Определение № 3126 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3860/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д., Н. К. Д., В. В. Д., Р. Г. Т., Г. В. В., М. Г. В., Т. И. С. и А. И. С. чрез пълномощника им адвокат Н. Г. против решение № 583 от 18.05.2025г. постановено по гр.д. № 3192/2024г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3752 от 20.09.2024г., поправено с решение № 4621 от 21.11.2024г. по гр.д. № 6576/2023г. на Пловдивски районен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на касаторите, че В. Н. Л. е собственик на 1059.20833/3081 ид. части от: 1. ПИ с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], общ. М., обл. П., местност „Г. Г.“, с площ 3081кв.м., земеделска територия, нива; 2. ПИ с идентификатор № *** в [населено място], общ. М., обл. П., местност „Г. Г.“, с площ 3081кв.м., земеделска територия, нива; 3. ПИ с идентификатор № *** в [населено място], общ. М., обл. П., местност „Г. Г.“, с площ 3081кв.м., нива; като трите имота са образувани след разделянето на ПИ с идентификатор ***, с площ 9243 кв.метра, от които /за всеки един от трите имота/ 1.875/3081 ид.ч. са придобити по договор за дарение от 12.09.2007г., извършено с нотариален акт № 45, том VI, peг. № 8845, дело № 912/2007г. на нотариус С. З., а останалите 1057.33333/3081 ид.ч. са придобити с договор за покупко-продажба от 12.09.2007г., извършена с нотариален акт № 46,том VI, per. № 8846, дело № 913/2007г. и договор за покупко-продажба от 12.09.2007г., извършен с нотариален акт № 47, том VI, peг. № 8864, дело № 914/2007г. на същия нотариус, при условията на СИО със съпругата му; отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК до размер на 3177,625/9244 ид.ч. констативен нотариален акт № 57, том II, рег. № 2204, дело № 250 от 19.04.2021г., с който ответниците по делото са признати за собственици на ПИ с идентификатор ***. Подадената касационна жалба се основава на оплаквания за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че решението е постановено без задълбочено обсъждане на събраните доказателства. Претендира се допускане на касационно обжалване поради частична недопустимост предвид ангажиране отговорността на Г. С. С., който не е сред лицата, легитимирали се като собственици с констативния нотариален акт от 2021г. Визират се основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба В. Н. Л., чрез пълномощник адв. К. А., намира че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски. Г. С. С. - необжалвал другар на касаторите не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по установителен иск за собственост. Ищецът В. Н. Л. твърди, че с договор за дарение от 12.09.2007г. придобил 5.625/9244 ид.ч. от имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. След това с два договора за покупко-продажба от същия месец придобил в режим на СИО със съпругата си правото на собственост върху още 3172/9244 ид.ч. от същия имот. През октомври 2022г. разбрал, че за този имот е съставен констативен нотариален акт за собственост от 2021г. в полза на ответниците, които след това предприели процедура по доброволна делба, при която имотът бил разделен на три равни имота, разпределени между тях. Ищецът твърди, че притежава ид.ч.от правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти, което извлича чрез разделянето на числителя на дробното число на 3 предвид обособяването на три равни имота. Ответниците оспорват иска. Твърдят, че имотът в м. “Г. г.“ е бил възстановен като земеделска земя на наследниците на В. М., част от които са те; след възстановяването наследниците си разпределили имотите и се разбрали този имот да остане за ответниците; те се грижили за имота през годините, а през 2021г. се снабдили с документ за собственост, след което го разделили помежду си. Установява се, че с решение от 31.03.1994г. на ПК-Марица на наследниците на В. Д. М. е възстановено правото на собственост върху няколко земеделски имота, между които и нива от 9,242дка., представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], м.“Г. г.“. Видно от удостоверението за наследници на В. М., че ответниците са част от наследниците му по закон. Ищецът В. Л. е придобил с няколко сделки идеални части от така възстановения имот, като негови праводатели са други наследници, различни от ответниците. С договор за дарение с нотариален акт от 12.09.2007г. е придобил 5.625/9244 ид.ч. от процесната нива, заснета като ПИ с идентификатор *** по КККР. С договор за покупко-продажба от същата дата е придобил при условията на СИО със съпругата си 861/9244 ид.ч.; с договор за покупко-продажба с нотариален акт от същата дата е придобил в условията на СИО 30/36 ид.ч. от 2311/9244 ид.ч. от същия имот. С договор за покупко-продажба с нотариален акт от 14.09.2007г. е придобил в условията на СИО 6/36 ид.ч.от 2311/9244 ид.ч. от имота. Въз основа на тези сделки ищецът се легитимира като собственик на 5.625/9244 ид.ч. - лична собственост и на 3172/9244 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** в съпружеска имуществена общност със съпругата си. От своя страна ответниците се легитимират с констативен нотариален акт от 19.04.2021г. като собственици по давност на същия имот ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], местност „Г. Г.“, с площ 9243 кв.м. С нотариален акт за доброволна делба от 15.10.2021г. те са извършили разделяне на имота на три отделни такива с идентификатори: ***, *** и ***, с площ от 3081 кв.м. всеки от тях и са ги разпределили помежду си както следва: Р. Д. Д. и съпругата му Н. К. Д. са получили ПИ с идентификатор ***; Т. И. С., Р. Г. Т. и А. И. С. са получили ПИ с идентификатор ***, при квоти 1/2 ид.част за сем. С. и 1/2 ид. част за Р. Т.; М. Г. С., В. В. Д., Д. Н. Д., Г. В. В. и М. Г. В. са получили в дял ПИ с идентификатор ***, при квоти: М. С. - 1/2 ид. част, В. В. Д. и Д. Н. Д. - 1/4 ид.ч. при условията на СИО, Г. В. В. и М. Г. В. - 1/4 ид.част при условията на СИО. Събрани са свидетелски показания относно владението на имота. Посочените от ответниците свидетели Е. Д. (майка на отв. Р. Д.), З. В., Б. П. и Д. Доков заявяват, че в първите години след реституирането през 90-те години наследниците на общия наследодател М., са се разбрали относно ползването на земеделските земи. За процесната нива от 9 дка се разбрали да остане на тези, които я работят. Те сели фъстъци, зеленчуци, но след това само орали имота и косили тревата. От 10-15години се опитвали да продадат имота, но неуспешно, въпреки че поставяли табели на имота. Имотът не е ограден, те слагали колчета, но някой ги бутал. Кога се е случвало това свидетелите не уточняват. В момента имота не се обработва и това така от повече от 10 години. Никой от свидетелите на ответниците не е виждал ищеца Л. да посещава имота, той от повече от 10 години живее в К.. Някои от свидетелите не го познават, други знаят, че има къща срещу имота, но не знаят да има права върху него. Свидетелят на ищеца Н. Х. (негов зет) заявява, че колчетата били сложени едва наскоро, миналия октомври, тогава минал и трактор да изоре земята. Не е виждал някой да се грижи за имота, други хора да го ползват. Самият Л. също не бил правил нищо в имота, не се е грижил за него, но позволил на свидетеля да го коси. Свидетелят Д. А. е един от наследниците на общия наследодател и знае, че част от наследниците са си продали правата на Л.. Според него след възстановяването никой не е работил земята; наследниците си направили разпределение по колко декара се пада на род от възстановените земи, но никой не ги е работил, искали да ги вкарат в регулация и да ги продават. Спорната нива е срещу къщата на Л. и не е била обработвана; шуреят на Л. си пасял овцете и косил две, три години за сено. При тези данни въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че не е доказано давностно владение от ответниците по отношение на процесния имот спрямо В. Л., годно да ги направи единствени собственици на имота. По предявения положителен установителен иск ищецът е доказал своите права върху част от имота с трите сделки. В тежест на ответниците е да докажат, че са придобили имота по давност и са отблъснали владението на другия съсобственик - ищеца Л.. Според съда е било необходимо ответниците да докажат не само, че са ползвали имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така и че анимусът им да го държат за себе си е бил изрично демонстриран пред В. Л.. Такова доказване не е извършено. Ответниците не са установили по никакъв начин, че държат имота за себе си, което е видно от свидетелските показания. Вярно е, че при извършената справка в имотния регистър по повод на обстоятелствената проверка, е допусната грешка, в резултат на която придобитите от ищеца права не са били установени, но това не е основание да се заличи неговото право на собственост на ищеца, придобито на законно основание. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива липсват. На първо място липсва съмнение относно допустимостта на акта поради участието в процеса на Г. С.. Той е посочен като ответник в исковата молба и спрямо него е постановено първоинстанционното решение. Въззивна жалба от него не е подадена. Не е подадена и касационна такава. Г. С. не е сред лицата, които са се легитимирали като собственици с констативния нотариален акт от 19.04.2021г. (той не е сънаследник, а е бил пълномощник на съпругата си М. при сключване на договора за доброволна делба). Спрямо него първоинстанционното решение е влязло в сила, а наведеното от останалите ответници възражение, дали той е легитимиран да отговаря по иска, засяга материалноправната легитимация, която е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска. От друга страна, поддържаните към настоящия момент доводи представляват упражняване на чужди права, което е недопустимо. Според чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението, но само в обжалваната част. А както бе посочено, жалба от Г. С. не е подадена. В касационната жалба са формулирани правни въпроси по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: възможно ли е за предприемеш действия по противопоставяне на чужди опити за ползване и установяване на фактическа власт върху части от собствения ти имот, при положение, че такива опити не са правени и третото лице не е афиширало претенциите си по какъвто и да е начин, който да достигне до съсобствениците; необходимо ли е последващ приобретател на идеални части от вещ да афишира правата си пред останалите съсобственици или е достатъчно вписването на придобивното му основание; загубил ли е правата си приобретател, който в петгодишен срок не е упражнил правото си на владение и ползване и не е афиширал правата си върху имота. В изложението не са поставени правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК, а се твърди нарушаване на разпоредбите на чл. 79 и 83 ЗС, които не изискват непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота, за да е налице владение. В този смисъл се сочи Решение № 50117 от 06.02.2023г. по гр.д. № 509/2022г. на ІІ г.о. Твърди се нарушаване на практиката на Върховния касационен съд, приемаща че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението и не прекъсва придобивната давност - същото решение; за характеристиките на владението като непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно; нарушаване на чл. 69 ЗС, че след като фактическата власт е веднъж установена, то се предполага до доказване на противното, че се упражнява трайно и непрекъснато до момента, в който се извърши действие, препятстващо възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт - Решение № 330 от 28.11.20011г. по гр.д. № 1519/2010г. на II г.о.; нарушаване на практиката, че при липсата на данни други лица да са отблъсвали владението на ответниците и да са ги отстранили от имота по начин прекъсващ владението, означава, че владението е непрекъснато – Решение № 16 от 07.02.2020г. по гр.д. № 1246/2019г. на I г.о. и Решение № 559 от 02.10.2024г. по гр.д. № 608/2024г. на I г.о. Твърди се също така, че са допуснати процесуални нарушения: липсват мотиви по твърденията за упражнявано владение от ищеца предвид чл. 8 ГПК /състезателно начало/; липсва произнасяне по възможността да се противопоставиш на някого когато нямаш никаква информация кой е той и с какви действия нарушава правото ти; липсва произнасяне по разпределението на доказателствената тежест във връзка с мотивите на съда, че нарушенията в справките за вписвания не са основание да се заличи правото на ищеца, законно придобито; поставя се въпроса дали това не е незаконен начин да се заличи правото на ответниците, също законно придобито. Първата група въпроси, поставени в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, не са разрешавани от въззивния съд и не са определили изхода на спора. Съдът е приел, че ищецът е придобил идеални части от правото на собственост посредством правни сделки още през 2007г. и че ответниците, които са се позовали на придобивна давност към 2021г., са били длъжни да докажат както упражнявана фактическа власт върху имота, така и намерение за своене, достигнало до ищеца. Поради недоказване на самата фактическа власт, а и на демонстрирането на намерение за своене, не е уважено поддържаното от тях възражение за придобиване на собствеността по давност. Съдът е изходил от логическото и утвърдено в практиката разбиране, че собственикът не е длъжен да упражнява правото си на собственост посредством правомощията владение и ползване, но този, който претендира, че е придобил правата му по давност, следва да докаже както осъществяване на фактическа власт, така и субективното намерение, с което тя се осъществява. Поставените от касаторите въпроси са базирани на тяхната теза, че те първи по време са установили фактическа власт, а ищецът, знаейки че придобива от част от съсобствениците, следва да е бил наясно, че влиза в режим на съсобственост и затова е следвало да афишира правата си, още повече, че от извършените справки за вписвания тези права не са могли да бъдат установени. Тази теза е отречена от съда като е прието, че касаторите /ответници по иска/ не са доказали упражняване на фактическа власт върху имота. Ако е имало такава, то тя е била в началните години след реституцията, а след това в дълъг период, вкл. към момента на придобиване правата на ищеца и 10 години преди снабдяването с констативния нотариален акт, имотът не е обработван, не е бил ограден и върху него не са извършвани въздействия от лица, различни от близките на ищеца. Тук от значение е фактът, че нивата се намира срещу къщата на ищеца. Неговите близки /доколкото е установено, че самият той трайно живее в чужбина/ са имали преки наблюдения върху имота и върху евентуалните въздействия върху него от трети лица. Изложените от касаторите съображения в изложението са такива по съществото на спора и по правилността на направените от съда правни изводи. Без поставяне на конкретни правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК те не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК, чиято цел е да извърши селекция на касационните жалби по законоустановени критерии. Независимо от това, за пълнота ще бъдат разгледани сочените от касаторите противоречия с практиката на Върховния касационен съд по въпроси, свързани с придобиването по давност. В Решение № 50117 от 06.02.2023г. по гр.д. № 509/2022г. на ІІ г.о. са дадени разяснения за характеристиките на владението, което може да доведе до придобиване по давност /да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно/, както и относно прекъсването на давността. Посочено е, че е достатъчно владелецът във всеки момент да може да реализира владелческата си власт, но не е нужно той да се намира физически в имота във всеки момент от срока на владение. Въззивният съд не е приел нещо различно и не е допуснал отклонение от тази практика. Решение № 330 от 28.11.2011г. по гр.д. № 1519/2010г. на II г.о. акцентира върху това, че веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. По настоящето дело съдът е приел, че не е доказана самата фактическа власт от претендиращите давност, така че тези разрешения не са относими. В Решение № 16 от 07.02.2020г. по гр.д. № 1246/2019г. на I г.о. е прието, както и в първото решение, че владението не е задължително да се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота /обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др./, а фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Решение № 559 от 02.10.2024г. по гр.д. № 608/2024г. на I г.о. е постановено по процесуален въпрос, но при решаването на спора по същество е цитирано горепосоченото решение по гр.д. № 1246/2019г. на I г.о. Липсва противоречие на обжалвания акт и с тези две решения. В настоящия казус съдът е приел за недоказани правата на ответниците по иска, основани на давност, поради това че по никакъв начин не са афиширали пред съсобственика си - ищеца както фактическа власт, така и намерение за своене. Вярно е, че във въззивното решение липсва конкретен отговор на наведените във въззивната жалба доводи, че именно ответниците по иска първи са установили своята фактическа власт и не те следва да отблъскват нещо, което не е имало - фактическа власт на ищеца, както и че те нито са знаели, нито са могли да узнаят за придобитите от ищеца права. Независимо от това, касационно обжалване във връзка с оплакванията за процесуални нарушения не следва да се допуска. Както бе вече разяснено, събраните гласни доказателства не доказват трайно установена фактическа власт от ответниците, а само епизодична такава в първите години след реституцията и именно това е първата пречка за придобиване на собствеността от тях по давност. Повече от десет години имотът не се обработва и няма други признаци, които да сочат на упражнявано от ответниците владение (поставянето на табели, че имотът се продава не са достатъчни да обективират фактическа власт с намерение за своене). Не са допуснати от съда нарушения при разпределението на доказателствената тежест. Първоинстанционният съд ясно е указал на ответниците по иска, че следва да докажат уговорка между наследниците за разпределяне на имотите, упражнявана фактическа власт и противопоставяне на намерението си за своене. Именно недоказването на тези обстоятелства е довело до уважаване иска на ищеца. Въз основа на горното касационен контрол следва да бъде отказан. Ответникът по касация претендира разноски, но не е представил доказателства за действително направени такива в настоящото производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.