Определение № 646 от 24.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2174/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по съвместна частна касационна жалба на С. Х. Н. и Х. С. Н., двамата от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 292 от 15.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 215/2019 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е отхвърлена депозираната от тях жалба срещу определение № 9 от 24.07.2019 г. на съдията по вписванията, с което е отказал да разпореди на Службата по вписвания – [населено място] да извърши заличаване на договорна ипотека с вх. Рег. № 9694/24.10.2007 г., акт 42, том IV по регистрите на СВ – Силистра. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Оспорва се изводът на Окръжен съд – Силистра за невъзможност съдията по вписвания да прецени дали е погасено материалното ипотечно право – в случая договорна ипотека, обезпечаваща неприето в производството по несъстоятелност вземане към ипотекарен длъжник, заличен от Търговския регистър. Твърди се неприложимост на т.6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Допустимо ли е съдията по вписванията да преценява материалноправния казус при искане за заличаване на вписване. Твърди се допуснато от въззивния съд отклонение от т.6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и от определение по ч.гр.д. № 5364/2013 г. на ВКС, I г.о. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, преценява частната касационна жалба като процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни, при спазване на предвидения едноседмичен преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. Преди произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване /макар правният въпрос да е непрецизно формулиран/, настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл.292 ГПК за спиране на настоящото частно производство до приключване на тълк.дело № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Последното, макар и да е образувано по въпрос относно приложението на чл.172, ал.2 ЗЗД, предпоставя произнасяне в тълкувателните мотиви и по хипотезите, при които ипотеката се заличава и съответно се погасява ипотечното право, както и относно предпоставките за заличаване на вписването на ипотеката. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение