Определение № 2446 от 31.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1291/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Т. Г. - чрез адв. А. Ч., против определение № 307 от 13.05.2025 г., постановено по в. ч. т. д. № 346/2025 г. на Апелативен съд - София. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 2364 от 20.03.2025 г. по т. д. № 210/2025 г. на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл.130 ГПК подадената от Р. Т. Г. молба („жалба“) от 30.12.2024 г. за отмяна на решения по т.2 и т.6, взети от Конгрес на Българския зъболекарски съюз на 13.12.2024 г., по която е образувано производството по делото. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания да се произнесе по исковата молба/жалба. Поддържа се оплакване, че като не се е произнесъл по спора и е върнал сезиращата го молба, съдът „на практика е направил отказ от правосъдие“. Излагат се доводи, че липсата на правна уредба в специален закон на потестативното право да се иска отмяна на решенията на управителните органи на съсловните организации не може да доведе до липса на съдебен контрол върху взетите от тях решения и при оспорването им пред съда следва да намерят приложение общите правила за всички юридически лица с нестопанска цел, уредени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че „определението е очевидно неправилно - чл.280, ал.2 ГПК“ и че „е налице определение на въззивната инстанция, с което съдът се е произнесъл по следните въпроси: 1. Трябва ли при липса на уредба в специалния закон относно възможността да се атакуват решенията на управителните органи на съсловните организации пред съда да се прилагат общите правила за всички юридически лица с нестопанска цел, уредени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за атакуване на решенията на управителните органи пред съда; 2. Може ли да съществуват съсловни организации, чиито актове на управителните органи да не подлежат на съдебен контрол“. Препис от частната касационна жалба не е връчван за отговор съгласно чл.130, изр.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд, с което е върната подадената от Р. Т. Г. молба (наименована „жалба“) за отмяна на решенията по т.2 и т.6, взети от Конгреса на Български зъболекарски съюз (БЗС) на 13.12.2024 г., Апелативен съд - София е направил решаващ извод, съвпадащ с извода на първоинстанционния съд, за недопустимост на искането поради отсъствие на предвиден в действащото обективно право процесуален ред за оспорване пред съда на решения на органите на БЗС - съсловна организация, в която съгласно чл.3, ал.1 и чл.4, ал.1 ЗСОЛЛДМ членуват задължително всички лекари по дентална медицина, които упражняват професията си. Въззивният съд е посочил в мотивите към определението си, че спорните по делото въпроси дали решенията на органите на БЗС подлежат на оспорване пред окръжния съд по реда на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ и дали разпоредбите на ЗЮЛНЦ са приложими при уредбата на конкретните отношения са решени в определение № 253/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 35/2009 г. на ВКС, І т. о., и определение № 133/19.03.2021 г. по ч. т. д. № 2468/2020 г. на ВКС, І т. о. Споделил е даденото от практиката на ВКС разрешение, че БЗС, както и лекарският съюз, нямат характеристиката на юридически лица с нестопанска цел, в които членуването е доброволно съгласно чл.21, ал.1 ЗЮЛНЦ, а имат статут на корпорации на публичното право, в които членуването е задължително като условие за упражняване на съответната правно регламентирана професия; Поради това по отношение на тях са неприложими разпоредбите на ЗЮЛНЦ, включително по аналогия за неуредените със съответния специален закон случаи. Позовавайки се на посочената практика, въззивният съд се е произнесъл, че оспорването по съдебен ред на решенията на съсловните организации, както и на съществуващите по силата на специални закони корпоративно устроени юридически лица на публичното право (Камара на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране по ЗКАИИП, К. на Инженерите по геодезия по ЗГП, Нотариалната камара по ЗННД, Адвокатската колегия по ЗА и др.) предполага наличие на изрична правна норма в специалния закон, предвиждаща възможност и ред за обжалване, което изключва приложението на общата разпоредба на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ; След като ЗСЛОЛЛДМ изрично не предоставя право на лекарите по дентална медицина, като членове на БЗС, да искат отмяна на незаконосъобразните и противоуставни решения на общото събрание на съюза и не препраща към разпоредба в друг закон, предвиждаща такова право, ищецът не разполага с потестативното право да предяви конститутивен иск за отмяна на оспорените с молбата („жалба“) решения, взети от Конгреса на БЗС на 13.12.2024 г. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно определение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства; Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който трябва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Постановките в тълкувателното решение са относими и към определенията на въззивните съдилища, които подлежат на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор е обосновал приложното поле на касационното обжалване с бланкетно твърдение за очевидна неправилност на въззивното определение. Очевидната неправилност е въведена като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, извън основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, с изменението на Гражданския процесуален кодекс от ДВ бр.86/2017 г. В практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК е възприето разрешението, че очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК предполага особено тежък порок на въззивното решение/определение, който може да бъде установен пряко от мотивите на съдебния акт; Решението/определението ще е очевидно неправилно, когато въззивният съд е допуснал тежко нарушение на закона - материален или процесуален, като го е приложил „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а също и когато е формирал изводите си по съществото на спора в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде констатирана от Върховния касационен съд само при осъществяване на същинския касационен контрол върху правилността на въззивния съдебен акт в случай, че той бъде допуснат до касационно обжалване. В случая частният касатор не е посочил конкретни пороци на обжалваното определение, с оглед на които определението може да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Оплакването за незаконосъобразен отказ на въззивния съд да приложи общата разпоредба на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ при липса на предвиден в специалния закон - ЗСОЛЛДМ, ред за съдебна защита срещу актовете на органите на съсловната организация БЗС не насочва към очевидна неправилност на обжалваното определение, а предполага извършване на касационна проверка на правилността на решаващия извод на въззивния съд за неприложимост, вкл. по аналогия, на разпоредбите на ЗЮЛНЦ и в частност на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ към актовете на органите на съсловните организации под режим на ЗСОЛЛДМ. Въз основа на мотивите към обжалваното определение, в които са залегнали разрешения от практиката на ВКС, относими към спора за допустимост на предявеното по делото искане за правна защита, съставът на ВКС не преценява определението като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и приема, че не следва да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Едновременно с основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК частният касатор е формулирал в изложението и въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, но без да посочи и обоснове по отношение на тях някоя от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. При отсъствие на надлежно обосновано основание по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК е безпредметно да се обсъжда дали въпросите удовлетворяват общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Независимо от това следва да се отбележи, че на първия въпрос е даден отрицателен отговор в определение № 253/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 35/2009 г. на ВКС, І т. о. Въззивният съд е възприел практиката в цитираното определение и се е произнесъл в съответствие с нея, което изключва възможността обжалваното определение да се допусне до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Частният касатор не е изложил съображения за неправилност на съществуващата практика или за необходимост от нейната промяна или осъвременяване с оглед настъпили промени в законодателството и обществените отношения, за да се обсъжда наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК със съдържание, изяснено в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не се е произнасял и не е формирал решаващи изводи по втория поставен в изложението въпрос, което е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване по повод на него. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,