Определение № 44 от 19.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2913/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Н. Р. Д. против определение №2169 от 29.06.2017 г. по ч. гр.д. № 1886/2017 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място]/н/ е на становище,че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК инкорпорирано в частната касационна жалба, частният касатор, чрез пълномощника си – адв. В. Д. е заявил, че определението подлежи на касационен контрол на „ основание чл.280, ал.1 ГПК, а именно обжалваният съдебен акт е в противоречие с практиката на ВКС”. Лаконично е посочено още, че съгласно ТР ОСГК№1/01г. грешките при формиране вътрешното убеждение на въззивният съд, поради нарушаване на логически опитни или научни правила представляват нарушение на съществени процесуални правила по чл.108, ал.1 и 2 и чл.157,ал.1 и ал.3 ГПК / отм./. Също така лаконично страната е обяснила, че след като съдът не е обсъдил твръденията исканията и възраженията й, то било налице такова нарушение. Други доводи относими към основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което касаторът не е заявил изрично, но същото се извежда от фактическото му твърдение за противоречие на обжалваното определение с тълкувателна практика на ВКС, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулиран правен въпрос/ какъвто в случая липсва/ е бил разрешен от въззивният съд в отклонение от тази практика. Цитираното изречение от мотивите на ТРОСГК №1/01г., изведено от общия контекст, касаещо дефинитивност на процесуално нарушение по смисъла на конкретни текстове по отменения ГПК, не може да обоснове такова отклоняване от цитираното тълкувателно решение. Страната поддържа / в изложението за неправилност на акта/, че не е било обсъдено нейното възражение за надлежно оспорване на заявено за вписване решение като антидатирано. Това твърдение е фактически невярно, тъй като съдът е изложил мотиви в тази връзка, а изразеното несъгласие с тях и в частната касационна жалба не обосновава довод по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решаващият състав подробно е мотивирал разбирането си за подаване на исковата молба след изтичане на срока по чл.74,ал.2 ТЗ, в контекста на заявеното несвоевременно възражение за антидатиране на протокола. Извън това, съдът е постановил своят краен резултат и с оглед липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, като самостоятелно основание за крайния му извод за недопустимост на производството. В тази връзка и доводите на частния касатор, дори и да беше поставен въпрос и адекватен на него въведен допълнителен критерий, щяха да са относими само към част от решаващите изводи, недостатъчна за да бъде преодолян крайният правен резултат, поради което и самостоятелно не биха могли да обосноват основание за допускане на определението до касационно обжалване. С оглед така депозираното изложение, следователно не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение