Определение № 96 от 13.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 322/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] –София срещу определение №963 от 12.11.13 г. на Окръжен съд-Силистра по ч.т.д. № 255/2013 г., с което е потвърдено разпореждане по ч.гр.д. 1508/13 на РС-Силистра за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК. В жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.2 ГПК. С разпореждане на Председателя на ВКС от 11.02.2013 г. е образувано тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК по въпроси на заповедното производство, като този в т.8 касае въпроса за това,ко5и актове на въззивния съд в заповедното производство подлежат на касационно обжалване. С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.229 ал.1,т.4 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №4/2013 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение