Определение № 329 от 01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2014 г.
ВКСII гражданско отделение01.10.2014 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.№ 1228 от 07.02.2014 г. на [фирма], представлявано от управителя В. С. Ц. и заявена чрез адвокат И. И. на въззивно решение № 589 от 18.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1321/2013 г. на ОС – Велико Търново. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ............................................... година, за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касатора [фирма], представлявано от управителя В. С. Ц., чрез процесуалния му представител адвокат И. И. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 256,24 лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба вх.№ 1228 от 07.02.2014 г. на [фирма], представлявано от управителя В. С. Ц. и заявена чрез адвокат И. И. от АК – В. Т. срещу въззивно решение № 589 от 18.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1321/2013 г. на ОС – Велико Търново. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, позовавайки се на значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на произнасянето по поставените въпроси, касаещи приложението на чл.190 ЗУТ. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма]. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценката за наличие на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, намира следното: По отношение исковете за защита на вещни права касационната жалба е процесуално допустима от гледна точка спазване на срока по чл.283 ГПК, както и с оглед изискването по чл.280, ал.2 ГПК за наличие на цена на иска по гражданското дело над 5 000 лв. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.109 ЗС да бъде осъден ответника да прекрати неоснователните си действия, с които лишава [фирма] от право да преминава по улици с осови точки 954, 954а, 954б, 954в и 954г, осигуряващи достъп до собствените му имоти, и с правно основание чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 312 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени от [фирма] разходи за преминаване по улици с осови точки 954, 954а, 954б, 954в и 954г и сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Със същото решение окръжният съд е потвърдил решението на първата инстанция и в частта, с която по предявените от [фирма] срещу [фирма] инцидентни искове с правно основание чл.77 ЗС и чл.55 ЗС е прието за установено по отношение на ,,К.” О., че територията с осови точки 954, 954а, 954б, 954в и 954г е част от територията на бившото УПИ I, предоставено на [фирма] с акт за държавна собственост N 1217
от 31.08.1998 г., съответно същата е частна собственост на [фирма], не е с обществен достъп, върху нея не е учредявано право на ползване, достъп или преминаване в полза на ,,К.” О. или на собствените му недвижими имоти, съставляващи УПИ ХI, УПИ ХII и УПИ ХIII. За да постанови този резултат по исковете за защита на вещни права (първоначалния и инцидентните установителни искове на ответника, квалифицирани като такива по чл.77 ЗС и чл.55 ЗС), решаващият съд е приел, че независимо от обстоятелството, че процесните новопроектирани улици по одобреното през 2006 г. частично изменение на ПУП са единствения реален достъп до имотите на ,,К.” О., то не може да се приеме, че с влизането в сила на заповедта за изменение на ПУП е възникнало право в полза на ищеца да ползва тези улици, за да достига до собствените си имоти. С оглед така формираната правораздавателна воля, настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете за защита на вещни права в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материално-правния въпрос за приложението на чл.190 ЗУТ, който се явява обуславящ по отношение изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Цената на всеки от предявените искове по чл.45 ЗЗД не надхвърля сумата 5 000 лв., предвидена с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, но доколкото изхода на спора по облигационните искове е обусловен от изхода на спора по вещните, то следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение и в частта, с която, потвърждавайки решението на първоинстанционния районен съд, окръжният съд е отхвърлил претенциите за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, пропорционална на оценката на защитимото сервитутно право и в случая възлизаща на по 70 лв. по отношение на всеки един от трите притежавани от касатора недвижими имоти (т.е. общо 210 лв.), както и 2% върху цената на исковете по чл.45 ЗЗД (т.е. 46,24 лв.).