Определение № 183 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3978/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 05.08.2020г. по гр.д.№ 217/2020г на ОС Силистра, с което e отхвърлен иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Жалбоподателят И. К. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответниците Т. М. Т. и Д. Н. Т. не взет становище по спора. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение, съдът като е отменил частично първоинстанционното решение, е прогласил нищожността на на договор за покупко – продажба, обективиран в НА /№// 23. 11. 2001 г., том/№/, рег. /№/, н.д./№//2001 г. по описа на нотариус Д. П. поради липса на съгласие по отношение на Ѕ ид. част от имота, предмет на договора, която е собственост на Д. Д., поради липса на съгласие за извършване на продажба. Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от И. К. и Д. Д. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД против Т. и Д. Т. за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба, обективиран в НА /№/ / 23. 11. 2001 г., том/№/, рег./ №/, н.д. /№//2001 г. поради липса на съгласие по отношение на Ѕ ид. част от имота, предмет на договора. Установено е, че И. К. и Д. Д. са собственици на процесния недвижим имот, намиращ се в [населено място], придобит по силата на сключен договор за продажба на недвижим имот от 08. 01. 1986 г., като през 90те години същите се установили във Франция, където пребивават и понастоящем, като при връщанията си в България винаги са отсядали в горепосоченото жилище. Установено е, че Т. и Д. Т. се легитимират като собственици на имота въз основа на договор за покупко – продажба от 23.11. 2001 г., който бил сключен от ищцата лично и като пълномощник на ищеца в качеството им на продавачи от една страна и ответника Т. М. от друга в качеството му на купувач от друга страна, като последният към този момент е бил в брак с ответницата Д. Т.. От приетия по делото нот.акт /№/, том /№/, рег. /№/, н.д./ №/ / 2001 г. по описа на нотариус с район на действие РС Русе, се установява, че при съставяне на акта са представени определени документи, измежду които и договорът за продажба на недвижим имот от 08.01.1986 г., изд. от ОНС – Силистра на ищците, а ответниците не оспорват обстоятелството, че техни праводатели са ищците, т.е. че са закупили имота от тях. Съдът е приел, че видно от съдържанието на пълномощното, посочено в нот.акт /№/, том /№/, рег./ №/, н.д. /№/ / 2001 г. по описа на нотариус с рег.№ на НК 429, като такова заверено в Кметство [населено място] на 22.11.2001г. и прието като доказателство по делото, изобщо не съдържа текст, с който ищцата И. К. да е упълномощена от съпруга си Д. Д. да продаде процесния имот, а последният я е упълномощил само да го представлява и подписва навсякъде от негово име пред заложна къща за подписване на договор за кредит. Съдът е приел за преклудирано възражението на жалбоподателката-ищцец в производството, че подписа, положен под нотариалния акт не е неин, тъй като то е направено за първи път едва пред въззивният съд, а и не е въведено като основание за нищожност на сделката с исковата молба. При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че сделката е нищожно до размер на 1/2идеална част, поради липса на съгласие от страна на съсобственика Д. Д. за сключването й. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли без да е прекратена СИО по реда на чл.13 СК 1968г. отм. някой от съпрузите да се разпореди с 1/2ид.част от собствеността и разпоредителна сделка със Сио изисква ли волеизявление и на двамата съпрузи за да е налице валидно разпореждане с правото на собственост. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т .1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по така поставените въпроси и на соченото основание. Въпросът може ли без да е прекратена СИО по реда на чл.13 СК 1968г. отм. някой от съпрузите да се разпореди с 1/2идеална част от собствеността не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.ТД№1/2009г. ОСГТК на ВКС. Същият не е обусловил решаващите изводи на съда, за това, че процесната сделка е нищожна до размер на 1/2идеална част поради липса на съгласие от страна на продавача Д. Д.. В случая правото на съпруга, чието съгласие не е било взето, е упражнено с иск и договорът не поражда действия за този съпруг - като вещни, така и облигационни. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни-т.1 ТД№1/2009г. ОСГТК на ВКС. Що се касае до въпроса разпоредителна сделка със Сио изисква ли волеизявление и на двамата съпрузи, за да е налице валидно разпореждане с правото на собственост, то на същият съдът е дал отговор в съотвествие с практиката на ВКС. В същата е застъпено разбирнето, че при действието на СК от 1968 г. разпореждането с имот, съпружеска имуществена общност се извършва общо от двамата съпрузи, или от единия със съгласието на другия, дадено в писмена форма с нотариално заверен подпис - чл. 13, ал. 3 и ал. 7, при което законът създава презумпция за представителство на единия съпруг от другия и дава възможност на неучаствалия в разпореждането съпруг да оспори сделката. Приема се, че и при действието на СК от 1985г. и 2009г. неоспорването на сделката е равнозначно на потвърждаването й, че при разпореждането с вещ под режим на СИО, извършено от един от съпрузите без участието на другия, е налице относителна и висяща недействителност, като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг / в този смисъл решение № 162 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 1299/2016 г. на І г. о., решение № 33 от 21.02.2013 г. по гр. д. № 791/2012 г. на ІІг. о. и решение № 287 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 272/2010 г. на IV г.о./. В случая съдът при спазване на тази практика е приел, че атакуваната сделка не е породила действие за неучаствувалия в нея съпруг. Предвид изложените съображения, съдът