Определение № 647 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3767/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. И. Б. срещу въззивното Решение № 1265 от 17.06.2013 год. по гр.д.№ 775/2013 год. на Софийски апелативен съд което е потвърдено Решение № 6973 от 28.10.2012 год. по гр.д.№ 2551/2011 год. на Софийски градски съд. С него е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу М. И. Б., за съществуване на задължение в размер на 47000 лв, за което на основание чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма] чрез процесуалния си представител изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждането на разноски в размер на 500 лв., съобразно платеното адв.възнаграждение. Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на касационен контрол произтича от следното: Първият от въпросите е за допустимостта на предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по който държавната такса не е внесена към датата на исковата молба. Касаторът счита, че в противоречие с ТР № 3/2009 год. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е констатирал недопустимостта на иска и не е прекратил производството по него, което обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.. ТР № 3/2009 год. няма отношение към исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК, а с т.1 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС изрично се е произнесъл по въпроса дали ИМ може да бъде оставена без движение за внасяне на държавна такса и становището на САС е в съответствие с Тълкувателното решение. Въпросите свързани с приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са формулирани неясно. Единият се свежда до твърдението, че е неясна доказателствената тежест при възражение за изтекла погасителна давност, а вторият за „безпаричност на процесния запис на заповед”. Въззивният съд е приел за недоказано оспорването на датата на записа на заповед и оттам – основателността на възражението за изтекла погасителна давност, а по въпроса дали и кой може да въвежда доводи за наличие на каузална сделка, ОСГТК се е произнесъл с т.17 на ТР № 4/2013 год. С оглед изхода на спора, на ответника ще следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, посочени по-горе. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.