Определение № 4279 от 04.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Т. П., подадена чрез адв.К., срещу определение № 1063 от 31.03.2026 г. постановено по ч. гр. д. № 748/2026 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 19384 от 10.10.2025 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 4551/2025 г. за връщане на исковата му молба. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилен бил изводът, че ищецът е обвързан от влязлото в сила решение срещу праводателката му поради липса на тъждество между предмета на двете дела, както и наличие на нови факти. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят правните въпроси: 1. Налице ли е сила на пресъдено нещо по чл.298-299 ГПК, когато предходното дело е било по положителен установителен иск за собственост, а последващото дело е по осъдителен ревандикационен иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот, заведен от трето лице, което не е бил страна по първото дело? Налице ли е идентичност в предмета на две дела по смисъла на чл. 299, ал. 1 от ГПК и разпростира ли се силата на пресъдено нещо, когато първото влязло в сила решение е постановено по положителен установителен иск за собственост (чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.39 от ЗН), а второто дело е образувано по осъдителен ревандикационен иск (чл. 108 от ЗС) с искане за предаване на владението срещу лице, настанило се в имота без правно основание? Допустим ли е самостоятелен осъдителен иск за предаване на владението на основание чл. 108 ЗС без предявяване на установителна претенция за собственост и съставлява ли пречка за неговата допустимост предходно влязло в сила решение по установителен иск, по което ищецът не е бил страна?; 2. Допустимо ли е съдът да прекрати производство по чл.299 ГПК, без да установи кумулативно пълно тъждество между страните, предмета, основанието и петитума на предходния и последващия иск? 3. Обвързан ли е от субективните предели на силата на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 2 ГПК) приобретател на недвижим имот, който е вписал своя нотариален акт и е предявил самостоятелен иск по чл. 108 от ЗС преди вписването на решението на ищеца по предходно висящо дело, водено единствено срещу праводателя - дарителката Л. К.? 4. Приложима ли е забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК, когато се касае за защита на право на собственост, придобито по безвъзмезден начин от законен наследник, в ситуация на висящ спор по чл. 30 ЗН, по който ищецът-съсобственик изрично се е отказал от иска спрямо праводателя Л. П. К. и е признал нейните права? 5. Разпростира ли се силата на пресъдено нещо (СПН) на основание чл. 226, ал. 3 ГПК спрямо трето лице - приобретател, когато деривативният способ (придобиването на правото на собственост и вписването на акта) е осъществен след като предходното съдебно решение е влязло в сила, т.е. извън времевите рамки на висящността на предходния процес? 6. Обхваща ли силата на пресъдено нещо по предходно влязло в сила решение по установителен иск за собственост новонастъпили фактически и правни обстоятелства, възникнали след приключване на предходния процес, и съставлява ли пречка по чл. 299 ГПК това решение за предявяване на последващ иск по чл. 108 ЗС, който се основава на ново придобивно основание, отправяне на покана за напускане и последващ отказ за предаване на владението? 7. Налице ли е обективно тъждество по смисъла на чл. 299 ГПК, ако последващият иск по чл. 108 от ЗС се основава на новооткрити доказателства за нищожност на акта на владелеца и на новоосъществени правонарушения от негова страна (самоуправство, престъпления по чл. 170, ал. 4 НК, незаконна смяна на брави, партиди и адреси), извършени след по време и след приключване на предходното дело? 8. Допустимо ли е прекратяване на производство по самостоятелен осъдителен иск по чл. 108 ЗС на основание чл. 299 ГПК (поради отвод за пресъдено нещо), когато правото на собственост върху същия имот е предмет на четири висящи паралелни производства, изкуствено разделени и разпределени пред същия съдебен състав, в които производства се оспорват материалните права на ответника- С. П., или съдът е длъжен да съедини производствата (чл. 213 ГПК) или да спре делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК? 9. Представлява ли конкуренцията на права между две лица, позоваващи се на различни вписвания в Имотния регистър (вписан нотариален акт преди вписването на съдебно решение), въпрос по процесуалната допустимост на иска или е въпрос по съществото на материалноправния спор? 10. Допустимо ли е прекратяване на производство по чл. 108 ЗС на основание чл. 299, ал. 2 ГПК (поради наличие на предходно решение между други лица), ако към момента на прекратяването е налице друго, по-ранно заведено и висящо производство за съдебна делба на същия имот, което е законосъобразно спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на изключения в отделно производство преюдициален спор по чл. 30 ЗН (относно правата на същия ответник)? 11. Налице ли е стабилно право на „пресъдено нещо“ по смисъла на чл. 299 ГПК, което да обоснове прекратяване на иск по чл. 108 ЗС, когато правото на ответника (произтичащо от завещание) е предмет на висящ спор по заведено и образувано в същия момент производство пред Върховния касационен съд по жалба срещу прекратяване на съпътстващо преюдициално производство? 12. Налице ли е субективен идентитет на страните по смисъла на чл. 299 ГПК, който да съставлява негативна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 108 ЗС, ако в правоотношението участва трето лице - съсобственик (притежаващ % идеални части), което не е било страна по предходното приключило дело, извеждащо силата на пресъдено нещо? 13. Допустимо ли е прекратяване на производство по чл. 108 от ЗС на основание чл. 299 от ГПК, когато спрямо същия имот има вписана по-ранна искова молба (от 2022 г.) за делба и възстановяване на запазена част по чл. 30 от ЗН, предявена от трето за предходния спор лице (съсобственик), и производството по нея е все още висящо (включително пред ВКС по спор за легитимацията на ответника)? 14. Допустимо ли е прекратяване на производство по самостоятелен осъдителен иск по чл. 108 ЗС на основание чл. 299 ГПК (поради отвод за пресъдено нещо), когато правото на собственост върху същия имот е предмет на четири висящи, паралелни производства (включително за делба и по чл. 30 от ЗН), разпределени пред същия съдебен състав, в които производства настоящият ищец не е страна, или съдът е длъжен да съедини производствата, съответно да спре делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаването на преюдициалните спорове по същество? 15. Формира ли се сила на пресъдено нещо, съставляваща пречка по чл. 299 ГПК за новия приобретател, когато в едно от паралелните висящи производства (по чл.30 ЗН) е постановено влязло в сила прекратяване спрямо праводателя Л. К. поради отказ от иска от страна на съсобственика С. Д., което по закон съставлява окончателно признаване на правата на този праводател? 16. Обхваща ли силата на пресъдено нещо по предходно влязло в сила решение по установителен иск за собственост новонастъпили фактически и правни обстоятелства, възникнали след приключване на предходния процес, и съставлява ли пречка по чл. 299 ГПК това решение за предявяване на последващ иск по чл. 108 ЗС, който се основава на ново придобивно основание, отправяне на покана за напускане и последващ отказ за предаване на владението? 17. Налице ли е стабилно право на „пресъдено нещо“ по смисъла на чл. 299 ГПК, което да обоснове прекратяване на иск по чл. 108 ЗС, когато правото на ответника, произтичащо от завещание, е предмет на висящ спор по заведено и образувано производство пред Върховния касационен съд по жалба срещу прекратяване на съпътстващо преюдициално производство? Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение като основание за допускане на касационно обжалване. Ответницата С. Р.-П. не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд констатирал, че предявеният от П. П. срещу С. Р.-П. иск по чл.108 ЗС е основан на твърдения, че на 02.04.2025 г. ищецът е придобил по договор за дарение от Л. К. правото на собственост върху ¾ идеални части от процесния апартамент, който ответницата владеела без основание. Съдът посочил, че е безспорно наличието на влязло на 27.03.2025 г. в сила съдебно решение, с което е признато за установено по отношение на Л. К., че С. Р.-П. е собственик по силата на завещание от М. И. на ¾ идеални части от апартамента, който ищецът се стреми да ревандикира от С. Р.-П.. След влизане в сила на решението по установителния иск Л. К. дарила имота на П. П.. С оглед на това съдът е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че макар да не е участвал в производството по установителния иск, на основание чл.226, ал.3 ГПК ищецът по ревандикационния иск П. е обвързан от силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя. Въззивният съд се е позовал и на разпоредбата на чл.298, ал.2 ГПК относно субективните предели на силата на пресъдено нещо и е посочил, че след настъпването й правоприемникът ще бъде обвързан от правните последици на приключилия исков процес. По тези мотиви съдът приел, че наличието на влязло в сила спрямо праводателката на настоящия ищец решение по установителния иск препятства допустимостта на ревандикационния иск за същия имот, затова потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството. При горните мотиви и съобразявайки представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Първите два въпроса касаят тъждеството между установителен иск за право на собственост върху имот, по който с влязло в сила решение е установено правото на ищеца срещу ответника, и предявен впоследствие ревандикационен иск от ответника срещу ищеца, в полза на когото е установено правото на собственост. Въпросите са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, че ревандикационният иск включва в себе си искане за установяване правото на собственост и искане за предаване на владението. Силата на пресъдено нещо обхваща и двете искания, т.е. със сила на пресъдено нещо се разрешава въпросът дали ищецът е собственик на имота на заявеното основание и дали ответникът упражнява фактическа власт върху него и на какво правно основание - решение № 128/28.03.2012 г. по гр.д. № 1085/2011 г. на ВКС, II г.о. Наличието на практика на ВКС, с която обжалваното определение е съобразено, изключва специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Същото се отнася до въпрос № 3 относно значението на вписването на решението по отношение противопоставимостта на СПН спрямо приобретател на имот, по който определението е в съответствие с решение № 120/17.11.2017 г. по гр.д. № 376/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 27 от 24.02.2012 г. по гр.д. № 845/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. Приобретателят на права от ищец, чието право на собственост е отречено с влязло в сила решение, е частен правоприемник на спорното право и след като го е придобил след влизане в сила на решението, е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение. С невписването на исковата молба и на решението не е осигурена гласност на спора, но липсата на вписване не може да измести обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението, която се разпростира върху правоприемниците на страните по силата на чл. 298, ал.2 ГПК. Четвъртият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касация. Същото се отнася до въпроси от осем до петнадесет и седемнадесетия въпрос, които не са свързани с мотивите на обжалвания акт. Сочените от касатора дела са между други страни. Петият въпрос не е от решаващо значение, тъй като съдът се е позовал и на чл.298, ал.2 ГПК. Шестият, седмият и шестнадесетият въпроси не са разрешени от съда и не съответстват на данните по делото, тъй като ищецът е основал правото си на придобиване от Л. К., което не е различно придобивно основание, доколкото е деривативно и произтича от основанието, на което тя се е позовала. Нито поканата за напускане, нито самоуправните действия са основания за възникване право на собственост и в този смисъл не съставляват основание на ревандикационния иск в установителната му част. Не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, нито основание за допускане на касационното обжалване и по предпоставките, за които касационният съд следи служебно. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.