Определение № 60522 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 261594/07.01.2021 г. на Г. Л. И., подадена чрез адв. Я. Я. от САК срещу въззивно решение № 262072/29.12.2020г., постановено по възз. гр. д. № 13043/2019г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 195967/19.08.2019г., постановено по гр. дело № 14337/2018г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 25000 лв. – претърпени имуществени вреди, представляваща равностойността на 2500 броя поименни акции с право на глас в капитала на „Бакхус“ АД вследствие от незаконосъобразен отказ за заличаване на вписани обстоятелства, обективиран в писмо изх. № 291/60.04.2016 г. на Окръжен съд – Видин, както и за сумата от 5000 лв. – претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и влошено здравословно състояние. В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност, необоснованост и противоречие с материалния закон на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поставя въпроса: „Какъв е правният ред за заличаване от търговския регистър на вписани решения на Общото събрание на акционерите, които са прогласени за незаконосъобразни след успешно проведен иск с правно основание чл. 74 ТЗ?“. Във връзка с поставения въпрос се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е зачел задължителната сила на Решение № 15 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 291/2007 г. на Видинския окръжен съд, постановено по иск с правно основание чл. 74 ТЗ. Ответникът по касация – Окръжен съд – Видин, не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба на Г. Л. И. в частта, насочена против въззивното решение в частта на произнасянето по претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно уточняващата молба на ищеца от 30.03.2018 г. и съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е с цена 5000 лв. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до или равна на 5000 лева по граждански дела. С оглед изложеното касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството в същата част да се прекрати. Касационната жалба на Г. Л. И. в останалата й част е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение от 08.06.2010 г., постановено по гр. д. № 291/2007 г. по описа на ОС – Видин, влязло в сила на 24.02.2012 г., по иск на ищеца с правно основание чл. 74 ТЗ са отменени решенията на проведено на 02.12.2005г. извънредно общо събрание на акционерите на „Бакхус“ АД като противоречащи на закона – при свикване на събранието не са спазени изискванията на чл. 139 ТЗ. Взетите решения за обявяване на дружеството в ликвидация и определяне на срок за приключване на ликвидацията – 6 месеца, за избор на ликвидатор и за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите на дружеството са били вписани в регистъра на търговските дружества при ОС – Видин по ф. д. № 557/2005 г. С решение № 673 от 25.08.2006 г. по ф. д. № 557/2005 г. на ОС – Видин е вписано заличаване на „Бакхус“ АД. С молба от 07.01.2014 г. по гр. д. № 291/2007 г. на ОС – Видин ищецът поискал заличаване на вписаните по ф. д. № 557/2005 г. решения на общото събрание на вече заличеното дружество, в отговор на която получил от ОС – Видин писмо с изх. № 291/07 от 06.04.2016 г., че съдът не е компетентен да извърши исканото заличаване на вписани обстоятелства, тъй като след влизане в сила на Закона за търговския регистър от 01.01.2008 г. регистрацията на търговските дружества се осъществява от Агенцията по вписванията. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че не е доказано противоправно поведение на съдии от ОС – Видин във връзка с изпълнение на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 74 ТЗ. Окръжният съд не е бил компетентен да извършва вписвания или заличавания, тъй като след 01.01.2008 г. правомощията по регистрация на търговски дружества са преминали към Агенцията по вписванията. Въззивният състав е посочил, че решението по иска по чл. 74 ТЗ има действие занапред, съответно същото действие има и заличаването на обстоятелствата, вписани въз основа на отменените решения на общото събрание. Макар и да е налице влязло в сила решение по чл. 74 ТЗ, с което са отменени решения на общото събрание на акционерите, с оглед действието на решението занапред то не може да доведе до заличаване на вписаното впоследствие заличаване на „Бакхус“ АД, с което дружеството е изгубило правосубектността си. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗТР при отмяна на решение на орган на търговеца, въз основа на което е било извършено вписване, вписването се заличава на основание чл. 30, ал. 1 ЗТР, но занапред. В случая вписаното впоследствие обстоятелство – заличаване на дружеството, не може да се заличи, тъй като за да се приложат последиците на чл. 30, ал. 1 ЗТР по отношение на това обстоятелство, е необходимо съдебно решение по уважен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР за нищожност, недопустимост или несъществуване на вписаното заличаване на търговското дружество, какъвто не е предявяван. Поради тези съображения въззивната инстанция е отхвърлила претенцията на ищеца. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Поставеният въпрос е общотеоретичен и не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск. Съобразно предмета на спора, с който е сезиран, въззивната инстанция е изложила съображения относно отсъствието на един от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД – противоправно бездействие. Съдът е приел, че тъй като след влизане в сила на Закона за търговския регистър (понастоящем Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел), считано от 01.01.2008 г., регистрацията на търговските дружества се осъществява от Агенцията по вписванията, окръжният съд не е бил компетентен да извършва вписвания или заличавания, поради което не е извършил противоправно бездействие и само поради това ищцовата претенция е неоснователна. Предвид това, въпросът не представлява общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК.Това е достатъчно касационното обжалване да не бъде допуснато, тъй като при отсъствие на общо основание съдът не дължи преценка налице ли е поддържаното допълнително основание. Само за пълнота следва да се посочи, че крайният извод на въззивната инстанция е правилен. Спрямо датата на влизане в сила на Закона за търговския регистър се преценяват както редът за подаване и разглеждане на заявления за вписване в търговския регистър, така и органът, компетентен да разгледа и да се произнесе по заявления, подадени след 01.01.2008 г. – Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Съдебният ред за вписване в търговския регистър, респ. компетентността на съда да се произнесе по вписването на заявени обстоятелства, са предвидени в § 6 от ПЗР на ЗТР единствено за регистърните производства, започнали преди 01.01.2008 г. и неприключили към тази дата. В случая молбата на Г. И. за заличаване на вписаните решения на общото събрание е подадена на 07.07.2014 г., в рамките на исково производство, повече от две години след датата на влизане в сила на решението по него (24.02.2012г.). Следователно ОС – Видин не би могъл да постанови нито съдебен акт, с който да я уважи, нито съдебен акт, с който да я отхвърли, тъй като по този начин би излязъл извън своята компетентност, а произнасянето му би било недопустимо. Касаторът е следвало да търси защита на правата си като акционер на дружеството по друг ред – чрез своевременно предявяване на иск срещу обявеното в ликвидация дружество за стойността на дружествения си дял или чрез иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – вписаното заличаване на дружеството след приключилата ликвидация. За изчерпателност следва да се посочи и че по формулирания въпрос не е налице и релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало. С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а и той не е претендирал присъждането на такива. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,