е обоснована с оглед другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Тезата на жалбоподателя, че инцидентът е станал извън границите на поземления имот, се основава на превратно интерпретиране на показанията на свидетелите и игнорира приложената към заключението на в.л. П. скица. Както свидетелите на ищеца, така и на ответника, са заявили пред съда, че ищецът е паднал на излизане от заведението след като е направил няколко крачки в дясно в посока паркинга. И двете групи свидетели са заявили, че сградата има два входа. Според ангажираната от жалбоподателя свидетелка Х. ищецът е паднал „встрани от терасата, където има лек наклон, предвиден за инвалидни и детски колички, и пешеходна пътека, която отива до паркинга“. Макар изрично да не го е посочил в мотивите си, въззивният съд очевидно е ценил като обективни и достоверни в тази част показанията на свидетелите и на ищеца, и на ответника, и въз основа на тях и констатациите на съдебно- техническата експертиза във връзка с фактическото състояние в поземления имот, е направил извод относно мястото на инцидента. Заключението на вещото лице П. е придружено с приложена към него скица - извадка от ортофотоплана на търговския обект - сграда и прилежащи площи, на която са отразени две пешеходни пътеки, едната от които води към паркинга на заведението. И двете пешеходни пътеки са в границите на поземления имот, върху който жалбоподателят има учредено право на строеж. Вторият поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не кореспондира с данните по делото и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване. Назначената комплексна съдебно- медицинска експертиза е дала заключение, че по делото няма документални данни за съпътстващи заболявания на тазобедрените стави на ищеца, както и че заболяването от неинсулинозависим диабет с неврологични усложнения и артериалната хипертония не оказват влияния на структурата и здравината на тазобедрената става и не се отразяват на нейната функция. Това заключение не е оспорено от жалбоподателя, а по делото не са ангажирани други доказателства преди инцидента ищецът да е имал затруднения в движението или да е бил с нестабилна походка. Следва да се посочи също, че инцидентът е станал при излизане от заведение за обществено хранене, което предполага достъпът до него да бъде безопасен за всички, включително и за хора с двигателни увреждания. Тезата на жалбоподателя, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с поведението си, тъй като е избрал за разходка в Сърбия студен зимен ден със сняг, мъгла и вятър; че е проявил небрежност, тъй като е оставил якето си в колата и е треперил от студ, поради което е изгубил стабилността на спокойния, чувстващ се комфортно човек, се основава на предположение, което не е общовалидно. Усещането за топлина и студ е субективно, а обстоятелството за къде и по какъв повод е пътувал ищецът е изцяло неотносимо към предмета на делото. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на адв. Д. Т. адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 32, ал.1,т.2 ЗАдв на ответника по касация в размер на 2888 лв., определен съобразно чл. 7, ал.2, т.4 във вр. чл.9, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Водим от гореизложеното съдът