Определение № 374 от 19.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1092/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. А. С. и С. А. С./ като правоприемници на А. С. Т./, против решение №192 от 15.02.2023г. по т.д. №1178/21г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- Сдружение „ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. Т. П. са поддържали основание по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК.Посочили са, че решението било в противоречие с трайната практика на ВКС, и с решения „ постановени от други съдебни състави по аналогични казуси“. Посочено е още общо, че съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Поставени са въпросите – 1/“ При преценка на всички доказателства и доводи на страните съобразно чл.12 и чл.236,ал.2 ГПК не се ли налага извода, че доказателствата следва да се съпоставят и преценяват по вътрешно убеждение, като решаващия орган правната и житейска логика и достоверност, с оглед всички данни по делото“ 2|/“ Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка..“3/“Следва ли при преценката на наличие на претърпени вреди, които са пряка и непосредствена от деликт, да се вземат предвид всички условия, които в съвкупността си определят конкретния причинно следствен резултат „ и 4/ „Задължение ли е на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните…“ Посочено е, че по тези въпроси била налице трайна практика и са изброени съдебни актове на ВКС Посочено е лаконично и общо, че „очевидната неправилност и необосноваността на съдебния акт била видна от мотивите му“. Изложени са общи доводи подкрепени от изброяване на съдебни актове на ВКС, че въззивният съд имал решаваща дейност по спора, поради което не следвало да се концентрира върху пороците на първостепенния акт.Направено е лаконично оплакване, че съдът не бил съобразил принципа на чл.45,ал.2 ЗЗД, - че вината на деликвента се предполагала, а ответникът следвало да „ опровергае фактите опровергаващи деликта, заявения механизъм и вина“. Направено е кратко оплакване за това, че съдът не е посочил защо не приема показанията на свидетелите и всички експертизи, като в „ тази насока също е формирана практика „. Следва изброяване на актове на ВКС. Възпроизведен е текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора, който следва да го изведе от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. Поставените от касаторите въпроси, имащи еднакво съдържание, могат да бъдат сведени до един въпрос- касаещ упражняването от въззивния съд на неговата основна решаваща функция – да обсъди всички доводи на страните и направените от тях възражения, заедно със съвкупния доказателствен материал в тяхната цялост и да изложи мотиви за това. Така поставен такъв въпрос /валидно и за всеки от формулираните от страната, преповтарящи се въпроси/ налага, за да е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, посочването на конкретни доводи и възражения, респективно доказателства, които въззивният съд не е обсъдил в обжалвания съдебен акт, както и как това се е отразило върху постановения и обжалван правен резултат. В случая, обаче страната не е изложила каквито и да е конкретни доводи в тази насока. Общото описание на практиката на ВКС относно задълженията на въззивния съд, както и изброяване на решения не е такъв довод, тъй като липсва конкретно обосноваване и конкретно посочено противоречие. Така, че дори и да се приемат за релевантни общите въпроси, същите не се обосноват като допълнителен критерий. Кратките оплаквания за неправилност на акта, съдържащи твърдения, че липсват мотиви защо съдът не приема показанията на свидетелите и експертизите също не обосновават релевантност нито на въпросите, нито спомагат за установяване на поддържания допълнителен критерий, доколкото същите са и фактически неверни, тъй като възивният съд подробно е обсъдил всички събрани по спора гласни доказателства в това число свидетелски показания и изслушани експертизи, като е очертал установената фактическа обстановка при изричната уговорка, че липсват достатъчно доказателства относно механизма на ПТП, обстоятелство подлежащо на доказване, от този, който твърди, че е претърпял деликт. Съдът изрично е мотивирал липсата на доказване както на твърдяния механизъм на увреждане, с оглед събрания доказателствен материал, така и липсата на установеност на причинна връзка между поведението на водача на автомобила и вредоносния резултат. Оплакванията за неправилност и необоснованост на акта поради нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон заявени лаконично от страната също са ирелевантни към тази фаза на касационното производство. Или липсва общо основание и защитен допълнителен критерий, поради което страната не обосновава извод за наличие основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По посоченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не са изложени каквито и да било доводи, свързани с отклоняване при разрешаване на тези въпроси от разрешаването им с решения на КС на РБ или СЕС. Заявяването на основание чрез посочването му не може да го установи без да бъдат изложени съображения по него. Касаторите не са развили и каквито и да било доводи по поддържаното и възпроизведено като текст основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, съобразно определената му дефинитивност с т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г. Доколкото касаторите са посочили, че „очевидната неправилност и необосноваността на съдебния акт била видна от мотивите му“, без да развият други съображения настоящия състав приема, че същите са поддържали и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. И тук се налага извод, че изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение