Определение № 203 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4855/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Б., притежаващ юридическа правоспособност, против решение № 10410 от 9.06.2021 г., постановено по гр. д. № 221 по описа за 2020 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1380 от 6.03.2018 г. по гр. д. № 14297/2014 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от Б. П. С. против Н. Й. Б. установителен иск за собственост въз основа на издаден на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК нотариален акт № 96, том ІІ, рег. № 8470/2010 г., дело № 275/2009 г. на нотариус с рег. № * при НК по отношение на апартамент № 36, изграден в груб строеж, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] със застроена площ от 129.25 кв.м. и е отхвърлен предявения от Н. Й. Б. против Б. П. С. насрещен отрицателен установителен иск за собственост на същия апартамент относно 12 945/20 595 ид. ч. Б. П. С. е подала чрез пълномощника си адвокат С. М. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: Апелативният съд е констатирал, че доводите на ответника според насрещната искова молба са, че той е собственик по силата на приращение, като извлича правата си от съдържанието на договори за продажба и дарение на 12945/20595 идеални части от процесния апартамент, както следва: 95/20595 идеални части дарени с договор, сключен с н.а. № 65/2009 г. по описа на нотариус Р. Д. между него и А. З. Н., 12000/20595 идеални части, закупени с договор, сключен с н.а. № 68/2009 г. по описа на нотариус Р. Д., между него и А. З. Н. и 850/29595 идеални части /1/10 идеална част от 8500/20595 ид.ч./ купени с договор, сключен с н.а. № 171/2010 г. по описа на нотариус И. Н., между него и родителите му Й. и В. Б... Поддържа, че праводателите му Й. и В. Б. са били собственици на прехвърлените идеални части на основание възлагане при публична продан на 1/10 от 8500/20505 идеални части от правото на собственост върху парцел *, в кв. 133”д” по плана на [населено място], местност „К. с. – П. к.”, целият парцел с площ от 20505 кв. м., с постановление от 24.08.2009 г. по изп. д. № 20098580400017 на ЧСИ У. Д., присъединено към изпълнително дело № 20098580400296 на ЧСИ У. Д., а А. Н. – на основание възлагане при публична продан с постановление от 26.03.2009 г. по изп.д. № 20088510401559 по описа на ЧСИ М. П.. Твърди, че жилищната сграда /блок */, в която се намира процесният апартамент, е била изградена в груб строеж още през 1994 г., съществувала е като приращение към дворното място към момента на провеждане на публичната продан и сключване на описаните сделки и след като не е изключена изрично в постановленията за публична продан и договорите, следва да се приеме, че имотът е прехвърлен заедно с всички постройки върху него. Ответникът оспорва и правата на ищцата - няма валидно решение на Общото събрание на ЖСК за приемане на окончателна цена с цел снабдяване на член-кооператорите с обекти на собствеността, както и че липсват доказателства блокът да е въведен в експлоатация. Отделно в полза на ЖСК няма учредено валидно право на строеж. Оспорва се и евентуално заявеното основание за придобиване на имота от ищцата на първично придобивно основание – по давност, тъй като ищцата е била член-кооператор на ЖСК, а същевременно 12095/20595 ид. ч. от същия този апартамент са придобити по давност от Столична община, праводател на А. Н. и именно ответникът, а не ищцата, е придобил съответните идеални части чрез присъединяване на владението на праводателите му. Доводите във въззивната жалба на ответника са, че е неправилно становището на СГС, че между Столична община и Съюза на българските художници (СБХ) не е възникнала съсобственост по силата на регулация при образуването на общ парцел. Посочва, че съдът не е обсъдил Заповед № 443 от 05.11.1982 г., според която се сливат два бивши парцели (*и *), в новообразуван парцел, което води до възникване на съсобственост на основание чл. 30, т. 3 ЗТСУ (отм.). Твърди, че частите на съсобствениците съответстват на стойността на включените в общия парцел бивши техни имоти. Следователно след извършената през 1986 г. регулация СБХ притежава 8 500/20 599 ид. ч. от новообразувания парцел. Излага твърдения за липса на отстъпено право на строеж за ЖСК „Български художник“, което е придобило 8 500/20 599 ид.ч. от процесния парцел от СБХ. Счита още, че през 1975 г. на СБХ е предоставен държавен терен. Държавната собственост по отношение на процесния парцел не е изгубена, съответно теренът не е станал притежание на СБХ. Тъй като СБХ не е придобил правото на собственост върху имота, посочен в н.а. № 162 от 1975 г., съответно не е разполагал с възможността да прехвърли валидно през 1994 г. с н. а № 183 и 184 правото на собственост на ЖСК, която от своя страна да го прехвърли на ищцата по делото (съобразно действащото към онзи момент законодателство, а именно чл. 42 ЗПИНМ (отм.) и § 83, ал. 4 от ППЗПИНМ (отм.), според чиито разпоредби държавните имоти, отредени по регулационния план за мероприятия на кооперативни организации се предават по Закона за собствеността, а съгласно чл. 15 ЗС, редакция ДВ, бр. 12/11.02.1958 г. е предвидено отстъпване в полза на кооперативна организация правото да построи сграда върху държавна земя и да придобие собствеността върху сградата и отстъпване на право на ползване върху държавни имоти, но не и право на собственост върху тях). Излага, че не е прието решение от ОС на ЖСК за окончателна цена на имотите, а само решение на ОС на ЖСК за цена на груб строеж. Твърди, че той има придобито право на собственост на идеални части от жилищния имот на основание публична продан, тъй като при осъществяване на проданта на дворното място е изрично посочено, че последното е изцяло застроено. Ищцата оспорва въззивната жалба с твърдения, че има валиден протокол от ОС на ЖСК, с който е определена окончателна цена на имотите, съответно е налице прехвърляне на процесния имот от страна на ЖСК на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Оспорва доводите, че при публичната продан е приложим чл. 92 ЗС. При така възприетия предмет на въззивното производство Софийски апелативен съд е приел за установени следните факти: ЖСК „Български художник” е вписана в Регистъра за кооперациите и жилищностроителните кооперации с определение № 155 от 28.12.1984 г. по ф. д. № 56/1984 г. на СРС. Представени по делото са: Устав на ЖСК „Български художник”, списък на член-кооператорите към 23.06.2009 г. /сред които фигурира и ищцата/, разпределителен протокол на жилищата в жилищната сграда на ЖСК „Български художник” и допълнения към него /с който процесният апартамент е разпределен на ищцата Б. П. С./ и удостоверение от УС на ЖСК, че разделителният протокол не е обжалван и е влязъл в сила, протокол за одобряване на сборна таблица за разпределяне по площи и проценти на общите части на жилищната сграда на ЖСК „Български художник”, удостоверение-съгласие на УС на ЖСК за снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове, декларация на УС на ЖСК за изпълнение на всички задължения по изпълнение на сградата в груб строеж. От представеното по делото удостоверение № ТК-94-Б-8/1995 г. от 06.03.1997 г., както и от писмо изх. № ТИ-92-00-144/1999 г. от 18.11.1999 г. от главния архитект на София се установява, че със заповед № 165/30.05.1964 г. парцел № ІV, кв. 133-д бил отреден за нуждите на СБХ за изграждане на магазини и ателиета и са започнали отчуждителни процедури. След изплащане от СБХ на обезщетенията на правоимащите за отчуждените имоти и приспадане на маломерни части и придаването им на ПП „Червена звезда”, СБХ остава собственик на 8500 кв. м. и в полза на съюза е издаден констативен нотариален акт № 162/1975 г. Със заповед № 236/1978 г. парцел *получава нова сигнатура – парцел *, в кв. 133-д, а от северната му страна е парцел *, отреден за нуждите на Съюза на архитектите в България. Със заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. парцели * и * се обединяват в един общ парцел * с площ от 20599 кв. м. /образуван от два имота с площи 8500 кв. м. – на СБХ, впоследствие на ЖСК „Български художник, и 12099 кв. м./ и се извършва преотреждане на имота за жилищно строителство – за изграждане на жилища, ателиета, магазин, гаражи и изложбена зала, за нуждите на СБХ и САБ. С протокол № 9/30.05.1989 г. ИК на ОНС „Триадица” определя ЖСК „Български художник за инвеститор на 9 жилищни блока в западната част на парцел *, кв.133д, м. ”К. с. – п. к.”, София. ЖСК следвало да внесе в определения срок в ГДИС, фонд „Жилищно строителство” определената сума на правото на строеж съгласно чл. 185, ал. 2 ЗТСУ. Указва се, че при незапочване на строителството в двугодишен срок, ИК на ОбНС ще отмени решението, с което като инвеститор е определено ЖСК „Български художник”. Представена е справка за цената на правото на строеж за обект на ЖСК „Български художник” от 02.02.1990 г., изготвена от ГДИС, дирекция „Жилищно строителство”, според която стойността на правото на строеж възлиза на 226 805 лв., както и за кредитен превод на сумата 229 073,05 лв., извършен на 6.02.1990 г. за отстъпеното право на строеж. На 19.05.1994 г., с н. а. № 183/1994 г., Съюзът. на българските художници дарил на ЖСК „Български художник” 1/10 ид. ч. от притежаваните 8500/20595 ид. ч. от правото на собственост върху парцел *, кв.133д, м. ”К. с. – п. к.”, София, а с н.а. № 184/1994 г. продал на ЖСК останалите 9/10 ид. ч. от притежаваните 8500/20595 ид. ч. от правото на собственост върху описания парцел. Прехвърлителят по сделките се е легитимирал като собственик с н .а. № 162/1975 г., с който СБХ е признат за собственик, на основание проведено отчуждително производство на имоти с обща площ 8500 кв. м., съставляващи парцел *, кв. 133. С разрешения за строеж № 75/21.06.1990 г. и 87/18.07.1990 г. и 60/21.05.1991 г. на „ЖСК „Български художник” е разрешено строителството на жилищни блокове № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 в парцел № *, в кв. 133-д по плана на [населено място], м. ”К. с. – П. к.”, съобразно одобрени архитектурни проекти от 20.06.1990 г. /за блокове 1, 2 и 3/ и от 10.07.1990 г. /за блокове 4-10 вкл./. Представени са и протоколи за определяне на строителна линия и ниво № 8/29.06.1990 г. /за блокове 1, 2 и 3/ и № 14/02.08.1990 г. /за блокове 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10/, в които ЖСК „Български художник” е посочен като суперфициар. Архитектурните проекти за сградите на ЖСК „Български художник” са одобрени на 21.06.1990 г. и на 10.07.1990 г., видно от писмо от 25.09.2000 г. на СО. Представена е виза за проектиране, заверена към 7.10.1995 г. Със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. е одобрено частично изменение на ЗРКП, с което от парцел № *, в кв. 133-д, м. „К. с. – П. к.”, район „Триадица”, се създават четири нови парцела: парцел № * – „За строителство на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи”, с площ от 8500 кв. м., за осъщественото строителство на 10 жилищни блока от ЖСК „Български художник”, за които има издадени разрешения за строеж № № 75 и 87 от 1990 г., парцел № * „За строителство на жилища, ателиета, подемни и надземни гаражи” – за осъществено строителство на 10 жилищни блока на ЖСК „Архитектура”, парцел № * „За трафопост и КОО” и парцел № * „За трафопост и КОО”. Представена е скица на парцел № *, с площ от 8500 кв. м., в кв. 133д, издадена на 25.05.2009 г., както и констативен протокол от 23.10.2007 г., въз основа чл. 181, ал. 2 ЗУТ, в който е посочено, че процесните десет жилищни сгради са изградени в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 ДР на ЗУТ, но изпълненото строителство е в отклонение от одобрените строителни книжа и е забранено ползването на неприетия по установения законов ред строеж. С решение от 18.10.2011 г. по а. х. д. № 3993/2005 г. на СГС, АК, ІІІ ”Г” състав е отменена заповед ДК 23-451/24.10.2005 г. на началника на Столична РДНСК, с която е забранено ползването на жилищен блок *, строен от ЖСК „Български художник“ върху парцел *, кв. 133д по плана на [населено място] м. „К. с. – П. к.” и с която е разпоредено на „Електроразпределение Столично” ЕАД и на „Софийска вода” АД прекъсване на ел. захранването и доставянето на вода. Констативен протокол от 6.12.2007 г. свидетелства, че жилищните блокове са изградени в груб строеж в началото на 1994 г. На 28.07.2010 г., с н. а. № 96/2009 г. по описа на нотариус В. М. ищцата Б. С. е била призната за собственик на процесния апартамент № 36, на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. С постановление от 03.02.2009 г. по изп. д. № 20088510401559 на ЧСИ М. П.. е възложена на А. З. Н. собствеността върху 12095/20595 ид. ч. от парцели № № *, *, * и *, в кв. 133-д, представляващи части от стар парцел № *, в кв. 133-д, м. „К. с. – П. к.”, София. Представен е протокол за опис от 15.08.2008 г. на недвижим имот по цитираното изпълнително дело, с който за дълг на Столична община е извършен опис на 12095/20595 ид. ч. от парцели *, *, * и *, кв. 133-д, м. „К. с. – П. к.”, с обща площ 20595 кв. м., представляващи части от стар парцел № *, в кв. 133-д, м. „К. с. – П. к.” и правото на собственост върху тези идеални части е оценено на 34 000 лв. Описаните идеални части от правото на собственост върху парцелите са били възбранени и изнесени на публична продан за задължение на СО към В. Н. Я.., възлизащо на 47 126,54 лв. На 25.05.2009 г. А. З. Н. е дарил с н .а. № 65/2009 г. по описа на нотариус Р. Д. на Н. Й. Б. 95/20595 идеални части от придобитите на публична продан 12095/20595 ид. ч. от парцели № № *, *, * и *, в кв. 133-д, представляващи части от стар парцел № *, в кв. 133-д, м. „К. с. – П. к.”, София, а с н. а. № 68/2009 г. продал на Н. Й. Б. 12000/20595 идеални части от придобитите на публична продан 12095/20595 ид. ч. от парцели № № *, *, * и *, в кв. 133-д, представляващи части от стар парцел № *, в кв. 133-д, м. „К. с. – П. к.”, София. С постановление за възлагане на недвижим имот от 27.08.2009 г. по изп. д. № 20098580400206 по описа на ЧСИ У. Д. е възложена в собственост на Н. Й. Б. 1/10 идеална част от 8500/20595 идеални части от дворно място цялото от 20595 кв. м., представляващо парцел *, в кв. 133 „д” от м. ”К. с. – П. к.”, изнесена на публична продан за парични задължения на ЖСК „Български художник” към взискателя Й. В. И., възлизащи на 813 лв. и купени от Й. Б. за сумата 1850 лв. На 19.05.2010 г. Й. К. Б. и В. Н. Б.. дарили на сина си Н. Й. Б. 1/10 идеална част от 8500/20595 идеални части от дворно място цялото от 20505 кв. м., представляващо парцел *, в кв. 133 „д” от м. ”К. с. – П. к.”, с площ от 20595 кв. м., който парцел със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. е разделен на парцели № * – с площ от 8500 кв. м., * – с площ от 10845 кв. м., * – с площ от 918 кв. м. и * – с площ от 342 кв. м., в кв. 133-д по плана на местността, видно от н. а. № 171/2010 г. по описа на нотариус И. Н.. В акта изрично е посочено, че се даряват и правата по чл. 92 ЗС – съответните идеални части от построеното в имота. При така възприетото за установено от доказателствения материал, въззивният съд е приел, че към момента на съставяне на нотариален акт, с който се легитимира ищцата, сградата не е била въведена в експлоатация, но е била построена във фаза „груб строеж“, от което следва, че правото на строеж върху сградата се е трансформирало в право на собственост върху отделните обекти в нея. Фазата на строителна дейност е неотносима към вещно-правния ефект на съставения в полза на член-кооператор нотариален акт. За снабдяването с нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК няма нормативно изискване обектът да е въведен в експлоатация. Решението на кой, достатъчен за определяне на цена на имотите и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, етап от строителството на сградата, ще се вземе решението по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, е правомощие на Общото събрание на ЖСК. Релевантното за спора обстоятелство е, че процесните решения на ОС на ЖСК, за които няма спор, че са влезли в сила, като необжалвани, предхождат снабдяването на ищцата с нотариален акт. Апелативният съд е споделил извода на СГС, че праводателят на ЖСК „Български художник“ – Съюз на българските художници, е собственик на терена, върху който е построена сградата, в която се намира процесният апартамент. СБХ. придобива собствеността върху имот с площ от 8500 кв. м., представляващ парцел * от кв.133д по рег. план на м. “К. с. – П. к.“ след отчуждаване на имотите в кадастралната основа на парцел * и заплащане, в хипотезата на чл. 39 ЗПИНМ/отм./ и § 95 и § 100, ал. 2 ППЗПИНМ /отм./, като в случая не държавата, а обществената организация става собственик на отчуждените имоти. На това основание СБХ се легитимира като собственик на терена с констативен нотариален акт № 162 от 16.04.1975 г., издаден съгласно чл. 289 ППЗТСУ. По силата на изменението на ЗРП, извършено със Заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г., процесният имот е обединен със съседния парцел *, отреден за нужди на Съюза на архитектите, в един общ парцел * с площ от общо 20 595 кв. м., отреден за многоетажно строителство. Налице е обединяване на парцели, отредени по регулационен план за обществени мероприятие по чл.22 ЗТСУ, поради това не е възникнала съсобственост на основание чл. 29, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 ЗТСУ. Посочените разпоредби, на които се позовава ответникът са приложими в хипотезата на регулация пи силата на дворищно регулационен план. Въпреки че Н. Б. е собственик на 12945/20595 идеални части от УПИ *, с площ от 8500 кв. м., върху който се намира процесната жилищна сграда, той не е придобил собствеността на толкова идеални части и от построената в парцела жилищна сграда, в която се намира и процесният апартамент. С публичната продан по изп. д. № 20088510401559 по описа на ЧСИ М. П. е придобита само собствеността върху 12095/20595 идеални части върху четири урегулирани поземлени имота с обща площ 20595 ид. ч. За този извод въззивният съд се е позовал на ТР 5/18.05.2017 г. по т. д. 5/2015 г,. ОСГК на ВКС при учредено право на строеж е възможно придобиване на собствеността над земята, без построеното над нея. През 1990 г. „ЖСК „Български художник” е придобила право на строеж за 9 жилищни сгради. Ограниченото вещно право, принадлежащо на субект, различен от собственика на терена, изключва прилагането на принципа за приращение. По отношение на придобитите от Й. К. Б.. през време на брака му с В. Н. Б. 850/20595 ид. части от урегулирания поземлен имот на основание участието му в публична продан, обявяването му за купувач и възлагане на правото на собственост върху посочените идеални части следва да се заключи, че проданта е осъществена само върху идеалните части от терена, БЕЗ построените в парцелите жилищни сгради. Собствеността върху 850/20595 идеални части от четирите парцела е оценена по пазарни цени, с помощта на вещо лице за сумата 1850 лв. Върху 850/20595 идеални части от жилищните сгради /общо 20 бр./ не е насочвано принудително изпълнение, същите не са били предмет на извършения от съдебния изпълнител опис, не са изнасяни на публична продан, нито са били предмет на изготвеното от съдебния изпълнител възлагателно постановление. Ответникът не е придобил собствеността върху 12945/20595 идеални части от процесния апартамент и на основание прехвърлителните сделки сключени 2009 г. и 2010 г. /договори за дарение и покупко-продажба/, тъй като към сключването им прехвърлителите /дарители и продавачи/ са били собственици на идеални части от терена, но не и на построените върху четирите парцела жилищни сгради и трафопостове. Вярно е, че според възприетото в съдебната практика разрешение, ако с прехвърлителна сделка, имаща за предмет право на собственост върху застроен недвижим имот, страните не са изключени изрично построените в имота сгради се счита, че се прехвърля и собствеността върху сградите, но това е приложимо само за случаите, при които прехвърлителите на имота са и собственици на построените върху същия сгради. В хипотезите, при които собствеността върху земята и върху сградата принадлежи на различни лица презумпцията на чл. 92 ЗС е изключена, собствениците на терена не са собственици на построеното и не могат да прехвърлят права върху сградите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. Й. Б. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК е обосновано с тезата на касатора, че за ищцата липсва правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост по отношение на 7650/20 595 ид. ч. от процесния апартамент, тъй като липсва спор, че тя притежава тези права и именно затова Н. Б. е предявил против нея иск за разпределение на ползването. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е обосновано с доводите, че очевидно неправилен е извода на съда, че Й. К. Б.. и В. Н. Б. са придобили 850/20595 ид. части от урегулирания поземлен имот без построените в парцелите сгради, тъй като проданта е осъществена само върху идеалните части от терена, доколкото в постановлението за възлагане от 24.08.2009 г. на ЧСИ с рег. № * по изп. д. № 17/2008 г. изрично е посочено, че имотът, предмет на публичната продан е описан като изцяло застроен и изрично е посочено, че на купувача по него се възлагат и правата по реда на чл. 496, ал. 2 ГПК и чл. 92 ЗС. При условията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1) за възникване на учредено право на строеж необходим ли е формален писмен договор, т.е. налице ли е валидно учредено право на строеж без сключване на формален договор и/или заповед по административен ред; 2) при изрично оспорване по делото на факта за приемане на окончателна цена на жилищата, разпределени от ОС на ЖСК, длъжен ли е ответникът по отрицателен установителен иск за собственост да докаже наличието на проведено ОС на ЖСК за приемане на решение за окончателна цена на разпределените имоти, за да се ползва от материалната доказателствена сила на нотариалния акт, издаден му по реда на чл. 35 ЗЖСК; 3) при издаване на нотариален акт по реда на чл. 35 ЗЖСК нужно ли е ОС на ЖСК да е приело окончателна цена (окончателно ценообразуване) на всички разпределени имоти – след изчисляване на всички разходи по изграждане на сградата и въвеждането й в експлоатация; 4) може ли да се приеме от ОС на ЖСК окончателна цена на груб строеж и при неразпределяне на всички имоти от ОС на ЖСК; 5) при регулационно сливане на два съседни имота, като между тях се премахва само вътрешната им граница, налице ли е дворищна регулация. Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. Не са налице данни за проверка дали въззивното решение по положителния установителен иск за собственост по отношение 7650/20 595 ид. ч. не е процесуално недопустимо с оглед наличието на правен интерес от иска за тези права. Макар Н. Й. Б. формално да е признал тези права на ищцата, по същество същият е оспорил изцяло възможността й да се легитимира като собственик по силата на издадения в нейна полза констативен нотариален акт на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК и във връзка с това оспорване на правата й са и част от доводите в касационната жалба и поставени в изложението към нея въпроси. Липсват и основания да се прецени дали не е очевидно неправилен извода на апелативния съд, че праводателите на касатора Й. и В. Б. са придобили на публична продан само 850/20595 ид. части от урегулирания поземлен имот, но не и върху построените върху него сгради. С Тълкувателно решение № 5/18.05.2017 г. по т. д. 5/2015 г., ОСГК на ВКС са дадени разяснения по приложение на презумпцията на чл. 92 ЗС в хипотеза на публична продан, като е прието, че се придобиват само правата върху които е насочено принудителното изпълнение чрез налагане на възбрана, опис и оценка и презумпцията на чл. 92 ЗС не намира приложение. В съответствие с това тълкуване е и изводът на въззивният съд, че принудителното изпълнение е било насочено само върху посочените идеални части от урегулирания поземлен имот, само те са били оценени и са изнесени на публична продан и съответно са придобити въз основа на постановлението за възлагане. Тезата на касатора не съответства и на съдържанието на документа, в който изрично е посочено, че се възлагат само идеални части от дворното място, а мнението на частния съдебен изпълнител за приложението на презумпцията по чл. 92 ЗС, отразено в забележка след диспозитива на постановлението за възлагане е без правна стойност. При липса на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по отношение на решаващия извод на съда, че касаторът не е придобил права в съсобствеността на процесния апартамент, неотносими към изхода на спора се явяват въпросите, поставени при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпроси първи и пети са свързани с извода на съда, че ЖСК „Български художник“ е придобила право на строеж за 9 жилищни сгради и при изменението на плана от 1986 г. е налице обединяване на парцели, отредени по регулационен план за обществени мероприятие по чл.22 ЗТСУ, поради това не е възникнала съсобственост на основание чл. 29, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 ЗТСУ. Дори и тези изводи на съда да са неправилни, това не би рефлектирало върху изхода на спора, доколкото касаторът отново ще се легитимира като правоприемник на купувачите от проведени публична продан само на идеални части от урегулирания поземлен имот, но не и на идеални части от самостоятелните обекти в построените преди публични продани сгради. Въпроси от втори до четвърти са свързани с тезата на касатора, че ищцата не се легитимира като собственик на апартамент въз основа на нотариалния акт, издаден на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. За него липсва правно признат интерес от подобно оспорване, доколкото същият не притежава вещни права върху процесния застроен обект и не е легитимиран да предявява чужди права – на ЖСК, евентуално на лице, което се явява собственик или съсобственик с ЖСК (с оглед поддържаната теза, че на ЖСК не е учредено изцяло или частично право на строеж за изградените сгради). С оглед изхода на настоящото производство Н. Й. Б. следва да възстанови на Б. П. С. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1200 лв., заплатено възнаграждение на адвокат С. М.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение