Определение № 10708 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2026 г.

Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Интернешънъл спорт кампъни“ ЕООД, гр. София, подадена чрез пълномощник, срещу заповед № 391/25.04.1983 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е нищожен като постановен при липса на компетентност, тъй като в акта не е отразено името на лицето, подписало заповедта. Сочи, че заповедта е постановена при превратно упражняване на власт, в отсъствие на предвидените в Наредба № 4 на Комитета за опазване на природната среда за създаване на буферни зони около резервати основания, а същевременно засяга неприкосновеността на частната собственост. Твърди, че заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя липсва задължителното съгласуване с Българската академия на науките (БАН), както и съгласуване с друго ведомство. Посочва, че е нарушена и разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 4 на Комитета за опазване на природната среда, а именно предложенията за буферните зони да се правят от комисия, назначена от председателя на Комитета за опазване на природната среда, както и липсата на задължително участие в комисията на представител на БАН, на окръжния народен съвет, на ведомствата или организациите, стопанисващи съответните територии. Посочва, че е нарушена и разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 4 на Комитета за опазване на природната среда. Сочи, че оспорената в настоящото производство заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 66 и чл. 69 АПК относно уведомяване за започване на производството по издаване на административния акт. Иска прогласяване нищожността на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът министърът на околната среда и водите, чрез пълномощник, изразява писмено становище за недопустимост на жалбата. Алтернативно излага доводи за неоснователност на направеното оспорване. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за подсъдност на съдебното производство, приема, че делото не му е подсъдно като първа инстанция поради следното: Съгласно чл. 131, ал. 1 АПК, на административните съдилища са подсъдни всички административни дела, с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 КРБ е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предл. първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че ВАС осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Горното води до извод, че на ВАС са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, като това са актовете по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В настоящия случай съдът установи, че Комитетът за опазване на природната среда (КОПС) е създаден през 1976 г. Макар първоначално да няма ранг на министерство, неговият председател става член на Министерския съвет. През 1990 г. Комитетът е преобразуван в Министерство на околната среда (MOC). През 1997 г. ведомството се преименува в Министерство на околната среда и водите (МОСВ). С Решение на Народното събрание № 173, обнародвано в Държавен вестник, бр. 14 от 6 февруари 1990 г., Комитетът за опазване на природната среда (КОПС) се преобразува в Министерство на околната среда (МОС). С този акт функциите на комитета и правомощията на неговия председател се поемат от новосъздаденото министерство и, съответно, от министъра. Следващите преобразувания се извършват с Решението на Народното събрание от 21 май 1997 г. (обн. в ДВ, бр. 41 от 23 май 1997 г.) - Министерството на околната среда се преименува в Министерство на околната среда и водите (МОСВ); Закона за опазване на околната среда (ЗООС). С него, както и със Закона за защитените територии се регламентира изрично приемствеността на издадените до този момент актове (като заповеди за обявяване на резервати и народни паркове). Всички правомощия по тяхното изменение, управление и контрол се прехвърлят на министъра на околната среда и водите. Предвид изложеното, последващото институционално преобразуване на КОПС и преминаването на неговите функции към други държавни органи не могат да променят със задна дата правната природа на издадената през 1983 г. заповед, нито да обосноват подсъдност на Върховния административен съд извън изрично установените в закона хипотези. Родовата подсъдност се определя от правния характер на оспорения акт и приложимата законова уредба, а не от последващото преобразуване на органа, който го е издал. С оспорената в настоящото производство заповед председателят на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет е обявил на основание чл. 3 от Наредба № 4 на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет за създаване на буферни зони около резерватите буферна зона на резерват „Камчия“, землище на село Старо Оряхово, Варненски окръг. Съдебният състав приема, че оспорената заповед на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет не представлява нормативен акт по смисъла на чл. 1a от Закона за нормативните актове (ЗНА). Тази заповед не съдържа общи правила за поведение, приложими към неопределен кръг субекти. Не са налице кумулативно изискуемите критерии за подзаконов нормативен административен акт по чл. 75 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 1а ЗНА. Оспорената заповед не обективира волеизявление за нормативно разпореждане на изпълнителната власт и не представлява вторично законодателство, поради което не подлежат на оспорване пред Върховният административен съд като първа съдебна инстанция. Оспорената заповед представлява общ административен акт, с който се обявява буферна зона на резерват „Камчия“, землище на село Старо Оряхово, Варненски окръг. Предвид изложеното подадената жалба не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд, тъй като спорът не му е родово подсъден. Компетентен да го разгледа е съответният административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 2 АПК, ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд и извършените действия запазват силата си. С оглед разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК родово подсъден да се произнесе по конкретното оспорване е Административният съд София-град. Поради това производството по делото следва да бъде прекратено, а делото - изпратено по подсъдност за разглеждане на Административния съд София-град, който да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на подадената жалба. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд