Определение № 804 от 19.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3916/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 570/27.08.2013г., постановено по в.ч.д.№ 580/13г. на Варненския апелативен съд, с което потвърдено определение № 3017/25.07.13г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по т.д.№ 44/13г. поради недопустимост на предявения иск. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че защитата срещу материалната незаконосъобразност на заповедта за изпълнение може да се реализира чрез възражение по реда на чл.414 ГПК или чрез отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК, но не и чрез предявяване на иск за обявяване на нищожност на спогодба, въз основа на която е издадена заповедта за изпълнение. В случая издадената заповед е стабилизирана и е влязла в сила, поради което предявеният иск е недопустим. Частният жалбоподател поставя въпроса дали заповедното производство се явява предпоставка, ограничаваща страна да търси защита по съдебен ред за твърдяна нищожност, имайки предвид, че институтът на нищожността е най-тежкият порок на едно съглашение. Не е посочено основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е от значение за преценката на допустимостта на предявения иск, но по същия е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 781/25.05.2011г. по гр.д.№ 12/10г. на ВКС, ІІІ гр.о. Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „Допустим ли е иск за установяване нищожността на договор, респ. договорна клауза, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение?”, като даденият отговор е, че неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ил ичл.439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК, а на новонастъпили /след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло даденото разрешение и предвид обстоятелството, че въззивното решение съответства на практиката на ВКС, касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд