Определение № 923 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавна консолидационна компания ЕАД ,чрез адв М.К. срещу решение №1619 от 30.03.2023г по в.гр.дело № 10727/2022г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 08.07.2022 г по гр.д № 15426/2022 на СРС. В трудов спор са уважени искове,предявени от Н. И. И. по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на уволнението му по чл. 328 ал.1 т.5 от КТ от длъжността „специалист,сигурност„ със заповед №83 от 15.12.2021г на изпълнителния директор на компанията, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение. Въззивният съд е прил за свой ред,че заповедта по чл.328 ал.1 т.5 от КТ ,издадена два месеца след като ищецът е бил назначен на работа и един месец след като изтекъл уговорения изпитателен срок,е немотивирана.В нея не е посочено конкретно в какво се изразява липсата на качества и как това се отразява на ефективното изпълнение на работата.В настоящия случай в заповедта е посочено ,че работникът не изпълнява задълженията си поради липса на констатирани качества,т.к. по длъжностна характеристика следва да притежава разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжие и поканен да го представи,заявил че никога не е притежавал такова,„следователно служителят е назначен на трудов договор от бившето ръководство в нарушение изискванията на закона и длъжностната характеристика, а именно да притежава нужните качества за заемане на длъжността„.Така според съдилищата работодателят не е извършил обективна оценка на качествата за изпълнение на възложената работа,не е посочено кои професионални и лични качества липсват ,а липсата на изтъкнатото разрешение не означава ,че служителят не притежава качества за изпълнение на работата, нито е посочено дали това разрешение е необходимо за ефективно изпълнение на работата.При постановяване на първоинстанционното решение е изяснено,че ищецът Н. И. е отговарял за видеонаблюдението,допуска до сградата и осигуряване на сигурни маршрути за придвиждане на директора, служители и документи до други служби, които задължения не са необходимо свързани с притежаването на оръжие. Безспорно е, че при назначаването на ищеца И. изискването за притежание на разрешително е било въведено с длъжноста характеристика,същият не е притежавал разрешително и работодателят се е съгласил с това.Получаването на разрешението е допълнителна професионална квалификация,липсата му може да бъде основание за прекратяване по чл.328, ал.1 т.6 КТ. Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПКпоради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса дали може да се приеме за мотивирана по същество заповед за уволнение по чл.328, ал.1 т.5КТ в която е посочено, че на работника липсва разрешение за носене,употреба и съхранение на оръжие.Сочи се реш.№99/2011г и реш.№ 346/2010г на Четвърто г.о на ВКС,според която формирана съдебна практика работодателят следва да посочи фактите и обстоятелствата,от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Изтъква се ,че факическа причина по смисъла на указанията в ТР №4 от 01.02.2021г на ОСГК е посочена в заповедта.Основание по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК се изтъква по няколко свързано формулирани въпроса. Въпросите съдържат изводите, които според касатора следва да се направят от сочените във въпросите обстоятелства: по отношение възможността работникът да изпълнява в пълен обем трудовата си функция ,за което е било необходимо разрешителното и работникът не го притежава (т.2);посочването на тази липса сочи ли липса на качество - невъзможност за осъществяване на охрана (т.3,т.6); след като за получаване на разрешително следва да бъде преминат курс за придобиване съответните знания и умения,не приравнява ли законодателят липсата на разрешително с липсата на знания и умения за носене, съхранение и боравене с оръжие(т.3,т.4 т.5) и каква е целта на провеждания курс за придобиване на разрешителното (т.5). Тезата на касатора ДКК ЕАД при защита на уволнението,поддържана и пред въззивната инстанция е ,че единствената изтъкната в заповедта причина за прекратяване на трудовия договор-непредставяне на разрешително за носене на оръжие, достатъчно обосновава законосъобразното позоваване на чл.328 ал.1 т.5 от КТ поради обективна липса на качество. В отговор ищецът по делото Н. И. И.,чрез адв Е.С. оспорва да е налице противоречиво решаване на правен въпрос ,при изискването за мотивираност на основанието по чл. 328 ал.1 т.5 от КТ е налице задължителнса практика на ВКС,с която въззивното решение е съобразено. Въпросите по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК представляват оспорваните тези на работодателя, които въззивният съд обосновано е отхвърлил.Претендират се разноски за адвокатска защита. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не противоречи на установената практика на ВКС по въпроса за необходимото мотивиране на заповед за уволнение по чл.328, ал.1 т.5КТ и нейното съществено съдържание,намерил своето конкретно разрешение с приемането на т.3 от ТР №4 от 01.02.2021г по тълк.д№4/2017г на ОСГК.Установената практика на ВКС е приложена от въззивния съд за случай,при който единствено изтъкнатото в заповедта за уволнение фактическо основание не се обема от елементите на фактическия състав по чл.328, ал.1 т.5КТ, нито е годно да засвидетелства преценка по него.Поради това не е налице и противоречие с решение № 99/ 2011г по гр.д № 380/2009 на ВКС,визиращо възможна грешка при правната квалификация. Въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС по приложението на чл. 328,ал.1, т.5 КТ, съгласно която преценката на работодателя за липсата на качества на служителя,правещи го непригоден да изпълнява ефективно работата си във времево, количествено или качествено отношение, следва да се основава на фактическа липса на знания умения и навици пряко свързани с изпълнение на трудовите му задължения,а не с позоваване на образованелен или професионелен ценз,на база отнети или липсващи разрешения или свидетелства,издавани по определен ред от други органи,включително административни.В определени случаи и предвид конкретната трудова функция на работника или служителя, тези разрешения или свидетества може да са от значение при други изрично уредени в Кодекса на труда прекратителни основания,но нямат пряко касателство към предпоставките по чл.328, ал.1,т.5 КТ. Съобразяването на посочената отлика е необходима за гарантиране и защита правото на труд и следва от принципната законоустановеност на основанията за уволнение.За нейното игнориране касаторът настоява при настоящето обжалване с преформулиране на доводите и тезите си във въпроси, поради което не е налице и основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по селективния критерии на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Разноски са претендирани, дължат се и следва да се присъдят в установения размер от 1500лева по договор за правна защита Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о