Определение № 67 от 03.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2691/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. ф. против решение от 28.02.2013 год. по гр.д.№ 3240/2012 год. на Софийски градски съд, ІІ д гражданско отделение, с което е отменено решение от 28.11.2011 год. по гр.д.№ 63469/2010 год. на СРС, 54 състав в частта, в която е отхвърлен предявения от И. М. О., чрез законния му представител, негова майка Р. Д. С., против Г. ф., иск с правно основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ, както и иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД за периода 26.06.2010 год. – 23.07.2010 год. и вместо това е осъдил Г. ф. да плати на ищеца сумата от 15 100 лева - обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 28.01.2007 год., изразяващи се в лишаване от издръжка, ведно със законната лихва върху същата сума от 28.01.2007 год. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД присъдил сумата от 121,19 лева - мораторна лихва върху главницата, за периода 26.06.2010 год.–23.07.2010 год., потвърждавайки първоинстанционното решение в останалата му обжалвана ,уважаваща претенциите на ищеца, част. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с довод за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.142 ал.2 СК - и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - при липса на доказателства за определяне размера на издръжката и неправилно определен ,с оглед приетите период на дължимост и 1/ 3 съпричиняване от пострадалия, размер. Ответната страна - И. М. О. – оспорва касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Ответникът - касатор е оспорвал предявеният иск с доводи, основани на чл.59 ал.5 и чл.142 ал.1 от СК – твърдейки, че починалият наследодател и приживе не е живеел в едно домакинство с детето си, претендиращо обезщетение за имуществени вреди от смъртта му, настъпила при ПТП, причинено от неидентифицирано превозно средство, които имуществени вреди съизмерява с дължимата за отглеждането му, до навършването на пълнолетие, издръжка, нито наследодателят му е давал такава издръжка, както и че претендираният размер се явява прекомерен, с оглед възможностите на починалия наследодател .Претендирал е и съобразяване на съпричиняване от наследодателя, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че възражението за съпричиняване е основателно, до размер 1/3 за починалия наследодател. Приел е, че от доказателствата се установява, макар и не в конкретен размер, получавани от починалия добри доходи и предоставяна на детето издръжка, поради което и конкретно дължимия размер е определен на база минимална работна заплата за страната, като получавана от наследодателя: при необходима за отглеждането на детето обща издръжка от 220 лева, дължимата от бащата е определена на 130 лева месечно до навършване пълнолетие на лицето. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е поставил конкретен правен въпрос, като единствено е посочил неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с ППВС № 5 / 1970 година, дори неконкретизирано в кой аспект на постановеното, доколкото касационната жалба по същество се основава на твърдение за грешно изчисление на дължимия размер. Неформулирането на въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда, изключва допускането на касационното обжалване. Основанията за неправилност на решението по чл. 281 т.3 ГПК са различни спрямо основанията за допускане касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК и не подлежат на преценка в настоящата фаза на касационното производство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение