Определение № 60420 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 968/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по жалба на ответника „Глория 2001“ ООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ищецът „Вапекс“ ООД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С решението си въззивният съд по жалба на ищеца е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част и е отхвърлил предявените насрещни искове, квалифицирани по чл. 195, ал. 3, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ, за заплащане на обезщетения за вреди от недостатъци на доставена от ищеца на ответника стока по сключен между тях договор за продажба.

Въззивният съд е приел за недоказано да са били налице недостатъци на доставените стоки. Съобразил е, че макар и техническата експертиза да е изследвала налични в склада на жалбоподателя изделия от тези, върнати от третите лица купувачи, не е установено тези изделия да са били изработени именно от материала, доставен от ищеца за процесния период.

Независимо от това е приел за недоказано жалбоподателят незабавно да е уведомил ищеца-продавач за наличие на недостатъци. В тази насока е посочил, че за недостатъците, като скрити, жалбоподателят следва да е узнал най-късно в периода от 21 март до 3 юли 2017 г., когато продадените от него стоки, произведени според твърденията му от доставената от ищеца полиуретанова пяна, са били върнати от купувачите, но не са налице писмени доказателства за уведомяване на ищеца. Приел е също, че уведомяване не се доказва и от показанията на посочения от ответника свидетел, доколкото от същите не се установява на срещата на представители на страните, състояла се на 16.03.2017 г., а и на значително по-късната среща през м. ноември, до ищеца да е било отправено точно, ясно и подробно изявление за конкретни недостатъци и за конкретната партида, в която те са се проявили. Отчел е във връзка с това и липсата на съставени документи за резултатите от тази среща. Като допълнителен аргумент за липсата на уведомяване съдът е изтъкнал и обстоятелството, че дори и след твърдяното откриване на недостатъците в посочения период, в писмо от м. август 2017 г. ответникът не се е позовал на такива недостатъци, а по повод отправеното искане за изпълнение на забавеното задължение за заплащане на цената се е позовал единствено на закъснения в доставките и е изразил готовност да плати цена до размер на 60 000 евро.

Въз основа на това е приел от правна страна, че както поради липсата на недостатъци, така и поради липсата на незабавно уведомяване на продавача съгласно чл. 194, ал. 1 изр. 3 ЗЗД не е налице отговорност на ищеца за недостатъци, поради което предявените искове са неоснователни.

Допускане на касационното обжалване се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че от значение за точното прилагане на закона са въпросите:

• следва ли да се приема като задължително в търговска сделка изявление за известяване за скрити недостатъци да бъде извършвано в писмена форма;

• следва ли уведомяването да съдържа в себе си и известяване в детайли относно недостатъците, засягащи всяка отделна стока или артикул, както и характера на всеки отделен недостатък, или при първоначалното незабавно уведомяване е достатъчно до знанието на продавача да се сведе само информация за наличие на такива скрити недостатъци, и

• задължението за незабавно уведомяване обвързано ли е с необходимостта от конкретен преглед на стоката и в този смисъл самото изявление обвързва ли продавача с приемане на рекламацията или в случая е налице начало на рекламационното производство.

Във връзка с така поставените въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Първият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Съдът не е приел за задължително уведомяването за недостатъци да се извършва само в писмена форма, а липсата на документи, отразяващи такова уведомяване, в частност при проведената на 16.03.2017 г. среща е съобразил именно като липса на допълнителни доказателства, които да подкрепят преценените за недостатъчни да установят такова уведомяване показания на свидетеля.

Третият въпрос също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е неясен до степен на пълна неразбираемост, без да е възможно и да бъде уточнен съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК.

Вторият от въпросите отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед приетото от въззивния съд, че е необходимо изявлението за уведомяване да посочва точно, ясно и подробно конкретните недостатъци на конкретната партида стоки.

По този въпрос обаче не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно изтъкнатото от жалбоподателя основание. Съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нето се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

Извън липсата на надлежно обосноваване, следва да се отбележи, че не е и налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Нормата на чл. 194 ЗЗД е пълна и ясна и не се нуждае от тълкуване. Тя предвижда задължение за купувача да уведоми продавача за констатираните недостатъци на продадената вещ, т. е. да посочи в какво се изразяват, изпълнението на което е условие за запазване на правата на купувача по чл. 195 ЗЗД. Следователно точното посочване на недостатъците е необходимо с оглед обема на запазените права (доколкото на преценката само на купувача е предоставен изборът дали да се позове на недостатъци и на кои точно, т. е. кои свои права по чл. 195 ЗЗД и в какъв обем да запази).

Не следва да се допуска касационно обжалване и по четвъртия въпрос: „Допустимо ли е съдът да възприема в мотивите си позоваване на страна в процеса – в случая ответника по насрещния иск, на частен документ, изходящ от ищеца в производството, но адресиран до трето неучастващо в процеса лице, и сформиране на решаващ извод от съда на базата на това необвързващо страната изявление, в посока на преценка за съществен за делото въпрос, а именно, кога е направено изявление за уведомяване за скрити недостатъци?“.

Във връзка с този въпрос се поддържа очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с доводите, че от самото въззивно решение и без задълбочена проверка става ясно, че съдът отдава особено значение на представеното от ищеца неадресирано писмо, изходящо от ответника и прието за адресирано именно до ищеца, но при положение, че от текста на писмото е ясно, че се отнася до обяснение спрямо очевидно трета страна и е невъзможно да е адресирано до ищеца.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Съдът е изложил мотиви защо приема това писмо да е било адресирано именно до ищеца, които са достатъчно ясни и последователни, за да се изключи наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и допълнително изложените от жалбоподателя аргументи относно приложимия към настоящия спор материален закон, доколкото същите се въвеждат значително след изтичането на срока за касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното искане на ищеца разноски за касационното производство не следва да се присъждат, доколкото от представените писмени доказателства (договор за правна защита и съдействие и извлечение от сметка) не се установява действителното заплащане на адвокатско възнаграждение. Според договора ищецът е уговорил заплащане на възнаграждение в размер на 1600 лв., докато според извлечението е извършено плащане в размер на 1658,84 лв. От съдържанието на самото извлечение по никакъв начин не се установява получател на плащането да е насрещната страна по договора за правна защита, тъй като не са посочени нито номер на банковата сметка, нито титуляр. Накрая, плащането не може да бъде свързано с уговореното възнаграждение и понеже посоченото в извлечението основание е единствено „фактура 153“, за каквато по делото не са налице никакви данни.

С тези мотиви съдът