Определение № 213 от 13.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 307/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 13337 от 03.07.2013г. по ч.гр.д. № 16054/2012г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на банката срещу разпореждане от 10.10.2012г., постановено по ч.гр.д. № 44337/ 2012г. по описа на СРС, 58 състав, с което е отхвърлено заявлението на частния касатор за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Допускането на касационния контрол е обосновано с предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Въпросът за допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение влиза в обхвата на т.8 от тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС - „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?”, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК вр. 292 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд