Определение № 608 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2987/2019 г.
ВКСII търговско отделение13.11.2020 г.докладчик Петя Хорозова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 631 от 18.03.2019 г. по в. т. д. № 4104/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав. ОСЪЖДА СНЦ “Младежка академична инициатива” да заплати на “Център за развитие на човешките ресурси” сумата 1 958.41 лв. /хиляда деветстотин петдесет и осем и 0.41 лева/ – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СНЦ “Младежка академична инициатива”, чрез процесуален пълномощник, против решение № 631 от 18.03.2019 г. по в. т. д. № 4104/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2825 от 08.04.2018 г. по гр. д. № 11393/2016 г. на СГС, 1 ГО по иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за осъждане на касатора да заплати на “Център за развитие на човешките ресурси” сумата 35 470.40 евро, представляваща платена авансово сума като финансова подкрепа съгласно договор № 2014-1-BG01-KA105-000577 от 02.09.2014 г. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на въззивното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл.55 ал.1 ЗЗД, с оглед наличието на договорна обвързаност между страните, която изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. Поддържа също, че договорът не е развален, а изпълнен и няма основание да се иска връщане на платени по него суми, както и че по делото липсват данни за неоснователно разместване на блага. По подробно изложени съображения се моли решението в обжалваната част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, с присъждане на разноските. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 пр.3 ГПК. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС и тълкувателните актове на ВС е разрешен въпросът: Обвързано ли е възникването и упражняването на правото да се развали двустранен, възмезден и целеви договор по чл.87 ал.1 или ал.2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението; във връзка с което се сочи и съответна практика. Отделно се релевира, че решението е очевидно неправилно, тъй като от данните по делото се установява, че целите на проекта, за който са били отпуснати сумите, са изпълнени, а договорът е бил “развален” единствено поради неподаването на крайния отчет в срок. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор с подробно развити съображения за липса на основания за допускане на решението до касационно обжалване, като моли искането в този смисъл да не се уважава. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел, че сключеният между страните договор е целеви, като с него се предоставя безвъзмездна финансова подкрепа със средства на ЕС по проект “Еразъм плюс”. Разходването на финансовите средства означава подчинение на всички принципи за целево разходване и отчитане на средствата, поради което в случая следва да се има предвид уговореното между страните /съгласно разпоредбата на чл.I.4.5., когато координаторът /настоящ касатор/ не е внесъл в срок дължим междинен или краен отчет и съпровождащите го документи, Националната агенция /респ. ответникът по касация/ следва да изпрати официално писмо в рамките на 15 дни след срока и ако координаторът не изпълни задължението си в 30 дневен срок от получаване на писмото, Агенцията е в правото си да прекрати договора и да изисква възстановяване в пълен размер на авансовите плащания/. Съдът е констатирал, че отчетът е представен много по-късно – с отговора на исковата молба, с дата на изготвяне - 27.12.2016 г., като половин година след изтичането на крайния срок /а именно 01.11.2015 г./ е било поискано продължаване на срока, което не е било уважено. Съдът е преценил, че установеното неизпълнение не може да се прецени като незначително, предвид уговорката в чл.I.4.5, според която непредставянето на отчета е достатъчно основание за развалянето на договора, като в тази връзка е отчел естеството на отношенията, включващо разходване на публични средства и съответно изискващо стриктно спазване на правилата за отчетност и завишен контрол. Въззивният съд е разгледал и възражението, че непредставянето на отчета от страна на ответника се дължи на особени непредвидени обстоятелства, но го е счел за неоснователно. Като е обсъдил подробно всички факти, относими към спазване от страна на Агенцията на условията, посочени в чл.I.4.5. от договора, е намерил, че в нейна полза е възникнало правото да прекрати договора на посоченото основание, което е приел, че е станало с връчването на ответника на преписа от исковата молба. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради следното: Формулираният правен въпрос няма значение за изхода от спора, тъй като не е обусловил решаващата правна воля на съда. За да достигне до извод, че договорът е надлежно прекратен /развален/, съставът на въззивния съд е изходил изцяло от спецификата на правоотношението и предварително извършеното в договора определяне на обстоятелствата по неизпълнението, които ще доведат до преустановяване на облигационната връзка и връщане на платените по него суми. Липсата на правен въпрос, удовлетворяващ общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване – вж. ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Решението не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието му не се констатира превратно /contra legem/ прилагане на действащия закон, нито допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика. Основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не се припокрива с основанията по чл.281 т.3 ГПК, поради което аргументите на касатора за наличието на този самостоятелен критерий за достъп до касация са несъстоятелни. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 1 958.41 лв. – надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 55, ал. 1 ЗЗД
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 87, ал. 1