Определение № 470 от 13.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1009/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от З.”У - Р” срещу Решение № 236 от 13.06.2011 год. по гр.д.№ 575/2011 год. на Великотърновския окръжен съд с което въззивният съд е обезсилил Решение № 86 от 16.02.2010 год. по гр.д.№ 216/2010 год. на Районен съд [населено място] и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск и изменението му. РС-Елена е бил сезиран от „А. Т.”А. с иск с правно основание чл.79 ал.1 предл.2 ЗЗД вр.чл.232 ал.2 ЗЗД, произтичащ от неизпълнението на сключен на 28.02.2008 год. договор за наем на земеделски земи при уговорена престация в натура от страна на наемателя – по 30 кг. пшеница за декар наета земя. Твърдението на ищеца-наемодател по исковата молба е, че наемателят е неизправен при погасяване задължението на наемните вноски, поради което претендира заплащането на обезщетение (съобразно цената на неиздължената пшеница) вместо реалното изпълнение на задължението на З.”У-Р”. В хода на процеса „А. Т.”А. е поискал изменение на петитума – реално изпълнение, т.е. престация на 4884.81 кг. пшеница. Районният съд не е допуснал исканото изменение, приемайки, че то е недопустимо тъй като съставлява предявяването на нов иск. Отхвърлил и иска, посочвайки правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, но се е мотивирал с това, че не е доказано наличието на претърпяна от ищеца вреда от неизпълнението. Произнасяйки се по въззивната жалба на „А. Т.”А., съставът на окръжния съд е счел, че изменението е допустимо и първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по иска за реално изпълнение, вместо по иск за обезщетение вместо изпълнение. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на З.”У- Р” се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК без да се сочи значим правен въпрос, произнасянето по който би имало значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Доводите се свеждат до твърдението за неправилна преценка на въззивния съд по прилагането на чл.270 ГПК. Поради липсата на правен въпрос, съобразен с критериите по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, факултативният касационен контрол не може да бъде допуснат. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи и това, че РС-Елена всъщност се е произнесъл по иск с правно основание чл.82 ЗЗД с какъвто не е бил сезиран, смесвайки иск за обезщетение за вреди и иск за обезщетение вместо изпълнение. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.