Определение № 568 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3639/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 732/28.06.2021 г. по гр.д. № 1142/2021 г., с което Софийски апелативен съд е отменил решение № 260067/09.03.2021 г. по гр.д. № 208/2020 г. на Окръжен съд – София и на основание чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейски съюз е осъдил Районен съд – Сливница да заплати на З. Б., гражданин на Кралство Белгия, сумата 355 472.10 лв. (равностойни на 181 750 евро) – обезщетение за имуществени вреди от нарушение от нарушение на правото на Европейския съюз, изразено в неприлагането на чл. 4, пар. 2, и чл. 9, пар. 1 от Регламент 1889/2005 от 26.10.2005 г. на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, с постановения окончателен съдебен акт по НОХД № 515/2017 г. на РС – Сливница и в неотправеното по наказателното дело преюдициално запитване от РС - Сливница, ведно със законната лихва от 26.03.2020 г.

Решението се обжалва от Районен съд – Сливница с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите четири материалноправни, а последният – процесуалноправен), които конкретизирани и обобщени съгласно т. 1 от ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следните:

1. Следва ли да се приеме, че държавата е допуснала съществено нарушение на правото на Европейския съюз, когато българският съд е приложил национална правна норма, а съдебният акт е влязъл в сила преди с определение по преюдициално запитване от друг български съд (определението от по съединени дела С-335/18 и С-336/218) Съдът на Европейския съюз (СЕС) да изясни по ясен и недвусмислен начин, че приложената национална правна норма е несъвместима с Регламент 1889/2005?

2. Следва ли да се приеме, че когато с акт на СЕС е изяснено, че глоба, предвидена в национален наказателен закон на държава – членка на ЕС, е несъвместима с чл. 4, пар. 2 и чл. 9, пар. 1 от Регламент 1889/2005, този акт СЕС се отнася и до друга национална правна норма, която предвижда отнемане на предмета на престъплението – до чл. 251, ал. 2 НК, приложен преди да бъде отменен със ЗИДНК (обн., ДВ, бр. 83 от 2019 г.)?

3. Към кого е насочено определението на СЕС – към правораздавателните органи или към законодателя?

4. Следва ли да се приеме, че са налице условията за ангажиране на обективната отговорност на държавата по чл. 4 пар. 3 ДЕС, когато нарушението на ПЕС е със споразумение, одобрено от наказателния съд, а националният закон допуска възможност за възобновяване на наказателното производство?

5. По кой ред се разглежда искът за отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато от наказателния съд – по общия исков ред или по специалния по ЗОДОВ?

Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По първият въпрос обосновава допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с конкретни решения на СЕС (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), а по останалите въпроси обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски.

Ответникът по касация З. Б. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за осъществени предпоставките по иска по чл. 4, пар. 3 ДЕС: 1) на 10.07.2017 г. наказателният съд е одобрил споразумение с Прокуратурата на Република България, че ищецът е извършил престъплението по чл. 251, ал. 1 НК, налага наказание „лишаване от свобода“ и отнема на основание чл. 251, ал. 2 НК (отм. с ДВ бр. 83/2019 г.) предмета на престъплението – недекларираната сума 181 750 евро, а с приложения чл. 251, ал. 2 НК наказателният съд е допуснал съществено нарушение по чл. 9, пар. 1, вр. чл. 4, пар. 2 Регламент 1889/2005 г.; 2) Регламентът предоставя на частноправните субекти право да очакват от официалните власти временно задържане на недекларираната сума и право на съразмерна и пропорционална санкция, като с приложеният чл. 251, ал. 2 НК от наказателният съд спрямо ищецът е приложена непропорционална и несъразмерна санкционна мярка – от него е отнета изцяло недекларираната сума в размера над 50 000 евро и 3) със споразумението, одобрено от наказателния съд, на ищеца е нанесена вреда, пряка последица от допуснатото съществено нарушение на Регламента.

Въззивният съд е съобразил, че предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на държавата по чл. 4, пар. 3 ДЕС са установени в цитираните решения на СЕС, които изискват допуснатото нарушение на правото на ЕС да е съществено. Приел е за съществено всяко нарушение, с което национален орган на публичната власт прилага правото на ЕС по различен начин от тълкуването, дадено с решение или с определение на СЕС по преюдициално запитване. Достигнал е до извода, че случаят е такъв, защото с решение по дело С-255/14 Chmielewski СЕС е изяснил действителното съдържание на подложените на тълкуване разпоредби – чл. 4, пар. 2 и чл. 9, пар. 1 Регламент 1889/2005, като е приел за непропорционална и несъответна на принципите на Регламента всеки национален наказателен закон на държава членка на ЕС, който предвижда глоба в размер на 60 % от недекларираната сума за сума над 50 000 евро. Въззивният съд е изяснил, че същият извод налагат и определения на СЕС, постановени по сходни преюдициални запитвания от българския съд –определението от 30.01.2019 г. АК, С-335/18 и С-336/18, а тълкуването на Регламент 1889/2005 се отнася и до санкционната мярка по чл. 251, ал. 2 НК, приложена спрямо ищеца със споразумението на наказателния съд.

Настоящият състав приема, че първите два повдигнати въпроса обуславят решението. Национален съд на Република Чехия е направил преюдициалното запитване по делото Chmielewski по решение С 255/14. По всички сходни преюдициални запитвания от другите национални съдилища на държавите членки на ЕС, включително от българския съд, СЕС се е произнесъл с определения. Такова е и определението от 30.01.2019 г. по съединените дела С-335/18 и С-336/18. Съгласно чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика и не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложения на съдията докладчик и след изслюшване на генералния адвокат. В т. 38 от съденините дела С-355/18 и С-336/18 СЕС ясно и категорично посочва, че с оглед изводите, изложени в делото Chmielewski, С-255/14, отнемането на цялата недекларирана сума противоречи на правото на Съюза, защото представлява явно непропорционална санкция в смисъла по чл. 9, пар. 1, вр. чл. 4, пар. 2 Регламент 1889/2005, дори неизпълнението на задължението за деклариране да се наказваше само с отнемане в полза на държавата на цялата недекларирана сума, без каквото и да е лишаване от свобода или глоба. В т. 38 СЕС приема също, че сама по себе си тази мярка би надхвърлила границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на това задължение за деклариране. Според СЕС глоба в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, наложена за неизпълнение на посоченото задължение, не изглежда съразмерна предвид естеството на съответното нарушение. Поради това положителните отговори на въпросите следват ясно и недвусмислено съответно от чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС и от определението от 30.01.2019 г. по съединените дела С-335/18 и С-336/18. Положително им е отговорил и въззивният съд, поради което по първите два въпроса са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и по т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

Въпрос № 3 също обуславя решението, доколкото въззивният съд е приел, че решението на СЕС и следващите го определения по преюдициални запитвания по изясняване действителния смисъл и съдържание на чл. 4, пар. 1 и на чл. 9, пар. 2 Регламент 1889/2005 г. се отнасят до съда, одобрил споразумението между ищеца и Прокуратурата на Република България. По въпрос № 3 обаче също е изключена всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. В своята практика СЕС подчертава, че отговорността на държавата възниква независимо кой е публичният орган, извършил нарушението на ПЕС и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава членка носи отговорност за поправяне на вредите. Всички държавни власти – законодателна, изпълнителна, съдебна, - са обвързани при изпълнението на своите задачи от изискването да спазват правилата, изведени от правото на Съюза. Решение от 5 март 1996 г., Brass erie du pкcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79, т. 32; решение от 30 септември 2003 г., K цbler, C-224/01, EU:C:2003:513, т. 32; решение от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, C-173/03, EU:C:2006:391, т. 30; решение от 25 ноември 2010 г., Fu Я, C-429/09, EU:C:2010:717, т. 46; решение от 28 юли 2016 г., Tom бљovб, С-168/15, EU:C:2016:602, т. 19; решение от 4 октомври 2018 г., Кантарев, С-571/16, EU:C:2018:807, т. 93. Положителният отговор, който въззивният съд е дал и на този въпрос, съответства на решенията на СЕС, а тяхното действие е задължително за съдилищата (чл. 633 ГПК).

Въпрос № 4 също е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че отговорността на държавата членка на ЕС, която произтича от принципа по чл. 4, пар. 3 ДЕС, е възникнала при трите, доказани по делото, условия: 1) нарушената норма от правото на ЕС да предоставя права на частноправен субект; 2) нарушението да е „достатъчно съществено“ и 3) пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредите. Тези условия (материалноправни предпоставки) произтичат от решенията на СЕС, които въззивният съд е цитирал в своето решение. Според Решение от 5 март 1996 г., Brasserie du p кcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79, т. 66; решение от 13 март 2007 г., Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, I-524/04, EU:C:2007:161, т. 115; решение от 25 ноември 2010 г., Fu Я, C-429/09, EU:C:2010:717, т. 66; решение от 14 март 2013 г., наднационалният правен ред допуска възможност тази обективна отговорност на държавата да се ангажира на основание националното право при по-малко ограничителни условия, но не допуска поставянето в националното право на допълнителни условия. Следователно отговор на въпрос № 4, според който възможността за възобновяване на наказателното дело, по което наказателният съд е допуснал съществено нарушение на наднационалния правен ред, изключва обективната отговорност на държавата по чл. 4, пар. 3 ДЕС, прибавя допълнителна (отрицателна) предпоставка, а с него Върховният касационен съд би извършил тълкуване в противоречие с тези решения на СЕС.

Отговор на въпрос № 5 бе даден с определение № 1/25.03.2021 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ОС на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на ВАС. Следователно и по процесуалноправният въпрос е изключена всяка възможност за допускане на касационния контрол.

При тези мотиви, съдът