Определение № 888 от 02.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2101/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Г. Д. с пълномощник адв. П. Г. срещу решение №190 от 04.02.2014г по гр.дело № 2184/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.05.2013г по гр.д № 15715/2011г на Софийски градски съд в обжалваната част. След като в необжалваната част на решението на основание чл. 26 ал.2 предл. пето ЗЗД вр. чл. 17 ал.1 ЗЗД е било признато за установено, че сделката за покупко-продажба на имота е нищожна в частта досежно договорената цена ,която не е заявената пред нотариуса сума от 63000 лева, а е 63 000 евро, договорена между страните като платима на равни месечни вноски от 500 евро, потвърдено е отхвърлянето на иска за разкриване на симулация „в останалата част, досежно удостовереното от продавача в нотариалния акт получаване на сумата 63 000 лева напълно и в брой”. Потвърдено е отхвърянето на иск за разваляне на договора поради преустановяване изпълнението на това задължение за посочен период до завеждане на исковата молба съгл. чл. 87 ал.3 ЗЗД, тъй като съдът е изчислил, че при получени от ищцата 63 000лева, изискуемият остатък по действителното задължение е вече платен на месечни вноски. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поставят въпросите: Прилага ли се чл.17 ал.1 ЗЗД за едностранните сделки. От съображенията в изложението се разбира ,че под „едностранна сделка” защитата има предвид изявлението на ищцата в нотариалния акт ,че е получила продажната цена .Следващият въпрос е, ако в нотариалният акт продавачът е направил изявление (свидетелстващо, за получаване на сума пари в брой ), а в обратното писмо се декларира, че продажната цена е различна и че ще бъде изплатена не наведнъж, а на части, кои правни последици ще се прилагат .Тезата на защитата е, че съдът е отказал да приложи правните последици следващи от действителните отношения, установени от обратното писмо, което е в противоречие с цитирана незадължителна практика (реш. 437 от 2004г по гр.д № 907/2003 І г.о ), в който смисъл е и реш. №86 от 2011г по т.д № 682/2010 І т.о., което е практика по чл. 290 ГПК. Според защитата ,не може да е нищожна, относително симулативна продажбата на обявената цена, включително начинът на нейното плащане, а да е валидно изявлението, че същата цената е платена и сумата е получена. Ответникът по жалбата ,чрез назначения от съда особен представител оспорва съображенията за допускане до касационно обжалване.В обратния документ нищо не е споменато за сумата, заявена от ищцата като получена в брой по нотариалния акт .касае се за свидетелстващо изявление, което не може да се опровергава със свидетели и поради това въззивното решение е в съответствие с установената практика. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по служебния критерии, за да се провери допустимостта на въззивното решение в частта за потвърждаване на диспозитивно произнесено отхвърляне на иск на основание чл. 26 ал.2 предл. пето ЗЗД за установяване симулацията на конкретното свидетелстващо изявление, направено от оспорващата го страна в нотариален акт по сделка, която е относително симулирана относно цената и това е признато за установено в същото решение, при уважаване на иска на същото правно основание. По въпросите, формулирани в изложението Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното: Поставеният първи въпрос не е подкрепен с обосновка и няма отношение към обстоятелствата по спора, по него касационно обжалване не следва да се допуска. Посоченото от въззивния съд, че едностранните волеизявления също могат да бъдат симулирани, но това симулиране следва да бъде документирано, ако страните искат да установят симулацията, не дава основание за формулиране на правен въпрос, свързан с приложимостта на чл. 17 ал.1 ЗЗД към едностранните сделки, тъй като по делото не се касае за едностранна сделка .По следващия въпрос, в неговия правен аспект, е налице противоречие с практика на ВКС и е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като цитираната от защитата съдебна практика е доразвита в реш. №51 от 2010г по т.д № 528/2009 І т.о на ВКС и съдържа правно разрешение относно зависимостта, която съществува между волеизявленията по прикритата сделка като съдържание на договор и свидетелстващи изявления относно факта на изпълнение по привидната, когато са направени пред нотариуса. В. от въззивния съд за необходимост от нарочен и друг по съдържание обратен документ ,който не може да се разчете в договора, дал основание за разкриване на симулацията, за да се опровергаят последните, е в противоречие с установена практика по чл. 290 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.,на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК