Определение № 635 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1747/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. Б. срещу Решение № 48/01.04.2024 г. по в.гр.д. № 239/2023 г. на АС-Велико Търново, поправено с Решение № 56/16.04.2024 г., в частта му, с която след частична отмяна на Решение № 77/19.06.2023 г. по т.д. № 117/2020 г. на ОС-Плевен е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД иск за обезщетение за претърпените от настъпило на 14.09.2015 г. пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди над сумата от 30 000 лв. до предявения размер от 70 000 лв.

В касационната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 281, т. 3 ГПК поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че при определяне на справедливия размер на обезщетението въззивният съд не е отчел съдебната практика по сходни случаи, не е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и не е изложил мотиви защо следва да бъде намалено вече присъденото обезщетение съгласно установените от практиката критерии. Сочи, че неправилно не е съобразена младата му възраст, семейното и общественото му положение, тежестта на уврежданията, продължителността на болките и страданията му и прогнозата за възстановяване, както и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, намерила израз в нормативно установените лимити на задължителното застраховане. Позовава се на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради решаване в противоречие с практиката на ВКС на четири материалноправни въпроса, свързани с критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД счита, че наведените от касатора оплаквания във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД касаят правилността на акта, но не съставляват основания за допускане на касационно обжалване. Излага и становище за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от касатора срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, съответно в размер от 70 000 лв. и 15 000 лв., настъпили в причинна връзка с реализирало се на 14.09.2015 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законна лихва от предявяване на исковете до погасяването. Производството по иска за имуществени вреди е прекратено поради оттегляне.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е следната: на процесната дата поради виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е настъпило пътно-транспортно произшествие; в причинна връзка със събитието е причинена смъртта на шест лица, а на ищеца – средна телесна повреда; срещу касатора в качеството му на независим съизвършител е образувано наказателно производство, в хода на което е постановена осъдителна присъда от първоинстанционния съд, но оправдателна – от въззивния; травмата на ищеца е била съчетана - мозъчно сътресение, натъртване и разкъсно-контузни рани на главата, натъртване на гръден кош, счупване на гръден прешлен, контузия на бял дроб, охлузване и кръвонасядане на таз и крайници, разкъсно-контузни рани на лявата ръка; според приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза лечението му е включвало болничен престой и домашен режим с препоръка за лежане на твърдо легло за около месец, носене на ортопедичен колан за три-четири месеца, както и физиотерапия около два месеца; болките на пострадалия са били силни за период около месец и половина, средни през следващия месец и половина и слаби – още два месеца; възстановяването му е приключило за около шест месеца, като към настоящия момент въз основа на свидетелските показания е заключено, че са ограничени значително възможностите му за полагане на физически труд и за спортуване, както и че е настъпила личностова промяна, изразяваща се в ограничение на социалните контакти и тревожност; не е установена причинна връзка между събитието и настъпилите впоследствие кардиологични проблеми, заявени като част от основанието на иска. При тези факти първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение е в размер от 70 000 лв. и тъй като въведеното от застрахователя правонамаляващо възражение за допринасяне от страна на увредения чрез непоставяне на обезопасителен колан е счетено за неоснователно, искът е уважен изцяло.

От своя страна въззивният съд е формирал извод за необходимост от намаляване на вече присъденото обезщетение до сумата от 30 000 лв., отчитайки, че психичното състояние на ищеца се е влошило не само в резултат от събитието, но и поради притесненията във връзка с водения срещу него наказателен процес, в каквато насока са показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. Наред с това въззивният съд е съобразил, че кардиологичното заболяване на касатора, посочено в исковата молба като част от вредите, за които е претендирано обезщетението в размера от 70 000 лв., не е в причинна връзка със събитието.

При тези данни настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по следните съображения:

Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изисква като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС този въпрос трябва да е включен в предмета на спора (без да е необходимо да е обхванат от силата на пресъдено нещо), да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и да кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. При това отговорът на въпроса трябва да може да бъде даден абстрактно, без оглед конкретиката на делото, а не да произтича от събраните по делото доказателства (които се преценяват само във фазата на вече допуснато касационно обжалване).

Допълнителният селективен критерий за въведеното от касатора основание пък предполага правният въпрос да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, формирана от тълкувателни решения и постановления на върховния съд (ВС и ВКС) и решения по чл. 290 ГПК.

Поставените от касатора въпроси са следните:

1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?

2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, както и всички онези негативни преживявания, които изпълват съдържанието на понятието „неимуществени вреди“?

3. Кои са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД?

4. Следва ли съдът да съобразява практиката по други сходни случаи за близък период от време?

Всички тези материалноправни въпроси, макар и формулирани като отделни, засягат един общ правен проблем, свързан с начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД. Доколкото въпросите се отнасят до елемент от спорното право (размера му), обусловили са решението на въззивния съд, кореспондират с наведен касационен довод и имат абстрактен характер, те удовлетворяват общия критерий за допускане на касационно обжалване.

Не е покрит обаче допълнителният селективен критерий, тъй като при отговор на горепосочените въпроси въззивният съд не се е отклонил от безпротиворечивата практика на ВКС, включително цитираната от касатора – ППВС № 4/1968 г., Решение № 83/06.07.2009 г.по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 5003/25.07.2023 г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 233/20.12.2016 г. по т.д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 124/14.07.2016 г. по т.д. № 2056/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 214/08.01.2019 г. по гр.д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., и др. Според нея съдът дължи да изследва комплекс от обективни факти (характер на увреждането и начин на настъпването му, продължителност на възстановителния период, прогноза за пълно възстановяване, икономическа конюнктура в страната към момента на събитието, лимити на застрахователните суми по задължителната застраховка срещу вреди от процесното събитие, обществено възприемане на справедливостта към съответния етап от развитие на обществото, изразено в решения по аналогични случаи), както и трябва да съобрази приноса на всеки факт към формиране на размера на конкретното обезщетение.

Видно от изложените към въззивното решение мотиви, съдът е отчел всички посочени в цитираната от касатора и служебно известната съдебна практика критерии, включително икономическата конюнктура към датата настъпване на събитието, изразима чрез лимитите на застрахователното покритие за процесната застраховка и чрез минималната работна заплата за страната. Изложени са мотиви и във връзка с възрастта на пострадалия, естеството и тежестта на получените травми, продължителността на възстановителния период, преживения от ищеца стрес, липсата на оперативни интервенции, настъпилото възстановяване на здравето до добро общо състояние и най-сетне - размера на присъжданите обезщетения в сходни на процесния случаи като израз на обществената оценка за справедливост. В съответствие с дадените в цитираното от касатора ППВС № 4/1968 г. (т. 11) разяснения въззивното решение съдържа и анализ на горепосочените критерии и на значението им за определяне на размера на обезщетението.

Сочената от касатора неправилност на извършената от въззивния съд оценка на относимите факти е извън съдържанието на основанието за допускане на касационно обжалване. Тя (неправилността) съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, проверимо в производството по чл. 290 ГПК, а не във фазата на селектиране по чл. 288 ГПК, тъй като установяването й е възможно само след съобразяване на събраните по делото доказателства.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,