Определение № 275 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4278/2022 г.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. Н., чрез пълномощник адв. Д. Б. - САК, против определение № 9976 от 11.10.2022 г. по в.ч.гр.д. № 9890/2022 г. на СГС, с което е оставена без уважение частна жалба на същия жалбоподател против определение от 19.08.2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, в частта, с която е постановен отказ за заличаване на възбрана, вписана в СВ – София с вх. № 6531 от 12.02.2016 г., том 3, акт 23, наложена от ЧСИ с рег. № *. С частната жалба се излага доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, иска се неговата отмяна и връщане на делото за извършване на исканото вписване. С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.1, т.1 ГПК се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС –основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: 1/ Допустимо ли е купувачът на публична продан да иска заличаване на възбраната, наложена върху имота, предмет на постановлението за възлагане, когато към искането му не е приложен акт на учреждение или длъжностното лице постановило налагането на същата възбрана? – противоречие с ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 117/08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1034/2019 г. на ВКС, I г. о., определение № 141/17.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 3974/2-15 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, I г. о., определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. на ВКС, I г. о., и 2/ За формата и съдържанието на съдебния акт и правомощията на въззивната инстанция като такава по същество на спора – противоречие с ППВС № 1/1953 г. и т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 3/ В случай че купувачът по публична продан не желае да се възползва от защитата, осигурена му от вписването на възбраната, или разпоредбата на чл. 433, ал.4 ГПК му осигурява достатъчна защита, то след приключване на публичната продан следва ли тази възбрана да бъде вдигната по негово искане?; и 3/ Защитени ли са правата на взискателите, при осъществена публична продан в хода на изпълнителното производство, с промяна на процесуалния закон – чл. 433, ал.4 ГПК, която гласи, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата продадени в хода на изпълнителното производство, има действие напред, респективно следва ли купувачът на публичната продан да доказва, че тези възбрани не бранят права, при искането си за заличаване на наложените възбрани, при положение, че действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване се запазва? - обосновано с доводи за необходимост от отговор на въпросите за точното прилагане на закона и развитието на правото, обусловени от липса на мотиви към законопроекта на ЗИДГПК по отношение на чл.433, ал.4 ГПК и противоречива съдебна практика по въпроса между определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, I г. о. и определение № 196/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3171/2020 г. на ВКС, IІ г. о. Частната жалба е допустима, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице да обжалва същия, спазени са и другите изисквания за допустимост на частната жалба. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Производството е образувано пред АВп- Служба по вписване София, по заявление с вх. № 62166/19.08.2022 г., подадено от Н. В. Н., с искане да бъдат заличени частично – само по отношение на процесния имот с идентификатор ***, посочени в заявлението 4 бр. възбрани, вписани в СВ – гр. София, включително и тази по т.2 от заявлението- вписана възбрана с вх. № 6531 от 12.02.2016 г., том 3, акт 23 по описа на СВ – София, наложена от ЧСИ с рег. № *. Искането си Н. обосновава с факта, че същият, въз основа на постановление за възлагане по изп.д.№ 2410/2018 г. на ЧСИ Р. Ч. с рег.№ * на КЧСИ, в сила от 31.12.2020 г., е придобил собствеността върху 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор *** с адрес в [населено място],р-н Б., с площ от 900 кв.м., земеделско предназначение, стар идентификатор *** с посочени съседи по КК. Към заявлението на Н. Н. е приложено и копие от искане за вписване на възбрана, наложена от ЧСИ И. Ч., с рег.№ * на КЧСИ, по изп.д.№ 20167830400004, от дата 11.02.2016 г., наложена за обезпечаване вземането на взискателя по това изп.дело върху имот на длъжника по изп. дело Б. С. С., а именно върху 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № *- нива в землището на [населено място], СО р-н Б., м.Б., целия с площ от 5802 кв.м., при посочени съседи. По подаденото заявление е постановен от съдия по вписване при РС-София определение № 1317/19.08.2022 г. с което е отказано да бъдат заличени посочените в заявлението 4 бр. възбрани. В обжалвания отказ е прието, че в случая липсва акт, който съдията по вписванията да подреди в книга, “заличавания”, защото няма представено постановление за вдигане на възбрана от съответния ЧСИ, който акт се подрежда от съдията по вписванията в книгата съгласно ПВ, в която насока е цитирал и нормата на чл.31, ал.1 и ал.2 от Правилника за вписванията /ПВ/ В мотивите на определението на съдията по вписване е посочено, че са представени от заявителя освен заявлението, също и копие от вписано постановление за възлагане на недв. имот, копие от вписана възбрана, копие от определение на ВКС и кв. за внесена държавна такса 10 лв. по сметка на Ав. Същите приложения към заявлението са в преписката, изпратена в СГС по повод частната жалба на заявителя срещу отказа. С частна жалба до СГС като окръжен съд, заявителят Н. Н. е обжалвал отказа на съдията по вписване, но само относно отказа да се заличи възбраната по т.2 от заявлението му- а именно възбраната, вписана с вх. № 6531 от 12.02.2016 г., том 3, акт 23 по описа на СВ – София, по горепосоченото искане от дата 11.02.2016 г. на ЧСИ Ив.Ч. с рег. № * по изп.д.№ 20167830400004, наложена върху върху 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № * с площ целия 5802 кв.м. В производството пред СГС е направена служебна справка (приложена по делото) за вписванията по персоналната партида на Б. С. С.-длъжника по изпълнението по посоченото дело на ЧСИ Ив.Ч.. С обжалваното определение № 9976 от 11.10.2022 г. по в.ч.гр.д. № 9890/2022 г. на СГС, частната жалба на Н. Н. е оставена без уважение. Въззивният съд е приел, че в случая не се установява да е налице предвидена от закона хипотеза за заличаване на процесната възбрана след проведена публична продан по смисъла на т.3 от ТР от 10.07.2018 г. по т.д.№ 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Изложил е довод, че макар купувачът на имот при публична продан да може да иска заличаване на възбраната, то съгласно изричната разпоредба на чл.31 ПВ трябва да бъде приложено към заявлението му акт на съдебния изпълнител, наложил възбраната, или на съдебния изпълнител, приел изпълнителните дела от последния по реда на чл.34 ЗЧСИ, за вдигане на процесната възбрана, който именно акт да бъде подреден от съдия по вписванията в книга “Отбелязвания” съгласно чл. 31 и чл.33 ПВ, за който извод се е позовал на посочена практика на съдилища, вкл. и на ВКС. А доколкото в случая заявителят Н. не е представил такъв акт на съдебния изпълнител за вдигане на възбраната, нито се установява да са налице някоя от хипотезите на чл.402 и чл.433 ГПК, то не са били налице законови предпоставки за заличаване на възбраната и отказът на съдията по вписване следва да се потвърди в обжалваната от заявителя част. Така изложените мотиви с обжалваното определение сочат, че първият поставен от касатора въпрос е обуславящ и е разрешен от СГС в противоречие с посочените определения по чл. 274, ал. 3 ГПК на ВКС, което е основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не се обсъждат другите сочени основания за допустимост на касационното обжалване. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна. В случая касаторът извежда правото си да иска заличаване на конкретна вписана възбрана по т.2 от със заявлението му до АВп имот от факта, че е придобил правото на собственост върху имот, за който се отнася тази възбрана, по влязло в сила постановления за възлагане в изпълнителното производство, в което имотът е изнесен на публична продан и касаторът е негов купувач. Както е посочено в т.3 на ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, а и с посочената от касатора с изложението по чл.284 ГПК съдебна практика на ВКС, след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота, може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, т.е. купувачът при публична продан може да иска заличаване на вписаните възбрани спрямо имота, който е придобил при публичната продан, но не и на възбрани, вписани спрямо друг имот. Съгласно чл.32 от ПВ заличаването се извършва чрез нанасяне в партидната книга с указание на основанието, по което то е станало, и кога е направено, като за извършеното заличаване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на вписания акт, като посочва входящия номер на молбата за заличаване. Искането за заличаването на вписан акт спрямо недвижим имот следователно трябва да касае същия имот, за който е направено вписването, защото само така може да се изпълни основната функция на вписването- да се оповестят актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, също и други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Преценката за това съответствие е формална и се прави от съдържанието на вписания акт и от съдържанието на акта, въз основа на който се иска заличаването. Съдебното производство по ГПК по обжалване отказа на съдията по вписванията, се провежда по реда на чл.278, вр. чл.577, ал.1 ГПК, при условията на т. нар. „пълен въззив“, като няма изискване в жалбата да се посочват пороците на обжалвания акт, няма ограничение за позоваване на нови факти и представяне на нови доказателства и няма ограничения на правомощията на въззивния съд откъм дължимата проверка по надлежното упражняване и съществуването на правото на вписване (в този смисъл определение № 314/16.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4190/2016 г. на ВКС, ГК, І г.о). Съдът има задължението следователно да провери /както и съдията по вписване/ дали са налице законовите предпоставки за извършване на вписването, респ. на искането за заличаване на вписването. Проверката, която се извършва чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки - идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б."а" от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б."в" от Правилника за вписванията/. В случая касаторът обжалва пред съда отказът да се заличи само една конкретно посочена от него възбрана- тази вписана с вх. № 6531 от 12.02.2016 г., том 3, акт 23 по описа на СВ – София (по т.2 от заявлението), с твърдението, че тя е наложена и върху имота, който е закупил при публичната продан. Данните по делото обаче сочат, че касаторът е закупил при публичната продан 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор *** по КК с адрес в [населено място],р-н Б., с площ от 900 кв.м., земеделско предназначение, стар идентификатор ***, а конкретната възбрана, чието заличаване само е предмет на жалбата му до СГС и на искането му до АВп по т.2, е тази, вписана с вх. № 6531 от 12.02.2016 г., том 3, акт 23 по описа на СВ – София, по горепосоченото искане от дата 11.02.2016 г. на ЧСИ Ив.Ч. с рег. № * по изп.д.№ 20167830400004, и тя наложена върху върху 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № * с площ целия 5802 кв.м. От съдържанието на двата горепосочени документа не може да се установи идентичност /дори и частична/ между имот с идентификатор *** по КТ с адрес в [населено място], р-н Б., с площ от 900 кв.м. и имот № * с площ целия 5802 кв.м. Такава не може да се установи и от служебната справка, направена от СГС. С частната си жалба до СГС Н. Н. обжалва отказ на съдебния изпълнител да се заличи конкретно вписана възбрана и то по отношение на закупения от него при публична продан имот, с което е определил предмета на съдебното производство по чл.278 ГПК. В случая не се установява възбраната, чието заличаване е искано от касатора, да е наложена върху този имот, който касаторът е придобил като купувач при публична продан- не се установява идентичност между двата от данните по делото, нито се установява, че вписаната възбрана, чието заличаване се иска, засяга този имот – не се установява закупеният от касатора при публичната продан имот да е част от този, върху който е била наложена процесната възбрана. Това несъответствие е и видно от формалната проверка на съдържанието на вписания акт и на акта, въз основа на който се иска заличаването, поради което отказът за заличаването в обжалваната част се явява правилен, макар и по различни съображения. С оглед изложеното като краен резултат обжалваното определение на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: