Определение № 2063 от 03.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 881/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Мост енерджи“ АД, [населено място], чрез адвокат Й. Й., срещу определение № 328 от 05.02.2025 г. по ч.гр.д. № 288/2025 г. на Пловдивски окръжен съд, VI състав, с което е потвърдено определение № 4260 от 17.10.2024 г. по гр.д. № 1463/2024 г. на Асеновградски районен съд за прекратяване на производството по делото, на основание чл. 130 ГПК. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради неправилно прилагане на материалния закон, като се претендира отмяната му. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.), към която препраща чл. 274, ал. 4 ГПК в случая на частна касационна жалба, са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай образуваното дело е търговско. Предявен е иск от „Мост енерджи“ АД срещу Н. Р. Р., [населено място] за заплащане на сумата от 6 171, 23 лв. /частичен иск от обща сума в размер на 92 075,57 лв./, представляваща обезщетение за причинените от него имуществени вреди на дружеството, в качеството му на управител на „Мост енерджи“ АД - клон А. съгласно договор за възлагане на управление от 24.12.2015 г. Според изложеното имуществената отговорност на ответника като управител на клона на дружеството се основава на неизпълнение на задълженията му като такъв, което е довело до неизпълнение на задълженията на трети лица за заплащане на потребена електрическа енергия. Търговският характер на делото произтича от претенцията, обусловена от сключения между страните договор за възлагане на управление на „Мост енерджи“ АД - клон А., с дата 24.12.2015 г. Макар формално сделките за възлагане на управлението на търговските дружества, респ. – техните клонове, да не са сред изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ, но доколкото по своята същност тези сделки са свързани с осъществяване на типичната дейност на търговците, следва да се счете, че споровете, свързани с тяхното неизпълнение, са търговски такива, поради което и касационният контрол по дела с такъв предмет, не е допустим съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С оглед изложеното и доколкото в случая цената на предявения иск е под 20 000 лв., обжалваното определение на Пловдивски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Това е така е независимо от обстоятелството, че въззивният съд в постановения от него съдебен акт е указал, че същото подлежи на обжалване пред ВКС - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите като процесния, в които законът го отрича, поради което и подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение