Определение № 2023 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 921/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на третото лице - помагач на ответника „Планекс“ ЕООД - „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 238/30.12.2025г. по възз.гр.д.№ 371/2025г. на Апелативен съд - Варна, в частта, с която, по предявените от „Планекс“ ЕООД против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД обратни искове, с правно основание чл.229 КЗ/отм./, вр. § 22 ПЗР на КЗ, се осъжда „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на „Планекс“ ЕООД част от присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 33 750лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2017г. до окончателното изплащане, но не повече от уговорения лимит с договора за застраховка и при условие, че присъдените обезщетения бъдат изплатени от „Планекс“ ЕООД.

В касационната жалба се поддържа, че, като е приел, при тълкуване на договора за строителство и споразумението за съвместно управление на дейностите по осигуряване на ЗБУТ, че „Планекс“ ЕООД е запазил контролните си функции на възложените СМР на „Бултранспорт груп“ ЕООД, въззивният съд е приел, че се касае за поета от двете дружества договорна отговорност, поради което е налице изключен риск, съгласно т.3.12., раздел III от ОУ към застрахователния договор по сключената задължителна застраховка „Професионална отговорност“. Въведено е оплакване за необсъждане на релевираното в отговора на обратната искова молба възражение за неизпълнение на задължението за уведомяване на застрахователя в разумен срок, но не по-късно от 7 дни от узнаването и т.н. Поддържа се, че това е достатъчно основание за отказ - изцяло или отчасти за заплащане на застрахователно обезщетение, на осн. чл.206, ал.3 КЗ/отм./, възпроизведен в т.16.3 от ОУ към договора. По изложените подробни съображения искането е за касиране на въззивното решениев обжалваната част и за отхвърляне на обратните искове. Претендира за присъждане на направените разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване по т.1 ( по първите два въпроса) и т.3 ( по третия, четвъртия и петия въпрос) на чл.280, ал.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси:

1. Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и възраженията и доводите на страните в тяхната съвкупност?

2. Следва ли съдът, при прилагане на принципа за търсене на действителната обща воля на страните, при тълкуване на застрахователния договор да приеме всички негови клаузи като едно логическо цяло и във връзка една с друга?

3. Липсата на уведомяване за настъпило събитие, което, като последица, би довело до ангажиране професионалната отговорност на застрахованото лице, изключват ли отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, когато подобно поведение е предвидено в Общите условия като изключение от покрит риск?

4. Поетото по договор за строителство съвместно извършване на контролни функции по спазване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на възложени СМР представлява ли поета договорна отговорност от застрахованото лице и, като такава, същата основание ли е да бъде отречена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, когато подобно поведение е предвидено в Общите условия като изключен от покритие риск?

5. Предвидените в Общите условия от застрахователя изключения от покрит риск изключват ли отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, поради липса на доказано уведомяване за настъпило събитие, а с това и препятстване на доказването на вредите, на достъп до пълната информация, документация и проверка на всички обстоятелства, които са необходими за изясняване на застрахователното събитие?

С писмен отговор насрещната страна, ищецът по обратните искове „Планекс“ ЕООД, [населено място], чрез адв. М. Р., оспорва наличието на общите и специални предпоставки за допускане на обжалване. По втория и четвъртия въпроси поддържа, че въззивният съд не се е произнасял, а в тях се съдържат доводите на касатора за материална незаконосъобразност, поради което отсъства общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по останалите въпроси намира за неосъществени въведените допълнителни селективни предпоставки, доколкото въззивният съд се е произнесъл по възражението за неуведомяване на застрахователя в разумен срок, а по третия и петия въпроси е формирана съдебна практика, с която даденото от въззивния състав разрешение е съобразено. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба.

Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявените искове от А. С. и Р. С., починал в хода на производството и заместен от неговите наследници, против „Планекс“ ЕООД, „Инекс консулт“ ООД и „Бултранспорт груп“ ЕООД. С тях се иска ангажиране, на основание чл.49, във вр. с чл.45 и чл.53 ЗЗД, на гаранционно-обезпечителна отговорност на ответните дружества за репариране на неимуществените вреди от смъртта на сина на ищците – М. М. при злополуката на 08.04.2015г. - срутване на хотел „В.“ при извършване на СМР, настъпила в резултат от противоправното поведение на служители на ответниците.

С първоинстанционното решение са осъдени солидарно „Инекс консулт“ ООД и „Бултранспорт груп“ ЕООД да заплатят обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 37 500лв., ведно със законната лихва, а исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери и - изцяло исковете против против „Планекс“ ЕООД.

Сезиран с въззивни жалби на ищците и на „Инекс консулт“ ООД, въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част за отхвърляне на исковете против „Планекс“ЕООД, е постановил друго за осъждането му да заплати, солидарно с „Инекс консулт“ ООД и „Бултранспорт груп“ ЕООД, обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 37 500лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2017г. до окончателното изплащане. Отговорността на „Планекс“ ЕООД - главен изпълнител на СМР по договор за строителство от 20.03.2015г. с „Международен панаир“ АД, е ангажирана в качеството му на възложител на СМР, вкл. разрушаването на хотел „В.“, по договор от 21.03.2015г. с „Бултранспорт груп“ ЕООД. Въз основа на доказателствата по делото и съвкупния анализ на договорните отношения между двете дружества - строител и подизпълнител и приложимите норми за безопасност на труда и задълженията и отговорността на строителя по чл.163, ал.2 и ал.3 ЗУТ, въззивният съд е приел, че възложителят/ „Планекс“ ЕООД/ е запазил ръководните и контролните си функции относно осъществяването на строежа, поради което не може да бъде изключена гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл.49 ЗЗД.

Предвид уважаването на исковете против „Планекс“ЕООД, въззивният състав е поставил за първи път на разглеждане предявените от „Планекс“ЕООД против привлеченото като подпомагаща страна „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД обратни искове за застрахователни обезщетения, с правно основание чл.229/ отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ. По тях въззивният състав е приел за установено и безспорно наличието към момента на злополуката на валидно застрахователно правоотношение между „Планекс“ЕООД и „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД въз основа на застрахователен договор от 19.05.2014г. за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ по чл.171 ЗУТ. Предвид приетото във въззивното решение по главните искове, че смъртта на М. М. и причинените неимуществени вреди на неговите родители са настъпили в резултат от осъществяваната от „Планекс“ ЕООД професионална дейност като строител, е приел, че е настъпило застрахователно събитие и е налице покрит застрахователен риск. Обсъдил е възражението на застрахователя, че не е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като претенциите за обезвреда не са осъществени в срока на застрахователни договор, но го е приел за неоснователно, като се е позовал на решение № 355/19.03.2019г. по т.д.№ 855/2018г., II ТО. Тъй като вредите за третите лица са настъпили в рамките на действието на застрахователния договор и съставляват застрахователно събитие и е без значение, че претенциите са предявени след изтичане на срока на договора, е направен извод, че обратните претенции са основателни.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК, правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения.

Първият процесуално правен въпрос е принципно значим за всяко въззивно производство. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по него в случая произтича от необосноваване на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в изложението не са посочени конкретни възражения и доводи и свързаните с тях доказателства.

Неоснователно е и искането за допускане на обжалване по втория въпрос. Видно от мотивите, въззивният съд не е тълкувал сключения при общи условия застрахователен договор между страните по обратните искове, поради което и по този въпрос е неосъществено изискването на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Не следва да се допуска обжалване и по останалите въпроси. По тях е необосновано приложното поле на въведеното допълнително селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно, разпоредбата на т.3 на чл. 280, ал. 1, ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В разглеждания случай касаторът не е въвел доводи, попадащи в някоя от дефинираните в т.4 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ВКС хипотези на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не е посочена конкретна разпоредба на закона, чиято непълнота или неяснота налагат преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този резултат на касатора не се дължат разноски. В полза на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 4800 евро.

Мотивиран от това, съставът на I ТО: