Определение № 50301 от 04.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1378/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение № 51/24.01.2022 г. по в.т.д. № 1176/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261366/04.10.2021 г. по т.д. № 2368/2019 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Фадата“ ЕООД сумата от 133 616,82 лв., от които 126 810,54лв. останало неплатено годишно възнаграждение с ДДС за лицензионна поддръжка по Договор за стандартна софтуерна поддръжка от 29.10.2015г., за което е била издадена фактура № 683 от 02.10.2017 г., сумата от 3403,14лв. неплатено възнаграждение с ДДС за извършени допълнителни услуги, за която сума е издадена фактура № 555/ 30.06.2017 г. и 3403,13 лв. неплатено възнаграждение с ДДС за извършени допълнителни услуги, за която сума е издадена фактура № 775/11.12.2017 г., както и сумата от 15217,26 лв. неустойка по т. 6 от Договора за стандартна софтуерна поддръжка от 29.10.2015 г. за забава при заплащане на възнаграждението за периода от м. ноември 2017 г. до м. октомври 2019 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като САС е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон при постановяването му, същото е необосновано, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 за допускане на касационно обжалване. В писмения си отговор ответникът по касацията „Фадата“ ЕООД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на условията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира за присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за стандартна софтуерна поддръжка от 29.10.2015 г., съгласно който „Фадата“ АД се задължава срещу заплащане на уговореното възнаграждение да предоставя техническа поддръжка за стандартната функционалналност на INSIS, да поправя идентифицирани бъгове, да създава пачове за изтегляне, както и да създава актуализирани версии за изтегляне. САС е коментирал уговорката относно заявките за предоставяне на услуги, които е следвало да се обработват от ищеца-изпълнител единствено ако се отнасят до процесния софтуер, ако насрещната страна няма неизплатени възнаграждения за поддръжка, ако подалият заявката е упълномощен представител на касатора – възложител, както и ако заявката се отнася до конкретен проблем. Въззивната инстанция е установила, че са били уговорени четири степени на критичност, като е бил предвиден и срок за отстраняване на проблемите съгласно конкретната степен на критичност. Страните са се споразумели услугите по поддръжка да се предоставят дистанционно от офис на дружеството-изпълнител през обезопасен интернет достъп до INSIS сървърите. Въззивният съд е приел, че са предвидили касаторът да дължи възнаграждение в размер на левовата равностойност на 54031 евро без ДДС, платимо за период от 12 месеца от датата на влизане в сила на Договора, като изпълнителят е следвало да издава фактури ежегодно 30 дни преди края на предишния годишен период. Уговорена е била неустойка в случай на просрочено плащане от страна на възложителя в размер на 0.5% месечно върху просрочената главница. Относно спорния въпрос за изпълнение на поетите по договора задължения от страна на изпълнителя решаващият състав е изложил съображения за доказаност на изпълнението. Позовал се е на приетите основно и допълнително заключение на изслушаната съдебна компютърно– техническа експертиза, от които според САС се установява, че при касатора съществува софтуер с наименование INSIS, който към 28.07.2020 г. е в работещо състояние, същият е интегриран и внедрен от „Фадата“ ЕООД, а в портала за поддръжка Siebel са записани всички ситуации и проблеми, които са съпътствали интеграцията на INSIS при застрахователя, както и последващи проблеми и нови функционалности. САС е обсъдил констатациите на вещото лице, че всяка подадена от клиента задача има уникален номер, като, след отстраняване на проблема или изтичане на определен срок, същата придобива статус „closed“. За периода от 29.10.2015 г. до 30.09.2018 г. се откриват 40 задачи със статут „closed“, който статут придобива всяка задача, в случай, че повече от 35 дни не е имало никакво движение по нея и в случай, че страните не реагират в допълнителен 5-дневен срок от автоматичното съобщение за това. Съдът е установил, че след оспорване на приетите от СГС заключения, е назначена нова експертиза, вещото лице, по която е констатирало инсталирането на версия при касатора 8.1, а версия 10 е предоставена за сваляне, но за това е било необходимо заплащане. Констатирал е съвпадение в изводите на вещите лица, включително относно изпращането на заявки № 544 и № 539 и работата по тях (завършеното успешно тестване на системата по заявките), при незначително неспазване на времето за реакция, ако се съобразяват уговорките по Договора от 29.10.2015 г. Въз основа на доказателствата въззивната инстанция е приела, че до изтичане срока на действие на Договора, софтуерът INSIS е бил използван от касатора в неговата застрахователна и презастрахователна дейност без прекъсване, а на портала за поддръжка и помощ SIEBEL на изпълнителят е отговарял, включително с предоставяне на решение, на заявките (задачите) на възложителя, така, както е било уговорено в Договора, поради което и всяка от заявките е придобила статус „closed“ или „приключена“ в превод от английски език. Липсват твърдения, а и данни за съобщаване за неизправност без съответна реакция на изпълнителя, което би намерило отражение в досието на заявката в посочения портал. Досежно придобиването на статус „closed“ е установил, че липсва възражение от страна на касатора по зададения статус на проверените заявки като затворен. По отношение липсата на инсталиране на версия 10 САС е счел, че това обстоятелство не може да обоснове отказ за плащане на последното годишно възнаграждение по Договора между страните, тъй като е нямало заявка от касатора относно версия 10, а и до 30.09.2018 г. - датата на прекратяване на Договора - дори предходната версия 9 не е била инсталирана при последния. Заключил е, че при действие на Договора самият възложител не е предприел никакви действия за смяна на системната версия. Изпълнителят не е дължал инсталиране (внедряване) на следваща версия, а единствено поддръжка, ако версията бъде инсталирана. За неоснователно е приел искането на касатора за назначаване на допълнителана експертиза, като е посочил, че такава се възлага, когато изслушаното заключение не е достатъчно пълно и ясно. В случая е преценил, че отговорите на поставените от страната въпроси съвпадат с поставените на трите експертизи пред СГС, поради което е било безпредметно изслушване на четвърта. Уважаването на предявения главен иск по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е довело до уважаване на акцесорния за вземане за неустойка в размер на 15 217, 26 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулират следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, твърдения и доводи на страните? Позовава се на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие между въззивното решение и задължителната практика на ВКС – ППВС № 7/65 г., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., гр.д. № 1403/2012 г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 1100/2012 г. на ВКС, IV г.о. и др. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд не се е произнесъл в отклонение от константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, цитираните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК решения, както и служебно известните на настоящия състав: решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 92/16.03.2012 г. по гр.д. № 980/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 323/27.09.2012 г. по гр.д. № № 408/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 480/07.11.2011 г. по гр.д. № 1347/2010 г. на ВКС, I г.о. и други, съгласно които непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Касаторът обосновава въпроса с доводи, че не е било разгледано възражението му за прекратяване на договора след 29.10.2017 г. и предприетите и от двете страни конклудентни действия в тази насока; необсъждане на възражението за неизпълнение на задълженията на изпълнителя, при липса на анализ на договорните клаузи относно тяхното съдържание и предвидена процедура за изпълнение, несъобразяване на двата подписани договора между страните с цел изясняване на поетото задължение за актуализaция с нови версии на софтуера. САС е обосновал крайното си правно разрешение на спора след изрично посочване, че претендираната годишна такса се дължи авансово за едногодишен период на поддръжка за всяка от трите години на действие на договора. Следователно не е приел за основателно възражението на касатора за обвързаност на плащането с изпълнението на задълженията на „Фадата“ЕООД. Напротив изрично е тълкувал договорните клаузи и е заключил, че изпълнителят дължи предоставяне на посочените услуги при изпълнение на всички условия по т.1.3 от договора, вкл. да е било заплатено авансово годишното възнаграждение. Препратил е по реда на чл.272 ГПК към мотивите на СГС, в които е обективирана решаваща воля, че договорът не е бил прекратен. И сам е направил заключение, че до изтичане срока на действие на Договора / 29.10.2018 г./, софтуерът INSIS е бил използван от касатора в неговата застрахователна и презастрахователна дейност без прекъсване, а на портала за поддръжка и помощ SIEBEL на изпълнителят е отговарял, включително с предоставяне на решение, на заявките (задачите) на възложителя, така, както е било уговорено в Договора. В допълнение въззивният съд е преценил изпълнението на заявките до издаване на процесната фактура, както и обстоятелството дали те включват искане за инсталиране на нова версия на внедрения базисен софтуер. Следва да се посочи, че самите доводи в касационната жалба относно съдържанието на конклудентните действия са противоречиви – от една страна касаторът поддържа, че след 29.10.2017 г. не е търсил услуги от изпълнителя, респ. последният е спрял обработката на заявки, а от друга страна твърди, че са направени заявки през 2018 г. и ответникът по касацията е изпращал отговори на същите. Поради изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията не следва да се присъждат разноски, поради непредставяне на доказателства за извършването им. Водим от горното, Върховният касационен съд