Определение № 88 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4045/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. С. против решение № 260810 от 15.06.2021 г., постановено по гр. д. № 2410 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 1926 от 17.05.2019 г., поправено с решение № 3467 от 09.09.2019 г. по гр. д. № 9691/2018 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от Е. Д. С. против П. И. Ч. и Н. Т. Н. ревандикационен иск по отношение таванско помещение № 12 от 8 кв. м., принадлежащо към самостоятелен обект с идентификатор *****, колорирано в оранжево на схема № 2 на лист 88 от делото и иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на действията, с които ответниците пречат на ищцата да ползва собствеността, като премахнат желазната решетка и катинара към таванско помещение № 12. П. И. Ч., чрез пълномощника си адвокат П. А. и Н. Т. Н., чрез пълномощника си адвокат Г. П., са подали писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който всеки от тях оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищцата е основала исковете на твърденията, че пред 1993 г. е закупила апартамента си, ведно със самостоятелно таванско помещение № 12, като дълго време е живяла в чужбина и през месец май 2018 г. установила, че таванското й помещение е преградено с желязна решетка, а на вратата е сменена бравата и сложен катинар и от съседи разбрала, че таванското й помещение е било завладяно от П. И. Ч., който живеел на третия етаж и който без нейно знание и съгласие монтирал желязната решетка и сменил бравата, с което я лишил от ползването му. В отговора на исковата молба П. Ч. е заявил, че живее в апартамент на третия етаж, собственост на майка му, като в блока, в който са апартаментите на страните има мазета и тавани към всеки апартамент и номерата на таваните отговарят на номера на апартамента; ищцата притежава таванско помещение 12, а към апартамент 18 принадлежи таванско помещение 18; таванските помещения са в ляво и в дясно от стълбището и само едно с № 15 е срещу самото стълбище; от много години собствениците на тавански помещения поставят железни врати – една в ляво от стълбището, зад която се намират тавански помещения № 14, 12, 17 и 13 и една в дясно от стълбището, зад която са тавански помещения № 18, 11 и 16; той ползва таванско помещение № 18 в дясно от стълбището, а не таванско помещение № 12 на ищцата, което е в ляво от стълбището. В отговора на исковата молба Н. Т. Н. е навела твърдения, че е собственик и ползва таванско помещение № 18, което е в срещуположния край и дори не е съседно с таванското помещение на ищцата. Въззивният съд е възприел приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка – че ищцата е собственик на таванско помещение № 12 и е изгубила владението върху него, но не защото е преградено с желязна решетка и катинар и се ползва от ответниците, а защото граничи със съседната секция от изток и е преградено. Това преграждане обаче не е установено да е извършено от ответниците, нито те да владеят нейното таванско помещение № 12. Ищцата се легитимира като собственик въз основа на договор от 15.07.1993 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти и е придобила таванско помещение № 12, чието местоположение и достъп до него са установени от съдебно-техническата експертиза с оглед посочените в документа за собственост граници – отляво-таван № 13 и отдясно-таван № 17. Свидетелката Н. С. си спомня, че таванско помещение № 12 е заградено и отива в другия вход. Посочил е, че тези изводи се подкрепят и от приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, като вещото лице след съпоставка на титулите за собственост е изяснило, че към апартамент № 12, намиращ се на първи етаж от жилищната сграда, принадлежи таванско помещение № 12, със съседи: отляво таванско помещение 13 и от дясно таванско помещение 17, а към апартамент № 18, находящ се на трети етаж, принадлежи таванско помещение № 18, със съседи: отляво таванско помещение 11 и от дясно-стълбище. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че на приложената към заключението схема не е обозначено таванско помещение № 12, тъй като съгласно документа за собственост в съседство са таванско помещение № 13 и таванско помещение № 17, за които не са представени нотариални актове и с оглед на това не може да се определи точното им местоположение. В документа за собственост за апартамент № 11 било описано таванско помещение № 11 и съответно вещото лице успяло да идентифицира местоположението на съседните му тавански помещения с № 16 и № 18, а таванско помещение № 12 било едно от останалите четири, които не били обозначени на схемата с номера, находящи се на изток от стълбището. На място таванските помещения не били номерирани и можело да се идентифицират единствено въз основа на описанието в нотариалните актове. Останалата източна част от схемата, която не била разграфена, принадлежала към другия вход на сградата. Имало дървена решетка, която служела за преграда, отделяща таванските помещения на двата входа. До преградата имало решетъчна врата, а от другата страна вече се виждало стълбището на другия вход. Пространството било отворено и не можело да се определи дали е таванско помещение. В касационната жалба Е. Д. С. е посочила, че въззивният съд се е произнесъл по материално правни и процесуално правни въпроси в противоречие на практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, а в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – че основанието на касационната жалба е чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и цели точното прилагане на закона. Позоваването на законовата формулировка на основанията за допускане на касационно обжалване обаче е бланкетна. Касаторката не е формулирала правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Такъв не може да бъде уточнен и от доводите в касационната жалба, нито от тези в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Твърденията в касационната жалба са, че безспорно е установено, че ищцата притежава таванско помещение, но вещото лице не е успяло да обясни къде се намира то и не го е отбелязало в своето заключение, тъй като таванското помещение не е било номерирано, както не са номерирани и съседните тавански помещения, за които липсват данни и доказателства за собствеността им. Касаторката настояла заключението на вещото лице да се приеме като непълно, неясно и неправилно, защото не дава отговор на поставените въпроси, но окръжният съд постановил решението си при тези непълноти и неясноти. Неправилно е прието, че ищцата е загубила владението. Нейното таванско помещение е било завладяно от ответниците и те са го приобщили към своите тавански помещения, но понеже вещото лице не е измерило площта им, приема, че нейното таванско помещение се намира „там някъде до тях“ без да посочи къде и грешно определя местоположението на таванските помещения на ответниците, тъй като там където ги е ситуирал са общи части – коридор. Решението в своята обстоятелствена част се разминава изцяло с фактическата обстановка, затова и правните изводи в него са погрешни. Твърденията в уточняващата молба, подадена в отговор на указанията на съда да се представи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване (изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК) са, че ищцата е заявила, че заключението е неправилно, тъй като не дава отговор на поставените задачи, съдържа предположения и неясноти относно местоположението на процесното таванско помещение, което според вещото лице „трябва да е тук някъде“, но не знае и не може да посочи къде, защото не може да определи местонахождението му, поради това, че липсвали документи за съседните имоти, а това значи, че заключението е непълно, необосновано и немотивирано. Освен, че не отговаря по местонахождение, самата скица, приложена към заключението, е изчертана погрешно, понеже описания текст не отговаря на изчертаното по скицата по площ, граници, съседи и местонахождение на имота на самия терен. Самото вещо лице признава в съдебно заседание, че не е извършил замерване на терен, въпреки, че по негова вина делото е отлагано седем пъти в продължение на година и половина, поради непредставяне на заключение, защото бил зает е не посетил адреса. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като решението възпроизвежда изначално неверни, погрешни и уклончиви констатации, залегнали в заключението на вещото лице. Посочените твърдения изцяло касаят наличието на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но тяхната основателност може да бъде проверена само при постановяване на касационно решение по чл. 293 ГПК, но не и в производството по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Тези твърдения не могат да бъдат свързани и с конкретен материално правен или процесуален въпрос (който касационният съдебен състав само да уточни) по смисъла, разяснен в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Касационният съдебен състав констатира, че е налице служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение. Преценката следва да се извърши с оглед индивидуализацията на спорното таванско помещение в исковата молба (чрез площта му и чрез приложената към молбата от 6.11.2018 г. саморъчна скица от ищцата) и индивидуализацията в съдебното решение (чрез посочване на площ и препращане към скица на вещото лице, в която обаче е отразено различно от посоченото в саморъчната скица на ищцата таванско помещение). С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение