Определение № 1652 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1121/2024 г.

ВКСII търговско отделение18.06.2024 г.докладчик Иванка Ангелова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 41 от 23.02.2024г. по в.ч.т.д. № 34/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от Н. М. Б., чрез адв. П. К., частна касационна жалба срещу Определение № 41 от 23.02.2024г. по в.ч.т.д. № 34/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено Определение от 01.12.2023г., постановено по т.д. № 53/2019г., с което състав на Окръжен съд – Велико Търново е оставил без уважение искането на ищеца за възобновяване на производството по делото. Оплакванията на частния касатор се основават на твърдението за неоказано от страна на съда съдействие за снабдяване с информация от съда по несъстоятелност на ответника ЗК „Олимпик“АД, Кипър, досежно предявеното вземане от ищеца или за служебно изискване на разрешение от компетентния кипърски съд за продължаване на производството по делото. Като значим за изхода на спора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е поставен въпросът: Налице ли са предпоставките по чл.229, ал.1,т.7 ГПК за спиране на производството по гражданското дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на производство по несъстоятелност, без да е изискана служебно информация дали предявеното вземане от ищеца е прието от съда по несъстоятелността, както и без да е служебно изискано разрешение от съда в Никозия, Кипър за продължаване на делото пред българския съд? Въпросът е поставен в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, обоснована с противоречие на атакувания акт с Определение № 2521/11.10.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 2845/2022г. на САС и Определение № 71/29.03.2021г. по т.д. № 488/2020г. на ВКС, ІІ т.о. Частният касатор се позовава и на самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2,предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. Ответникът по частната касационна жалба ЗК“Олимпик“ – Клон България КЧТ не представя становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, сезиран с частна жалба от ищеца в производството, Великотърновският апелативен съд е приел за установено, че производството по предявения иск с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е спряно на основание чл. 229, ал.1,т.7 от ГПК във вр.чл.637, ал.1 ТЗ и с оглед приложимия чл.220 от Закон за дружествата на Р Кипър, с определение от 23.01.2020г., което не е обжалвано и е влязло в сила. За да сподели извода на първоинстанционния съд за неоснователност на исканото възобновяване на производството поради неотстраняване на пречката за движението му, след съобразяване правилото на чл.624, ал.1 КЗ във вр. с чл.273, т.1 и т.2 от Директива 2009/138/ЕИО и тълкуването, дадено в Решение на Съда на ЕС от 12 ноември 2020г. по дело С-427/19, че решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователно дружество в държавата по произход – Република Кипър поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон, позовавайки се на разпоредбата на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим в случая по силата на чл.624 от КЗ, въззивният съд е приел, че производството по настоящия имуществен спор не може да продъжи без разрешение на кипърския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност. Изложено е също така, че сам по себе си фактът на предявяване от ищеца на вземането, предмет на настоящото дело, без данни за приемането му, не е основание за възобновяване на производството. Поради непредставяне от ищеца на разрешение на съда по несъстоятелността за продължаване на настоящото производство съгласно чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, въззивният състав е приел, че основанието за спиране на производството не е отпаднало и е налице пречка за възобновяването му. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване. След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение /съответно определение/ се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, настоящият състав намира, че поставеният въпрос не удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. По начина, по който е формулиран, въпросът е относим към правилността на определението по чл.229, ал.1,т.7 ГПК, с което е спряно производството по делото. Предмет на обжалване е определението на въззивния съд, с което е потвърден отказът на първоинстанционния съд да възобнови спряното производство. Следователно, въпросът не съответства на решаващия за изхода на делото извод на въззивния съд, че не са отпаднали пречките, заради които е спряно производството по делото, а именно – представяне на разрешение от съда по несъстоятелността на ответното дружество за продължаване на заведеното съдебно производство. Видно от доводите в частната касационна жалба, въпросът е предпоставен от недоволството на ищеца от отказа на съда служебно да изиска необходимата от чуждия съд информация, което освен, че не може да обуслови исканата касационна проверка, не съответства на данните по делото предвид постановеното от първоинстанционния съд на 09.01.2024г. определение за отправяне на искане на информация относно забавяне отговора на съдебна поръчка до замоления съд. Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното от жалбоподателя самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на определението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност е обоснована с довода за несъобразяване от въззивния съд на обстоятелството, че ищецът не може сам да се снабди с информация от чуждия съд, което е неотносимо към предмета на настоящия спор. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

15