Определение № 301 от 05.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1943/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. С. А. чрез адв. Св. Д. срещу решение № 1169/16.05.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, VІІ въззивен гр. състав по в.гр.д. № 5442/2018 г., касателно отхвърлената част на иска на касатора за разликата над 100000 лв. до 200000 лв. със законните последици. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба – ЗАД „Армеец“ АД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения: Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск за 200000 лв. от К. С. А. срещу ЗАД „Армеец“ АД за претендирано обезщетение по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина му С. К. А., настъпила при ПТП на 15.09.2016 г. Безспорно установено е по делото, че С. А. – син на ищеца е пътувал в лек автомобил „Деу“, управляван от Х. К. и по пътя Бургас – София е напуснал пътното платно и е катастрофирал в крайпътно дърво, при което от настъпилите увреждания са починали както водачът Х. К., така и пътуващият на предната седалка С. А.. От изслушаното заключение на КСМАТЕ се установява, че причината за настъпилото ПТП е поведението на водача на МПС-то, движещ се със скорост 100.48 км/ч, при която е настъпило странично занасяне и загуба на напречната устойчивост на превозното средство, последващо напускане на платното, изгубване на управлението на МПС-то от водача и последвал удар в дървото. Непосредствената причина за смъртта на С. А. е тежката травма /черепно-мозъчна и гръдно-коремна/. Не се спори за наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество за процесното МПС, както и прекратяване на наказателно производство по ДП № 237 ЗМ-267/2016 г. по описа на РУ-МВР [населено място] за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК, поради настъпила смърт на дееца – водач на автомобила – Х. К.. При така установената безспорна фактическа обстановка, относно механизма на настъпилото ПТП, виновното поведение на водача Х. К. в причинна връзка с настъпилото ПТП и липсата на прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия или данни за такова, обстоятелството, че биологичните родители на починалия не са живеели заедно, СГС е присъдил обезщетение на ищеца К. А. за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина му С. А. в размер на 140000 лв. По жалба на ответника ЗАД „Армеец“ АД САС е изменил първоинстанционното решение като е намалил присъденото обезщетение на 100000 лв. със законните последици. За да постанови решението си САС подробно е обсъдил събраните по делото гласни доказателства – показания на разпитани по делото свидетели, установяващи отношенията между починалия С. А. и неговия биологичен баща и ищец К. А.. С оглед на същите и коментирайки ги подробно САС е приел, че ищецът действително не е живял с починалия, поради раздялата с неговата майка, когато С. е бил на 8 месеца, но е продължил да си контактува с детето, а е имало и периоди, в които са живели заедно. Прието е, че са били в добри и близки взаимоотношения, като няма доказателства за неразбирателство между тях. Установено е, че ищецът е понесъл изключително тежко смъртта на сина си. САС е посочил, че установените по делото близки отношения между починалия С. А. и втория съпруг на майка му не водят до извод, че е прекъсната емоционалната връзка между него и биологичния му баща. Отчетено е, че починалият е лице навършило пълнолетие /30 години към датата на ПТП/, имал е собствено семейство с деца и преди смъртта си е живеел отделно от родителите си. Отчетено е още, че от значение е обстоятелството, че от ранното си детство за дълъг период от време починалият не е живял с биологичния си баща, а с второто семейство на майка си, което предполага по-слаба емоционална връзка между ищеца и сина му. САС е посочил, че връзката родител – дете няма само едно измерение, но най-силна проява има при низходящи в детска възраст. САС е съобразил и застрахователните лимити, но не като самостоятелно значими и абсолютен критерий за икономическите условия в страната, а доколкото имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, в какъвто смисъл е и цитирана практика на ВКС. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая касаторът не формулира въпрос, покриващ общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а е изложил доводи за неправилност и необоснованост, относно размера на присъденото обезщетение, който според него е постановен в нарушение на чл.52 ЗЗД и е занижен, недостатъчен е да репарира претърпените загуби на ищеца, не са обсъдени увеличените лимити на отговорността на застрахователите и социално икономическите условия в страната. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението, при спазване принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, но не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите в чл.280 ал.1 ГПК. Разликата в присъжданите в съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреда. В този смисъл са указанията, дадени в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., с които съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: