Определение № 1433 от 13.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Е. Д., чрез адв. Р. С. от АК Р., срещу въззивно решение № 66/11.04.2014 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 36/2014 г. Излага касационни доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване и иска разглеждане по същество на касационната жалба, като моли въззивното решение да бъде отменено и уважени исковете, разгледани в посочената в исковата молба евентуалност. Насрещната страна В. Д. Д. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Ответникът по касация „И. и.” Е., чрез управителя Е. И. Н., е отговорил единствено, че касационната жалба е недопустима, но няма изложени никакви съображения. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Д. Е. Д. е предявил против В. Д. Д. и [фирма] искове за унищожаване на упълномощителна сделка, поради въвеждане в заблуждение относно предоставената представителна власт и за обявяване недействителността на догововор, обективиран в нот. акт № 190/2001 г. на нотариус А. Н. – Р. с районна действие РС-Т., с който Д. Д. (при липса на съгласие, защото бил представляван от В. Д. по унищожената упълномощителна сделка сделка), продал недвижими имоти на търговското дружество, евентуално за прогласяване нищожносот на договора за покупко-продажба, тъй като бил сключен във вреда на представлявания. Ищецът твърди, че смятал, когато упълномощавал сина си В. Д. Д., че ще по представлява само за уреждане на административните процедури, свързани с наследството на починалата му съпругата, а се оказало, че подписал пълномощно и с правомощие за извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти. Впоследствие Д. Д. установил, че земеделските му земи – три ниви, съответно с площ – 12,4 дка (четвърта категория), 32,250 дка (трета категория) и 49,497 дка (четвърта категория), са били прехвърлени на ответника [фирма] по силата на договор за покупко–продажба, сключен от негово име и за негова сметка от В. Д.. Последният не притежавал надлежна представителна власт (пълномощното е унищожаемо) и поради това продажбата била извършена при липса на съгласие от продавача. В евентуалност поддържа, че покупко-продажбата няма действие спрямо него, тъй като представителят и третото лице (купувач), сe били споразумели за продажната цена във вреда на представлявания – имотите били продадени на цена от 9900 лв., при пазарна цена от 65902,90 лв. Съдът намерил, че упълномощаването не е станало при измама, защото пълномощното било с нотариална заверка на подписа и съдържанието, а нотариалното удостоверение, което обвързвало съда с материална доказателствена сила, не било оспорено по реда на чл. 193 ГПК. От съдържанието на пълномощното и от нотариалната заверка следвало, че упълномощителят, към момента на подписването му, е бил запознат със съдържанието на документа, в това число и с предоставянето на право пълномощникът да се разпорежда от негво име и за негова сметка със собствените му недвижими имоти. Съдът приел още, че няма доказателства, които да доказват пълно и главно, че упълномощителят е бил въведен умишлено от пълномощника в заблуждение относно делегирането на права. Посочено е, че според свидетелите, Д. Д. споделял, че няма намерение да продава нивите си, но показанията нямали връзка с конкретното намерение на Д. Д., обективирано в процесното пълномощно, със съдържанието на което същият е бил запознат при подписването му (доказано било с официален свидетелстващ документ, необорен в процеса). Твърдяното обстоятелството във връзка с неспособността на жалбоподателя да прочете лично пълномощното, поради влошено зрение, не се установявало категорично по делото – според вещото лице приложените по делото медицински документи не даватли възможност да се отговори на въпроса какво е било състоянието на Д. Д. към м. юли 2011 г. и бил ли е в състояние да чете текст на писмени документи; покзанията на Д. в обратен смисъл съдът не кредитирал, защото противоречали на заключението, а и с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелката - дъщеря на ищеца. В заключение, съдът намерил, че упълномощаването на В. Д. да се разпореди с имотите на баща си Д. Д. е валидно, поради което и представлявания по покупко-продажбата купувач, е изразил воля за сключване на договора. Искът по чл. 42 ЗЗД е също отхвърлен. Съдът намерил и евентуалния иск по чл. 40 ЗЗД за неоснователен. Установил, че продажната цена по договора е общо 9900 лв., а действителна пазарна цена - около 60 000 лв, но посочил, че обичайна практика в договори за покупко – продажба било да се вписва цена, близка до данъчната стойност на имотите, а реално на продавача да се изплаща по-висока сума, отговаряща на пазарната цена на вещите. Нямало доказателства, които да установяват недобросъвестност на третото лице – купувачът [фирма] (сговаряне за увреждането на представлявания), като ищецът е следвало да докаже недобросъвестността при условията на пълно и главно доказване. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: Налице ли е нищожност на договор за продажба на недвижим имот, поради липса на съгласие, сключен от пълномощник, ако пълномощното не съдържа описание на съществените признаци на конкретния договор, а именно на имота по площ, граници, местонахождение и цена. Въпросът е неотносим, защото в исковата молба няма въведени твърдения за порок на упълномощителната сделка поради неиндивидуализиране предмета на договора, за който е дадена представителна власт. Основанието (правопораждащите юридически факти, от които извлича твърденията и доводите ищеца) са други - за порок на волята при упълномощаването. Вторият правен въпрос е кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания и кои са обстоятелствата, които следва да бъдат анализирани от съда при решаване на въпроса дали един договор е сключен от представителя във вреда на представлявания Въпросът е принципно значим, но се установява противоречие на въззивния съд с установената съдебна практика, включително и тази, цитирана от касатора. Ако страната е несъгласна с фактическите и правни заключения на съда или твърди, че е въззивната инстанция е допуснала процесуално нарушение поради неизследване на конкретно обстоятелство или доказателство, това няма как да се провери при така поставен правен въпрос. Третият въпрос, уточнен от състава на Върховния касационен съд е за обвързващата сила на частните документи и тяхното оспорване в гражданския процес. Въпросът е разгледан от въззивния съд и е от значение за постановения резултат. Не се установява идентичност на казуса, по който е произнесено решение № 261/2013 г. от 22.01.2014 г., постановено по гр.д. № 2354/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е разгледан въпроса за доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, в който издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и за доказателствената тежест при оспорването му от издателя. Не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че правният въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът