Определение № 60456 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3132/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3000/27.05.2021 г., подадена от А. Н. К., чрез адвокат М. Р., срещу решение № 88 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 174/2021 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 260608 от 18.12.2020 г. по гр. д. № 6858/2019 г. на Районен съд – Русе в обжалваната част, с която А. Н. К. е осъден да заплати на С. П. В. сумата от 750 лв. - цената на загиналото куче порода „Йоркширски териер”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 17.05.2019 г., до окончателното й изплащане, както и да заплати на С. П. В., действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. П. П., сумата от 7 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от малолетното дете неимуществени вреди, вследствие на инцидента на 17.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: Ищцата С. В. е собственик на куче порода „Йоркширски териер“, което на 17.05.2019 г. малолетното й дете - ищцата М. П., разхождало, с нашийник и повод, по [улица]в [населено място]. По същото време там, в близост до игрална зала „Eфбет“, с две женски кучета порода „Д. Аржентино“ (собственост на съпругата му), с нашийници и поводи, но без намордници, бил и ответникът. Едното от тях - Х., се отскубнало от стопанина си, нападнало и захапало малкото куче през гърба, съборило го на земята, а след това със зъби го вдигнало във въздуха и го размятало. Ответникът опитал да издърпа кучето си, но бил ухапан от него. Впоследствие кучето порода „Д. Аржентино“ пуснало на земята малкото куче, което било окървавено и вече не се съпротивлявало. Свидетел на случилото се станала Ш. Ю., която заедно с детето отвела пострадалото куче във ветеринарна клиника „Албейтар“. Там пристигнала и майката на детето, уведомена по телефона. Детето било изключително разстроено, треперело и плачело. Още повече се афектирало, когато разбрало, че ветеринарните лекари не са могли да спасят кучето му и то е починало. Наложило се същата вечер майката да потърси съдействие от личния лекар, тъй като детето не можело да се успокои, само плачело неутешимо, разказвайки за нападението от голямото куче. Оттогава малолетното дете преживявало стреса от случилото се с кучето му, често си спомняло инцидента, натъжавало се и се умълчавало, треперело и разказвало на близките си как кученцето му било нахапано и от него капела кръв, както и как напълно безпомощно го е оставило на масата в клиниката, където умряло. Месеци наред детето било тъжно денем, а нощем сънувало кошмари с кучето си. Било изплашено, страхувало се да мине покрай мястото, където се случил инцидентът, както и да излиза от дома си сам о м. Това наложило консултация с психолог, при която било установено, че детето се намира в състояние на емоционален дисбаланс и дистрес в резултат на преживяното стресогенно събитие и поради крехката си физическа и емоционална възраст се препоръчва към него да се прилага щадящо отношение и да не се подлага на стрес. При консултация с психиатър било констатирано посттравматично стресово разстройство. В продължение на месеци след инцидента били проведени неколкократно консултации с психиатър и психолог. От заключението на изготвената по делото съдебно-ветеринарна ценова експертиза се установява, че причината за смъртта на процесното куче порода „Йоркширски териер“ са несъвместими с живота травми и усложнения, както и че пазарната цена на куче порода „Йоркширски териер“ е 1 217 лв. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че след преглед на съдържанието на записаните 2 видеофайла, приложени към преписка № 4047/2019г. по описа на РРП, и визуализация чрез специализиран софтуер на кадри на две различни породи кучета, може да се предположи, че именно те са на „Д. Аржентино“ и „Йоркширски териер“. От заключението на изготвената по делото съдебно-психологично психиатрична експертиза се установява, че случилото се на 17.05.2019 г. е събитие от силен стресогенен характер за малолетната М. П., което е от групата на невротични, свързани със стрес разстройства, според международната класификация на болестите - МКБ 10, които се проявяват при индивида като закъснял или протрахиран болестен отговор на стресогенно събитие или ситуация на интензивна заплаха за живота, имота или честта. Тези стресогенни събития са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. Към момента на постановяване на решението не се отчита такава интензивност на сочената симптоматика за невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства, която с времето и след оказаната психологична и семейна подкрепа постепенно е избледняла. Към момента на освидетелстването на малолетното дете се отчитат леко завишени нива на тревожност, без наличие на стресови индикации. Окръжен съд – Русе е посочил, че изложената фактическа обстановка е установена по безспорен начин по делото от събраните свидетелски показания, заключенията на приетите съдебни експертизи, писмените доказателства. Съдът е направил следните правни изводи: Ответникът по исковата молба, като лице, под чийто надзор е било кучето „Д. Аржентино“, нападнало и захапало кучето „Йоркширски териер“, съгласно чл. 50 ЗЗД отговаря за вреди, причинени от животното и следва да репарира последвалите имуществени вреди и причинените на детето неимуществени вреди. Предявеният иск за имуществени вреди, изразяващи се в цената на загиналото куче порода „Йоркширски териер“, е доказан както по основание, така и по размер, с оглед и оценката по изготвената експертиза, и правилно е уважен. Доказан по основание е и предявеният иск за причинените на малолетното дете неимуществени вреди, при наличие на безспорна пряка и непосредствена причинна връзка между нападението на кучето, което е било под надзора на ответника, и причинените неимуществени вреди. Последните са се изразили в болки и страдания от преживения инцидент и от загубата на домашния любимец, страх и тревожност, безпокойство, които, макар и с много по-нисък интензитет, продължават и към настоящия момент. При съобразяване критериите за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, изживяното от малолетното дете събитие от силен стресогенен характер следва да бъде обезщетено. Размерът на двете обезщетения е приет за доказан в размер, съответно, от 1 000 лв. и 10 000 лв. Въззивният съд е намерил за основателно възражението на А. К. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, предвид наличието на нарушение на чл. 10 от Наредба № 26 на [община] за притежаване, отглеждане и контрол на животни на територията на [община], изразяващо се в разхождането на пострадалото куче от малолетно дете без придружител. Това, и отчитането на факта, че ако кучето „Д. Аржентино“ е било с намордник, не би се стигнало до въпросния инцидент, е дало основание на съда да приеме съпричиняване от 25 % и да заключи, че сумите, които следва да бъдат присъдени с решението, възлизат на 750 лв. – обезщетение за имуществените вреди, претърпени от С. В., и 7 500 лв. – обезщетение за неимуществените вреди, понесени от малолетната М. П..Освен изложените от него съображения, съдът е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите във въззивната жалба на А. К., че при разглеждането на делото от първоинстанционния съд са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е за обосновани направените в решението на Районен съд – Русе изводи, както и че не се констатира твърдяната от жалбоподателя превратност при анализа на доказателствата. Счел е соченото противоречие в решението относно часа на процесното събитие за техническа грешка, която не може да повлияе на правилното решаване на спора. Посочил е, че анализът на доказателствата от страна на първоинстнационния съд е бил направен съобразно изискванията на ГПК. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. К. формулира, на първо място, следния въпрос, по отношение на който се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 271, чл. 272, във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички доводи и възражения на страните (изложени във въззивната жалба), и събраните доказателства по делото при спазване на правилата на формалната и правна логика. Визира противоречие на въззивното решение по този въпрос с приетото в: решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 101/3.06.2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 390/26.06.2015 г. по гр. д. № 7568/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 298/28.4.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на ВКС, IV г. о. Счита, че по делото не са установени всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 50 ЗЗД. На второ място, в изложението към касационната жалба е визиран въпросът: Доказан ли е предявеният от ищцата иск за имуществени и неимуществени вреди, причинени на нейната дъщеря. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, предвид неспазването от съда на правилата на формалната и правната логика, както и поради необоснованост на направените изводи. От насрещните страни е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не се установява твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по първия въпрос от изложението. Действително, съгласно формираната трайна съдебна практика по чл. 290 ГПК, въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея. В конкретния казус Окръжен съд – Русе е действал съобразно разпоредбите на ГПК и посочената съдебна практика. Същият е отговорил на доводите във въззивната жалба и е обсъдил всички събрани доказателства, като е сторил това не формално, а задълбочено, и е направил съответните правни изводи (включително чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК). Вторият въпрос от изложението не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е по съществото на спора. На него съдът може да отговори едва след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Ответниците по касационната жалба имат право на направените разноски за адвокат пред ВКС в размер на 850 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,