Определение № 17 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 216/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител Г. Д.-Г., срещу определение № 698/11.11.2019 г. по ч.гр.д. № 533/2019 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава определение № 2069/11.07.2019 г. по гр.д. № 2382/2018 г. на Окръжен съд Варна, за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете по чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), вр.§5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ срещу Я. М. Я. и Ф. И. Ю., двамата от [населено място], за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 82 011,54 лева. В частна касационна жалба се твърди, че определението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закова, а в изложение към жалбата се поддържа, че определението е очевидно неправилно и постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящия изхода на делото въпрос за характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.), който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да постанови определението, въззивният съд е приел, че делото е образувано по искане на КПКОНПИ на основание чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.). Към датата на предявяване на исковата молба срокът за извършване на проверка по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) е изтекъл и няма данни да е продължаван, поради което материалното право на държавата за отнемане на имущество по този ред е погасено, а исковете са процесуално недопустими. С разпореждане от 25.07.2018 г. е образувано тълкувателно дело № 1/2018 г. на ВКС, ОСГК, за произнасяне с тълкувателно решение по въпроса: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.);, съответно по чл.27, ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); и чл.112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуване правото на иск и материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.); съответно по чл.27, ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); и чл.112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.); чл.74 ЗОПДНПИ (отм.); и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“. Предвид гореизложеното и на основание чл.229, ал.1, т.7, вр. чл.292 ГПК производството по настоящето дело следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.