Определение № 50154 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1345/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Кепта България“ ЕООД срещу решение № 215 от 09.04.2021г. по в. т. д. № 2610/2020г. на Апелативен съд – София. Настоящият състав на ВКС констатира следното: Първоинстанционното производство е образувано пред СГС по предявен е от „Мазалат“ ЕООД срещу „Кепта България“ ЕООД иск по чл. 266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение в размер на 28 052,70 лева за замесен и доставен бетон по фактура № 20856/20.11.2015г. и фактура № 20587/23.11.2015г., ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от завеждане на исковата молба - 15.01.2016г. до окончателното й плащане. Ответникът по исковете „Кепта България“ ЕООД в отговора на исковата молба твърди, че има вземане за обезщетение към ищеца в размер на 44 971,26 лева за репариране на дефектирани участъци от покритата с доставения от ищеца бетон, като прави възражение за прихващане в размер на 28 052,70 лева с претендирана от ищеца сума по чл.266 ЗЗД, а за останалата част от вземането си по чл. чл.265, ал.1, изр.2 ЗЗД в размер на 16 918,56 лева предявява насрещен иск. Първоинстанционният съд в мотивите на постановеното от него решение № 405/01.03.2019г. по т. д. № 1958/2016г. по описа на СГС е приел следното: 1/ наличие на вземане на ищеца към ответника по чл.226 ЗЗД в размер на 26 858,97 лева (при договорената цена на кубичен метър от 90 лева, а не твърдяната от ищеца цена от 94 лева); 2/ установено вземане по чл.265, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД на ответника към ищеца за обезщетение на вредите от репариране на бетона в размер на 7790,90 лева; 3/ с оглед направеното възражение за прихващане от „Кепта България“ ЕООД, установеното вземане на ищеца за възнаграждение за изработката е счетено за погасено на основание чл.104, ал.2 ЗЗД на 23.08.2016г. (дата на компенсируемостта) със сумата от 7790,90 лева, поради което е прието, че искът по чл.266 ЗЗД е основателен само за сумата от 19 068,07 лева, от общо претендирана главница от 28 052,70 лева; 4/ върху частта от главницата по чл.266 ЗЗД в размер на 7790,90 лева, погасена чрез прихващане, за периода от исковата молба - 15.01.2016г., до 22.08.2016г. - деня преди дата на компесируемостта, се дължи законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 478,64 лева; 5/ посочено е, че предявеният насрещен иск по чл.265, ал.1, предл..2-ро ЗЗД за сумата 16 918,56 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като не се установява съществуване на вземане по чл.265, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД над сумата 7790,90 лева, погасена чрез прихващане. В диспозитива на решението СГС е уважил първоначалния иск по чл.266 ЗЗД за сумата 19 068,07 лева, ведно със законна лихва върху нея от исковата молба - 15.01.2016г. до окончателното плащане, както и за лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 478,64 лева (върху главницата 7790,90 лева) за периода 15.01.2016 г. – 22.08.2016 г., като е отхвърлил иска по чл.266 ЗЗД за разликата от 19 068,07 лева до пълния претендиран размер от 28052,70 лв., в това число и поради прихващане с дължимото на ответника обезщетение по чл.265, ал.1, изр.2 от ЗЗД за сумата от 7790,90 лева. В диспозитива на решението си първоинстанционният съд е пропуснал да отрази формираната от него воля относно насрещния иск, като по-късно служебно е констатирал това и е постановил по същото дело решение от 09.03.2020г. по реда на чл.247 ГПК. В него, при изложени бланкетни мотиви („в постановеното и обявеното по делото решение е формирана воля досежно предявения за разглеждане насрещен иск, която не е намерила отражение в диспозитива“), е постановено в диспозитива на решението по чл.247 ГПК, че се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 405/01.03.2019г. по т. д. № 1958/2016г. по описа на СГС, като се отхвърля на предявения от „Кепта България“ ЕООД срещу „Мазалат“ ЕООД иск за сумата 9127,66 лева – разлика до сумата 16 918,56 лева. Постановените от първата инстанция решения са обжалвани и от двете страни по делото. Въззивният съд е приел, че претенцията по чл.266 ЗЗД е изцяло основателна за пълния претендиран размер от 28 052,70 лева (при цена на куб. метър бетон от 94 лева), не съществува вземане на ответника по чл.265, ал.1, изр.2 ЗЗД, поради което насрещният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като „предвид мотивите на настоящето решение по отношение на основателността на предявените искове … атакуваното допълнително решение (по чл.247 ГПК) е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени“ в частта относно допусната очевидна фактическа грешка (в същото решение има произнасяне и по реда на чл.248 ГПК, в която част решението е обезсилено). В диспозитива на въззивното решение апелативният съд, след отмяна на решение № 405 от 01.03.2019 г. по т. д. № 1958/16 г. на Софийски градски съд, в отхвърлителната част по иска по чл.266 ЗЗД и в частта за присъждане на законна лихва от 478,64 лв. за периода 15.01.2016 г. - 22.08.2016 г (върху 7790,90 лева), е уважил иска по чл.266 ЗЗД за сумата от 8 984,63 лева, ведно със законна лихва върху цялата главница от 28 052,70 от датата на исковата молба - 15.01.2016г. до окончателното плащане. Със същото решение САС е отхвърлил предявения насрещен иск с правно основание чл.265, ал.1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 44 971,26 лева, представляваща разходи за репарирането на бетона и е отменил решението от 09.03.2020г. в частта по чл.247 ГПК, в която СГС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като е отхвърлил предявения от „Кепта България“ ЕООД срещу „Мазалат“ ЕООД иск за сумата 9127,66 лева - разлика до сумата 16 918.56 лева. Видно от гореизложеното, въпреки че решението на първата инстанция от 01.03.2019г. е било изцяло обжалвано, с оглед подадени въззивни жалби и от двете насрещни страни, като апелативният състав е формирал воля за основателност на цялата претенция по чл.266 ЗЗД, последният е пропуснал да отрази същата в диспозитива на решението си, в който липсва потвърждаване на решението на СГС от 01.03.2019г. в частта за присъждане на сумата от 19 068,07 лева по чл.266 ЗЗД. С оглед изложеното, делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за провеждане на производство по чл.247 ГПК.