Определение № 259 от 27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2648/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. К. от [населено място], против разпореждането от 02.06.2016г. по в.ч.гр.д. № 893/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната жалба на Д. К. против определение № 1285/14.04.16г. на същия съд. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на частната жалба ВКС съобрази следното: С обжалваното разпореждане от 02.06.2016г. по посоченото по-горе дело, Софийски апелативен съд е върнал на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК частната жалба, подадена от Д. С. К. против определение № 1285/14.04.16г. по в.ч.гр.д. № 893/2016 г. на Софийски апелативен съд, като нередовна и с неотстранени в срок нередовности. С това определение /№ 1285/14.04.16г. по в.ч.гр.д. № 893/2016 г. САС/ е оставена без разглеждане жалба вх. № 20455/15.02.16г. на Д. С. К. против разпореждане на същия съд от 09.02.16г. и е прекратено производството по делото. Указания за отстраняване на нередовността на частната жалба против определение № 1285/14.04.16г. са дадени с разпореждане на въззивния съд от 11.05.16г. като е указано на частния жалбоподател да представи приподписана от адвокат частна жалба, да приложи пълномощно за адвоката или доказателства, че притежава юридическа правоспособност, както и документ за платена държавна такса 15 лв. В изпълнение на дадените указания Д. К. е подал „частна касационна жалба” вх. № 7016/14.05.16г. с приложен към нея документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС и бланка за пълномощно, което не е подписано от адвокат. Частната жалба е основателна. В. съд неправилно е отбелязал в определение № 1285/14.04.16г., че подлежи на обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това определение не попада в хипотезите на чл. 280, ал. 3 ГПК, а в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК – с него въззивният съд прегражда по-нататъшното развитие на делото. В този случай определението на въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Дадените от въззивния съд с разпореждането от 11.05.16г. указания за приподписване на частната жалба от адвокат и за представяне на пълномощно за адвоката или доказателства, че частният жалбоподател притежава юридическа правоспособност, са неправилни. Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за администриране на частната жалба на Д. К.. Водим от изложеното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение: