Определение № 399 от 08.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Б. Г. от [населено място] против Решение № 197 от 08.01.2016 г. по в. гр. д. № 7504/2015 г. на Софийския градски съд. С посоченото въззивно решение, постановено по реда на чл. 196 и следв. ГПК /отм./, е оставено в сила първоинстанционното Решение № І-37-104 от 17.10.2014 г. по гр. д. № 16439/1981 г. на Софийския районен съд, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, с което, на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ е изнесен на публична продан следният допуснат до делба недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в [населено място], район „М.”, [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, застроен на 59,38 кв. м, при граници: изток - зелена площ, запад - стълбище и апартамент № 2, север - улица и юг - зелена площ, заедно с мазе № 16 при граници: изток - коридор, запад - коридор, север - М. М., юг - [улица],649 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, като сумата от продажбата следва да се разпредели между съделители, както следва: за Х. Б. Г. - 1/4, за М. Б. И. - 1/4 и за М. П. Т. – 1/2 и е отхвърлена претенцията на касатора за възлагане на имота; отхвърлено е искането на касатора Х. Г. за поставяне в негов дял на описания имот на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване. Макар и на касатора да са били дадени изрични и подробни указания от въззивния съд за прилагане на изложение, обективиращо основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с обосноваване на правния въпрос, с оглед на който се иска допускане на касационното обжалване /разпореждане от 18.02.2016 г./, такова по същество липсва. В постъпилата на 07.03.2016 г. уточняваща молба вх. № 30114 е посочено единствено, че „се оспорват правата в този съдебен процес, създадено от съда за М. П. като порочни. Нарушена е съдебната процедура и основни принципи в правото ни- за съдебната практика на съда, за основния принцип в правото и създаване права от съд за лицата, за създаденото „тълкуване” решението за права на П., за състава на съда”, без е формулиран определен правен въпрос по чл. 280, ал. 1, нито е обосновано някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответницата по касационната жалба – М. П. Т. е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира да и бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Общо заявеното твърдение, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми, не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените от последната разноски в настоящото производство, а именно сумата 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Обстоятелството, че касаторът е освободен на основание чл. 83, ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не го освобождава от отговорността му за разноски по делото, направени от ответника, на които последният има на касационното обжалване. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение