Определение № 1860 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 60/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. З. чрез процесуалния му пълномощник – адв. Любимка Д., срещу въззивното решение № 608/18.10.2024г., постановено по в.т.д. № 484/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 568 от 18.04.2024г. по т.д. № 20231100901652 по описа на Софийски градски съд, като вместо това са отхвърлени предявените от М. А. З. срещу „МТХ ТРЕЙД“ ООД, Б. В. С. и Д. Е. Г., искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. трето ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че са несъществуващи обстоятелствата, вписани под № 20210319104034 по заявление образец А 4 с вх. № 20210315123253 в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „МТХ ТРЕЙД“ ООД, а именно: 1/ прехвърляне на 5 000 дружествени дяла от съдружника М. А. З. на съдружника Д. Е. Г.; 2/ прехвърляне на 20 000 дружествени дяла от съдружника М. А. З. на съдружника Б. В. С.; 3/ заличаване като съдружник на М. А. З. и 4/ обявяване на нов дружествен договор.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че сключените договори не са нищожни, тъй като били в изпълнение на решение на Общото събрание на съдружниците от 09.03.2021г. и споразумение от 12.03.2021г., въпреки че спорът за нищожността на същото бил изключен от предмета на делото с доклада на първоинстанционния съд. Твърди, че неправилно въззивният съд не е изменил доклада на първата инстанция и е приел, че не следва да се произнася по нищожността на споразумението, като сочи, че конкретни факти и възражения са въведени своевременно и той като ищец е твърдял, че липсва еквивалентност на насрещните престации, защото са предвидени само и единствено ползи за двамата ответници – физически лица, но не и задължения. Поддържа, че споразумението не предвижда никакви други плащания към него, освен уреждане на стари безспорни отношения / по т.1.1 до т. 1.4/, нямащи отношение към продажбата на дяловете. Сочи, че независимо дали има възражения от страните, съдът е бил длъжен да се произнесе служебно относно нищожността на споразумението. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че споразумението има характер на извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД, тъй като в същото липсват взаимни отстъпки. Изтъква, че по отношение на сочения управленски деликт не са ангажирани никакви доказателства от ответниците. Поддържа, че съдът не е тълкувал споразумението съгласно критериите по чл. 20 ЗЗД и съобразно формираната трайна съдебна практика, като при съобразяване на горното, би стигнал до извод, че задължението на ищеца да продаде дружествените си дялове по номинална стойност е нищожно поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че срещу това задължение, ищецът не получава никакви отстъпки от другите страни, а прехвърля дяловете си на стойност 52 пъти по-ниска от пазарната им цена. Счита, че решението на Общото събрание за прехвърляне на дяловете не е част от фактическия състав на сделката и е ирелевантно за преценката относно нищожността на договорите, поради което изводът на въззивния съд, че като не е атакувал решението на ОС от 09.03.2021г., не можел да оспорва договорите по-късно, е неправилен. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „По въпроса за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционният съд е непълен или неточен“, за който поддържа, че съдът е действал в противоречие с ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №1/2013г. и ТР №1/27.04.2022г. по т.д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС;

2. „Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с ТР № 1/27.04.2022г. по т.д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС;

3. „Длъжен ли е съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК да даде правна квалификация на наведените от страната конкретни факти, от които се извежда основанието за нищожност на един договор, а именно липса на еквивалентност на насрещните престации, когато тези факти са въведени при спазване на установените в ГПК преклузии, съответно длъжен ли е съдът да тълкува процесуалните действия на страните и да ги квалифицира?“, като поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с ТР № 1/27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, решение № 60287/16.02.2022г. по гр.д. № 973/2021г. на ВКС, 3 г.о., решение № 549/29.10.2010г. по гр.д. №56/2010г. на ВКС, 4 г.о.;

4. „Длъжен ли е въззивният съд след като констатира, че въпросът за нищожността на правна сделка е от значение за решаването на спора, да се произнесе в мотивите на решението по тази нищожност?“;

5. „По въпроса за задължението на въззивния съд да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по т. 2 на ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №1/2013г., решение № 210/09.02.2018г. по т.д. №1115/2017г. на 1 т.о. на ВКС, решение № 42/09.06.2024г. по т.д. №799/2011г., 2 т.о. на ВКС, решение №178/24.04.2017г. по т.д. №1340/2015г. на ВКС, 1 т.о. и мн. др.;

6. „По въпроса дали уговарянето на цена при възмездното прехвърляне на дружествени дялове в ООД се подчинява на правилата на ЗЗД за сключване на договори при съблюдаване на принципа на договорната свобода и нейните ограничения и по-конкретно дали липсата на еквивалентност на престациите при тези договори представлява нарушение на изискването за съблюдаване на добрите нрави“, по който касаторът поддържа, че е налице противоречие с ТР №1/15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК, както и с решения на ВКС, както следва: решение № 24/09.02.2016г. по гр.д. №2419/2015г. на ВКС, 3 г.о., решение № 615/15.10.2010г. по гр.д. №1208/2009г. на ВКС, 3 г.о., решение № 119/22.03.2011г. по гр.д. №485/2010г. на ВКС, 1 г.о., решение №452/25.06.2010г. по гр.д.№ 4277/2008г. на ВКС, 1 г.о.;

7. „По въпроса относно значението на решението на ОС на съдружниците в случай на прехвърляне на дружествени дялове между съдружници и по-конкретно дали това решение е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на дружествени дялове“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с определение № 848/09.11.2016г. по т.д. №1034/2016г. на ВКС, 1 т.о. и решение № 886/28.02.2006г. по т.д. №159/2005г. на ВКС, 2 т.о.;

8. „По въпроса може ли едно споразумение, което не съдържа взаимни отстъпки на страните, а всички тежести се понасят само от едната страна, да бъде квалифицирано като спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, която има преобразуващо действие между страните“, като се сочи разрешаване в противоречие с решение № 50/30.07.2019г. по т.д. №1883/2018г. на ВКС, 1 т.о.;

9. „Следва ли съдът, при тълкуване на договора, да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД и тълкува договорите в съответствие с целта на сключването им и при възприемане на отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, произтичащ от целия договор, включително съобразявайки обстоятелствата, при които е сключен и последващото поведение на страните и добросъвестността?“, за който въпрос по приложението на чл. 20 ЗЗД касаторът поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №37/23.04.2021г. по т.д. №3033/2018г. на ВКС, 1 т.о., решение № 95/29.05.2019г. по гр.д. № 2993/2018г. на ВКС, 4 г.о., решение № 220/31.07.2014г. по гр.д. № 6126/2013г. на ВКС, 4 г.о., решение № 430/20.01.2015г. по гр.д. №1673/2014г. на 4 г.о. на ВКС.

Ответниците по касационната жалба – „МТХ ТРЕЙД“ ООД, Б. В. С. и Д. Е. Г., оспорват същата чрез процесуалния си представител – адв. Й., по съображения, подробно изложени в общ писмен отговор от 03.01.2025г. Претендират да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, и при условията на евентуалност, оставянето му в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – София е приел за установено, че съгласно протокол от Общо събрание от 09.03.2021г., съдружниците са взели решение за продажба по номинална стойност на дружествените дялове, притежавани от М. А. З., от капитала на „МТХ Трейд“ ООД, съответно 20 000 дяла на съдружника Б. В. С., и 5000 дяла – на съдружника Д. Е. Г., както и за промяна на дружествения договор. Въззивният съд е посочил, че на 12.03.2021г. между М. А. З., Б. В. С. и Д. Г. са сключени два договора за покупко - продажба на дружествени дялове, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, с които ищецът е продал на ответниците притежаваните от него 25 000 дружествени дяла от капитала на „МТХ Трейд" ООД по номинална стойност, за общо 25 000лв. Въззивният съд е възприел, кредитирайки заключението на експертизата, че към 12.03.2021г. пазарната стойност на притежаваните от М. З. дялове от капитала на „МТХ Трейд“ ООД възлиза на 8 161 000 лева (25% от 32 643 000 лева), а във вариант втори, че стойността на ликвидационния дял на М. З. към същата дата - 12.03.2021г., възлиза на 1 306 500 лева, като пазарната стойност на процесните дружествени дялове е определена въз основа на методите на дисконтираните парични потоци и метода на чистата стойност на активите.

Апелативният съд е посочил, че на 12.03.2021 г. между ищеца, ответниците и трети лица е сключено споразумение с нотариална заверка на подписите за уреждане на финансови отношения, съгласно което страните са постигнали съгласие относно размер и задължения за изплащане на парични суми от дружеството на ищеца и трети лица, така както са описани. В чл. 1, т. 8 и т. 9 и в чл. 5 и 6 са уговорени задължения за сключване на окончателни договори за прехвърляне на дружествени дялове по номинална стойност от съдружника М. А. З. на съдружниците Б. В. С. и Д. Е. Г., а в чл. 1, т. 10 е уговорено освобождаване на ищеца от отговорност за дейността му като управител на „МТХ ТРЕЙД“ ООД за 2019г. и 2020г. Въззивният съд е приел, че след като на извънредно общо събрание на съдружниците на „МТХ ТРЕЙД“ ООД, проведено на 09.03.2021г., съдружниците единодушно са приели решение за продажба по номинална стойност на дружествените дялове, притежавани от З., и това решение не е оспорено по отношение на неговата законосъобразност по реда на чл. 74 ТЗ, ищецът не можел след повече от три години „да се сети“, че договорите, сключени в изпълнение на същото, били нищожни поради противоречие с добрите нрави. САС е приел, че споразумението от 12.03.2021г. представлява извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД, която има преобразуващо действие по отношение на договорените с нея права и задължения на страните, с оглед взаимните отстъпки, които страните са си направили. Посочил е, че тази спогодба не е нищожна от външна страна, поради което въззивният съд не се произнася служебно по нейната нищожност, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд е приел, че уговарянето на цена при възмездното прехвърляне на дружествени дялове в ООД е съобразно принципа на договорната свобода – чл. 9 ЗЗД, доколкото ТЗ не съдържа разпоредби, относими към формирането на цената на дружествения дял. Посочил е, че при преценка в съвкупност на всички относими доказателства по делото, решението на общо събрание на съдружниците с участието на ищеца и ответниците, сключването на извънсъдебна спогодба, в изпълнение на които са сключени процесните договори за продажба на дружествени дялове, следва, че тези договори не са сключени в противоречие на добрите нрави и не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. С оглед горното е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете. Решението е подписано с особено мнение от съдията-докладчик.

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл.1 и предл.2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.

Първият поставен от касатора въпрос е с оглед твърденията му за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, който е обсъдил сключеното между страните споразумение, като е игнорирал според жалбоподателя доклада на първоинстанционния съд, в който е посочено, че въпросът за нищожността на споразумението е изключен от предмета на спора. Той е пряко свързан с поставения трети въпрос относно изпълнение на задълженията на съда по чл. 146, ал. 1, т .2 ГПК досежно правната квалификация на наведените от страната конкретни факти, поради което двата въпроса следва да бъдат обсъдени общо. Доколкото са с процесуален характер, те удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, но не могат да обусловят допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не са разрешени от апелативния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022г. по т.д. №1/2020г. на ОСГТК се посочва, че въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Относно задълженията на въззивния съд при наличие на процесуални нарушения във връзка с извършения от първата инстанция доклад, в т. 2 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а в случай, че въззивната жалба или отговорът към нея съдържа оплакване за такива, въззивният съд не извършва нов доклад по чл. 146 ГПК, тъй като характерът на въззивното производство изключва повтаряне на действията, дължими от първата инстанция, а дължи даване на указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства. Апелативният съд не е процедирал в нарушение на горепосочената практика, тъй като с изрично протоколно определение от 01.10.2024г., постановено в открито съдебно заседание, в присъствие на процесуалните представители на страните, включително и на касатора, ги е уведомил, че ще се произнесе относно споразумението от 12.03.2021г. и им е дал възможност да вземат становище по твърдяната му нищожност и да ангажират доказателства във връзка с този факт. Предвид горното така поставените въпроси не отговарят на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Поставеният в изложението пети въпрос относно задълженията на въззивният съд да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, е в контекста на твърденията по касационната жалба, че апелативният съд изобщо не е изложил мотиви относно основния довод на ищеца, че договорите за продажба на дружествените дялове и споразумението са нищожни поради накърняване на добрите нрави с оглед нееквивалентността на престациите, и като процесуален, се явява обуславящ за производството и отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият е свързан и с поставените втори и четвърти въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите за нищожност на сделката. По въпроса за процесуалните задължения на въззивния съд е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, включително посочените от касатора, както и служебно известните на състава – решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о. и мн. др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение и твърденията на касатора за необсъждане в пълнота на доводите на страните и липсата на анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС.

Предвид гореизложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по следния обобщен процесуален въпрос: „За задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните“.

По останалите относими доводи по касационната жалба, настоящата инстанция ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да представи документ за внесена държавна такса в размер на 120 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок, като му се съобщят и последиците от неизпълнение на указанието. След евентуално внасяне на държавната такса, делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение